България е заплашена от "нискотехнологичен капан"
(МОНИТОР) - 2005/10/28
Има сериозна опасност България да попадне в нискотехнологичен капан, алармира докладът "Иновации.бг: Иновационен потенциал на българската икономика", изготвен от фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Продукцията и заетостта в българската преработваща промишленост са доминирани от ниско и среднонискотехнологични подсектори, обясняват експертите, а конкурентоспособността ни се основава на трудоемки и материалоемки продукти, за които движещ фактор са ниските разходи.
Нискотехнологичната ориентация на българската икономика се потвърждава ясно и от разкритите сравнителни предимства на страната, твърди докладът. Те са най-изразени при дрехите и обувките, черните и цветните метали, които съставляват около 40 % от общия износ. Най-слаби са сравнителните предимства на страната ни в секторите на текстилните материали, машините, уредите и апаратите, пластмасата и каучука, които съставляват 33 % от вноса.
На практика, в структурата на вноса и износа не са настъпили съществени изменения на равнище подсектори от 1992 г. насам, заключават икономистите. Запазването на подобна структура и динамика на технологичната интензивност на икономиката означава създаване на конкурентоспособност, основана на ниски цени, бързо изчерпване на потенциала за растеж и постепенна "ерозия" на човешкия капитал.
А преработващата промишленост, наред с финансовото посредничество и съобщенията, е от локомотивите на растежа на българската икономика през последните години, обясняват в доклада. Тези сектори реализират изпреварващ растеж на добавената стойност спрямо общия за икономиката. До голяма степен състоянието и развитието на преработващата промишленост в съчетание със сектора на информационните и комуникационните технологии, финансовия сектор и бизнес услугите определят дългосрочното технологично ниво и развитие на страната. Възстановяването и динамиката на преработващата промишленост са основата на ръста на експорта на България през последните години. Тя е най-силно изложеният на международна конкуренция сектор и заедно със сектора на услугите, предмет на международна търговия, като финансовите услуги и туризма например е входна точка за нови технологии и иновации.
Но основният фактор на конкурентоспособност за България в международен план остава ниската цена на труда. Подобно сравнително предимство обаче е доста уязвимо. То засяга главно продуктите в трудоемките сектори, където конкурентният натиск от Азия все повече ще се засилва. Нарастващият дефицит в търговското салдо на страната показва, че конкурентните предимства, основани на ниската цена на труда, вече се изчерпват, твърдят икономистите.
Ниската иновативност на предприятията от преработващата промишленост се дължи на продължаващото възстановяване на сектора от дълбоката рецесия в средата и края на 90-те години и на високия дял на нискотехнологичните продукти, които се произвеждат на ишлеме.
Сравнително по-иновативни в България са предприятията от секторите на услугите, като данните показват това за международно търгуемите услуги, но вероятно то важи и за нетъргуемите. Причините трябва да се търсят както в специфичния характер на услугите те се консумират в момента на тяхното производство и съдържат значителен елемент на местно, скрито знание, така и в пазарните характеристики на съответните отрасли.
Делът на иновативните предприятия в България е приблизително ? в сравнение с ЕС. На практика през 2003 г. едва 1 от всеки 10 предприятия с персонал над 9 души в България е предложило на пазара нов продукт или е въвело иновативен процес, или е започнало някаква иновационна дейност.
Така основен източник на търсене на иновации остава външният пазар и по-специално пазарът на ЕС, където местните производители имат големи сравнителни предимства пред българските при задоволяването на потребностите на своите сънародници. В този смисъл важен канал за въвеждане на иновации в страната са преките чуждестранни инвестиции, които освен капитал в дългосрочен период трансферират към местните производители и потребители и скрито познание за привичките и желанията на европейския потребител.
Освен това, като страна със средно равнище на доходи на глава от населението, за растежа на икономиката на България е по-важно възприемането и адаптирането на чуждестранни иновации (технологични и нетехнологични), отколкото създаването на оригинални местни иновации, обяснява докладът.
Нарастващият дефицит в търговското салдо на страната показва, че конкурентните предимства, основани на ниската цена на труда, вече се изчерпват
* Част от доклада "Иновации.бг: Иновационен потенциал на българската икономика", изготвен от фондация "Приложни изследвания и комуникации", под редакцията на проф. д. ик. н. Марин Петров, Председател на Експертен съвет по иновации, фондация "Приложни изследвания и комуникации", преподавател в УНСС и Руслан Стефанов, координатор на проект, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията.
Заглавията са на редакцията.