Истерията против Конституцията е с антибългарски корен
(МОНИТОР) - 2002/7/12
Политическият “елит” тия дни е обсебен от фикс идеята за промяна на Конституцията. Тази идея идва от Вашингтон. Днес на Капитолия открито се говори за "американската империя на свободата" и се обсъжда дневния ред на американския "пазарен империализъм" за Балканите. Тази концепция странно съвпадна с революционното “хрумване” на Асен Агов и СДС територията на България да се раздели на независими един от друг региони със свои правителства и парламенти, което се нарича федерация.

Промените в конституцията, които политическите близнаци НДСВ-СДС предлагат, целят създаване на условия за ликвидиране на българския национален суверенитет и разкъсване териториалната цялост на България чрез разделянето на страната на шест независими един от друг кантони. Моделът бе изпробван успешно в БЮР Македония, когато известният трафикант на оръжие и муджахедини за балканските войни, Джеймс Пардю, се подвизаваше из Вардарско. В своя анализ "Войната на Америка срещу Македония (в. "Пари Плюс", бр.32, 2001 г.), канадският професор Мишел Хосудовски писа: "Джеймс Пардю започна своята балканска кариера през 1993 г. като висш офицер от разузнаването, който отговаряше за парашутните доставки на американско и ислямско въоръжение за Босненската мюсюлманска армия. По онова време полковник Пардю докладваше лично на шефа на съвета за национална сигурност Антъни Лейк. Днес "посредникът" Пардю има задачата да реализира Босненско-Косовския модел върху Македония. Методът се състои в разкъсване на всички социо-политически връзки между двата етноса, териториално обособяване на македонска и албанска части и инсталиране – дългосрочно, на НАТО-вски окупационни войски. В областите, завзети от албанските терористи с помощта на Пентагона, македонските държавни институции са вече разтурени и не функционират. Иначе казано, към днешна дата териториите, които граничат с Косово, са де факто под юрисдикцията на НАТО."

Интригите на Пардю за насъскване на албанците срещу конституционния ред в страната и създаване на етноразмирици – задължителен елемент от ликвидирането на държавния суверенитет, бяха толкова открити и нагли, че един ден премиерът Люпчо Георгиевски се видя придуден да го изхвърли от кабинета си като парцал.

По онова време осведомителните агенции съобщаваха, че в преговорите за "мирния план" англо-американската ос взема надмощие над френско-германската. "Любчо Георгиевски подчерта, че френският юридически експерт [бивш министър на правосъдието] Робер Бадинтер е бил брутално елиминиран от политическия процес. Стана ясно, че препоръките на Бадинтер за промените в конституцията, са били отхвърлени след консултации на Джеймс Пардю с главатаря на АНО Али Ахмети (МИА, 19 юли, 2001).

Британският в. "Индипендънт" от 19 юли, 2001 г. съобщава, че

премиерът Георгиевски открито обвинява американския пратеник Джеймс Пардю

в натиск над Македония да се подчини на терористите и цитира следното изявление на министър-председателя:

"Стана очевидно, че всички действия на терористите срещу Македония се ползват с подкрепата на западните демокрации. Документите, които западните посредници сложиха на масата за преговори, се припокриват до 95% с исканията на Али Ахмети. Ясно е, че международната общност е изработила и съгласувала позицията си за Македония още преди конфликтът да избухне, а сега се опитва да я реализира… Текстът на тези документи е брутален, но още по-брутален е начинът, по който те се опитват да разтурят македонските държавни институции"- казва премиерът Георгиевски. По-нататък той подчетава, че предложеният "мирен план" се намесва недопустимо във вътрешните работи на Република Македония. Запитан на какъв максимален натиск Македония може все още да устои, той отговаря: "Всички форми на рекет, заплаха и изнудване вече бяха използвани срещу Македония, освен един – че НАТО ще предприеме въздушни удари срещу нас, ако не подпишем" (Виж статията на Хосудовски "Трагичният фарс "Охридско споразумение" стана възможен благодарение на вашингтонската марионетка Борис Трайковски" , в. "Пари Плюс", бр. 33, 2001 г.)

Че България ще бъде следващата жертва на американската дезинтеграционна политика стана кристално ясно още когато се чу, че същият Пардю е издигнат в ранг на посланик в България въпреки, че няма квалификацията на дипломат от кариерата.

Първо, тези проекти, които НДСВ и СДС едновременно поставиха на разглеждане, явно по знак, даден от Пардю, са изработени от "консултантите на поддържаният от САЩ "Център за изследване на демокрацията", странната ционистка ложа "Атлантически клуб в България", “Отворено общество” и всевъзможните други центрове и агенции за либерални стратегии, поддържани от ЦРУ със задачата да налагат интересите на САЩ в България, дори когато те влизат в пълно противоречие с националния ни интерес.

Факт е, че царският министър Станков бяга до Вашингтон да "съгласува" написаното, е красноречив. "Щатите подкрепят министър Станков" – писа "Труд от 16 май, 2002 г. - Стратегията на правосъдното министерство за реформа на българската Темида е срещнала подкрепа и одобрение, съобщи вчера пресцентърът на ведомството. Днес правната комисия на парламента започва разглеждането на проекта за промени в закона за съдебната власт. Предстои да бъдат ремонтирани над 200 текста. "

Нелсучайно на 3 юли т.г. Станков обяви предлаганите "промени" уж във връзка с членството на България в ЕС в компанията на Джеймс Пардю, който предварително похвали и протежето си и предлаганите от него промени в Конституцията.

Премиерът Сакскобурготски дължи обяснение какво търси Пардю в дискусиите за българското законодателство, особено ако вземем предвид долнопробната му репутация на трафикант на ислямско оръжие и муджахедини за балканските войни?

Несериозно е да се мисли, че предлаганите промени имат общо с интересите на България,

или че у нас са назряли условия за промяна на Конституцията. Твърденията на всевъзможни царски сивушковци, които ежедневно мънкат пред камерите,че "тази Конституция е в сила вече 12 години" (сиреч, много остаряла!) само доказват за кой ли път професионалната некомпетентност на социалната сбирщина НДСВ, която успя да се намъкне в българския парламент скрита зад гърба на бившия цар. В света действат стогодишни конституции, а отличничките от Вишеградската четворка Чехия, Полша, Унгария и Словакия започнаха преговори за присъединяване към ЕС със старите си, социалистически (тоталитарни) конституции. Дори днес, когато ги делят само три месеца и половина от официалната покана да се присъединят към ЕС, те не предприемат конституционни промени! Конституцията е последното нещо, което трябва да се пипа, когато дадена страна се присъединява към съюзи, все едно икономически или военни. Както неведнъж заявяваха премиерите на Унгария Виктор Орбан, на Полша Милер и на Чехия Вацлав Клаус в различни периоди от своите мандати, "една страна трябва така да се присъединява към даден съюз от държави, че да може да го напусне след известно време, ако види, че членството не отговаря на националните й интереси".

За разлика от успешните политически елити на Вишеградската четворка, българският политически "елит", съставен от професионално некадърни и морално несъстоятелни политически продажници и рушветчии, се стреми всячески да ликвидира държавата България под претекст, че ще я присъединява към НАТО и ЕС! Оттук и неграмотната, нагла, манипулативна преупотреба на "бъдещото членство на България в ЕС!"

Време е да ги заставим, ако трябва с радикални форми на протест, да замлъкнат завинаги по тази тема, да забравят за тази "стръв" и да дадат отчет за престъпленията си пред българската нация и държава.

България няма да бъде член на ЕС в следващите десет години,

поради което подобни конституционни промени не са и не могат да бъдат свързани с членство в каквото и да било!

На срещата на Съвета на Европа в Лаакен на 14-15 декември, 2001 г. бе съобщението, че десет от страните-кандидатки, изброени поименно, ще бъдат приети за членове през 2004 г. Списъкът не включва България и Румъния. Тази среща само потвърди за кой ли път едно решение на ЕС за разширяването му на изток, взето в средата на 90-те години! Костов определи 2007 г. като цел без да се съобразява с реалностите, и употребяваше тази дата за свои вътрешни нужди до края на мандата си. Сега Сакскобурготски, за да бъде поне привидно по-различен от Костов, определи 31 декември, 2006 г. като краен срок за влизане на България в ЕС със същата цел - изнудване на българското общество, което трябва да върви след някаква примамка, за да се съгласи държавата му да бъде ликвидирана. Тези "срокове" никога не са били съгласувани с никакви институции на ЕС и с нищо не ги ангажира. Те впрочем многократно ни разясняваха това! Нека да изброим само част от изявленията на онези, които през последните 7-8 години знаеха, че България няма да стане член на ЕС в обозримото бъдеще. Енеко Ландабуру: "Бъдете реалисти, до края на тази година няма да успеете да отворите оставащите 11 глави за преговорите с ЕС. Ландабуру е призовал властимащите у нас да не провеждат прекалено драстични реформи в страната, защото това би създало негативна нагласа в обществото. (Монитор, 30 октомври, 2001г.) Гюнтер Ферхойген: " Зная със сигурност, че тези две страни (България и Румъния – б.а.) няма да са в първия етап от разширението." (“24 часа”, 21 февруари, 2002). Франс Айхел, германски финансов министър предупреди 12-те кандидатки да не се надяват "политическата глупост" да надделее над неоспоримите икономически факти, що се отнася първо до членството, а след това до присъединяването към еврото. “Ако кандидатите са приети прекалено бързо, те ще понесат шок, при който много фирми ще фалират и подкрепата на обществеността за ЕС ще спадне." (“Сега”, 9 ноември, 2000 г.). Кристоф Цьопел, държавен министър на външните работи на Германия: "България няма да е готова за членство в ЕС в предвидените срокове.”(“Стандарт”, 11 септември, 2000).

Джефри ван Орден, докладчик за България в Европарламента: “Нереалистичните амбиции ви правят лоша услуга. Не съм сигурен, че посещението на премиера ви би имало непосредствен ефект върху доклада, той отдавна е подготвен.”(“Сега”, 2 ноември, 2001)

Българският народ има нужда от политически водач, лоялен на националните интереси

и държавността. За да възстанови българската държавност и излекува националната икономика на България, този политически водач трябва първо да измете от сцената продажния политически елит, разделен за заблуда на електората на "червени", "сини" и "бели на жълти ивици" и да го изправи пред истински, народен съд. Такъв водач може да бъде само една нова национална партия.


Go back BG Online