ОПРОСТЯВАНЕТО НА РЕГИСТРИТЕ ЩЕ ОГРАНИЧИ КОРУПЦИЯТА
(МОНИТОР) - 2005/3/3
Водените официални и в частност търговски и имотни регистри в България са основно децентрализирани и са на хартиен носител. Така на практика дори извършването на най-обикновена справка за вписаните в регистрите обстоятелства може да означава пътуване на стотици километри, подаване на писмена молба, изчакване на срок от една седмица за извършване на справката, след това на друг срок за нейното получаване, и накрая съществува вероятност справка изобщо да не бъде извършена или да бъде извършена непрецизно.
Съществуващата система за регистриране се оценява от бизнес средите, чуждестранните инвеститори, нестопанските организации и гражданите като
неефективна, ненадеждна и непрозрачна сфера,
често белязана от нерегламентиран натиск и корупция. В тази посока са и данните от проучването "Корупция и антикорупция: гледната точка на магистратите", проведено от Агенция "Витоша Рисърч" през 2003 г. в рамките на Коалиция 2000, в което са участвали 454 съдии, прокурори и следователи. Самите съдии определят охранителните производства като онази част от гражданското производство, в която корупцията е най-широко разпространена. Наред с това съдебната регистрация натоварва излишно съда с дейност, която не е същинско правораздаване и може да се превърне в чисто административна процедура, която се извършва от централизирана агенция извън съдебната система.
РЕГИСТРАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТНЕМА СРЕДНО 30 ДНИ, 21 от които са необходими за съдебната регистрация. Този срок е почти двойно по-голям от 18-те дни - срока, определен от Европейската комисия още през 2002 г. И близо 10 пъти надвишава подобни срокове в страните с най-модерните регистърни системи в Европа. От друга страна съдебната регистрация натоварва излишно съда с дейност, която няма правораздавателен характер. За 2003 г. вписванията на обстоятелства в търговския регистър обхващат над 50% от общия брой на делата в окръжните съдилища, като в Софийски градски съд те достигат приблизително 62% от всички дела.
Първоначално идеята за преминаване към опростена регистрация на търговски дружества по административен ред и към облекчен режим на сделки с недвижими имоти е формулирана още през 1998 г. в Плана за действие на Коалиция 2000. На основата на проучване на недостатъците на съществуващата система за регистрация в България като една от трайно засегнатите от корупция сфери в ежегодните доклади за оценка на корупцията от 2002 г. насам последователно бе развита концепция за цялостна регистърна реформа чрез изграждане на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център. Тази концепция бе многократно дискутирана и представена на министрите на правосъдието, на финансите и икономиката, на бизнес-асоциациите и през 2004 г. вече бе официално подкрепена от тях.
Какви са основните принципи и етапи на предлаганата реформа?
В почти всички държави членки на ЕС са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация. Общото между тях, което позволява постигането на тази цел, е наличието на единни и централизирани бази данни, които предоставят възможност за получаване на информация в различни форми, включително по електронен път и чрез Интернет.
Предложението за изграждане на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център в България почива на идеята за трансформация на регистрационните процедури от съдебни в административни и се основава на следните принципи:
- унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри;
- евтина и бърза регистрация;
- опростени и сигурни процедури;
- електронни бази данни, публично достъпни през Интернет;
- уникален идентификационен номер за всяко лице.
Детайлно са обосновани три етапа на реформата: Първи етап - създаване на централен регистър на юридическите лица, който да съдържа регистрационните данни за всички юридически лица на частното право, учредявани чрез регистрация (без вероизповеданията, политическите партии и синдикалните организации), държавните предприятия и другите юридически лица на частното право, учредявани не по силата на регистрация, както и всички юридически лица на публичното право. Предложението е Централният регистър на юридическите лица да бъде изграден от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието и нейните поделения по места.
Втори етап - създаване на електронен регистърен център, който да обедини създадения централен регистър на юридическите лица, съществуващия централен регистър на особените залози при Министерството на правосъдието, както и водените регистри на неперсонифицираните образувания на частното право, които подлежат на регистрация по специални закони или разполагат със специална правоспособност.
С осъществяването на този етап на реформата в един център ще се съсредоточи информацията за лицата и предоставените от тях обезпечения, като се избегне ненужното дублиране на информация в различни регистри и, съответно, опасността от допускане на грешки и появата на несъответствия.
Трети етап - включване или свързване на други съществуващи и новосъздадени регистри (данъчните регистри, регистрите за МПС, ЕСГРАОН, бъдещия централен имотен регистър и др.) към електронния регистърен център.
Изграждането на централния имотен регистър ще се извършва паралелно и на по-късен етап ще се включи в електронния регистърен център. Със създаването на централен регистър на юридическите лица и впоследствие на електронен регистърен център постепенно
на едно място ще се събере цялата информация за лицата и имотите
Освен това електронизирането и централизирането на информацията ще позволи на България да участва в Европейския търговски регистър, в който понастоящем участват четиринадесет европейски държави. Това би предоставило на страната допълнителни възможности за по-пълноценно и ефективно участие в европейския търговски оборот.
По този начин България ще бъде готова да отговори и на изискването на Първата директива по дружествено право на ЕС, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране до 1 януари 2007 г.
Предизвикателството на регистърната реформа може би най-ярко илюстрира необходимостта от публично-частно партньорство в антикорупционните реформи. Макар и със закъснение - от 2004 г. насам правителството и основно Министерството на правосъдието се ангажираха с извършването на регистърната реформа като възприеха в основни линии резултатите от извършената проучвателна и подготвителна работа в тази насока в периода 2001-2004 г.
В одобрения от Министерския съвет План за изпълнение на Стратегията за електронно правителство (11 март 2004 г) е включена отделна част за регистърната реформа. В нея са отразени голяма част от представените предложения и са описани основните етапи на процеса, отговорните за тяхното осъществяване държавни институции и сроковете за реализирането им.
С правителствено решение от април 2004 г. беше създадена междуведомствена експертна група за изготвяне на Стратегия за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център на Република България. Работната група под председателството на министъра на правосъдието подготви проект за стратегия. Проектостратегията беше внесена за одобрение в правителството от министър Станков през октомври 2004 г. с предложение да бъде назначена нова работна група, в която да влязат и представители на бизнеса. Тя трябва да подготви конкретните законопроекти. Решение обаче все още няма и е трудно да се прецени дали липсата на политическа воля за извършване на реформите се дължи на неразбиране на неотложността на решаването на проблема или на желанието да се запази едно статукво, облагодетелстващо само определени среди.
* Авторката е директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията
Автор: МАРИЯ Йорданова *