Митничарите - пак №1 по корупция
(МОНИТОР) - 2002/2/11
Митничарите продължават да водят класацията на корумпираните у нас. 77 от всеки 100 души смятат, че почти всички митнически служители са подкупни или са въвлечени в подобни престъпления. Това сочи годишният доклад за оценка на корупцията през 2001 г., изработен от Коалиция 2000. На второ място според същите критерии се нареждат съдиите, следвани от адвокатите, прокурорите и полицаите. След тях са данъчните служители, следователите и лекарите. Общо 22 професии са класирани по корумпираност от Коалиция 2000. На последно място са журналистите и учителите.
Три са основните сфери в държавата, които генерират корупция - държавната администрация, съдебната власт и стопанската сфера.
В тях липсват достатъчно надеждни инструменти за ограничаване на безконтролното ползване на властта за лични, групови и партийни интереси. Същевременно активността на съдебната система по пресичане и наказване на корупционни действия е нараснала, сочи докладът. Те предлагат ограничаване имунитета на магистратите и криминализиране на търговията с влияние. Подкупът на лице от съдебната система да се счита за тежко престъпление, предлагат още от Коалиция 2000.
Администрацията е една от най-предразположените към корупция сфери, сочи още докладът. Големият брой и многообразието на административните структури затруднява дори експертите. Едновременно с това няма механизъм за обратна връзка с потребителите или лицата, засегнати от действията на администрацията.
В последните години държавната власт има по-силен рефлекс за самосъхранение, отколкото за защита на обществото срещу злоупотреба с власт, сочат от Коалиция 2000. Няма прозрачност във финансирането на партиите и предизборните кампании, тъй като е дадена законова възможност за анонимни дарения. Няма регламентация и на съществуващата лобистката дейност. Така се стига до лобиране чрез корумпиране.
Приватизацията пък е процесът с най-голям потенциал за генериране на корупция. В нея няма прозрачни механизми, както и надежден следприватизационен контрол. В процеса на раздържавяване има и два типа интереси, които се обслужват от корумпирани лица. Това са придобиването на активи на по-ниска стойност и използване на печалбата от тези активи за придобиване на нови активи. Затова опитът чрез приватизационните сделки да се запазват работни места, да се влагат максимални инвестиции, се оказва неуспешен.
ИЗ ДОКЛАДА
До 17 юни 2001 г. нелегалният внос бе като за последно
Паралелната власт в държавата или т.нар. сив сектор, който се “храни” най-често от нерегламентиран внос е сред най-честите причини за корупция у нас. Огромният брой лицензионни и разрешителни режими у нас също са един от главните проблеми на корупцията, свързан с регулирането на икономическите отношения. От една страна тези режими редуцират корупцията, но от друга прекият контрол, който противостои на частния интерес генерира явлението. Заради това нови режими трябва да се въвеждат само със закон и то когато няма друг начин за решаване на проблема като същевременно този режим гарантира равнопоставеност на страните.
Митниците остават като един от основните механизми за преразпределяне на националното богатство. За периода 1998 - 2000 г. 25-35% от вноса и износа са били незаконни. Същевременно персоналните промени в митниците през 2001 г. доведоха до разпадане на стари схеми за внос и износ, но хаосът сред ръководните кадри в митническата администрация отвори възможност пред редовия митничар за работа с вносител “за своя сметка” или “последен удар” с цел осигуряване на работа извън системата. До изборите на 17 юни м.г. се наблюдава интензивен внос на стоки обмитяване на силно занижени цени.
ПРИЧИНИТЕ
Основни фактори, които влияят върху разпространението на корупцията:
Стремежът към бързо забогатяване на тези, които са на власт
Несъвършеното законодателство
Липсата на строг административен контрол
Ниските заплати
Преплитане на служебните задължения с личните интереси
Неефективността на съдебната система
Моралната криза в периода на преход
Наследените от комунистическото минало проблеми
Особеностите на българската национална култура