Темида изостава на прага на ЕС
(МОНИТОР) - 2005/4/16
Независимо че Европейският парламент гласува в полза на пълноправното членство на България в ЕС и на 25 април ще бъде подписан договорът за присъединяване, в сферата на съдебната реформа все още не е даден отговор на ключови предизвикателства като изграждането на ефективна и прозрачна досъдебна фаза в наказателния процес, създаването на работещи механизми за взаимодействие и обмен на информация между отделните звена на съдебната власт и между тях и другите компетентни органи, ангажирани с противодействието на престъпността. Продължава да е дискусионен и въпросът за промени в организацията и структурата на съдебната власт, засягащи най-вече мястото и ролята на следствието и прокуратурата, както и тяхната вътрешна реорганизация. Всички тези въпроси трябва да намерят адекватни решения до края на 2005 година чрез промени в конституцията, процесуалните и устройствените закони.
Особеност на българския преход е, че от края на 90-те години дебатът за необходимостта от съдебна реформа във вътрешно-политически план бе иницииран преди всичко от неправителствения сектор. Позицията на изпълнителната власт бе, че съдебната реформа е приключила. Разработените идеи и конкретните предложения са особено актуални и сега, защото отговорят на обществените очаквания в страната и на изискванията на ЕС за бърза и ефективно работеща съдебна власт. Подминавани дълго време с мълчание от политиците, в една или друга форма те вече присъстват в преобладаващия брой партийни предизборни платформи. Сред по-важните са:
ќ Промяна на конституционния модел и предвиждане на възможност за ситуирането на следствието и прокуратурата извън системата на съдебната власт при приемане на вариант, основан на широко съгласие. А до извършването на промяната - обособяване на организационното, кадровото и финансовото управление на следствието и прокуратурата отделно от това на съдилищата във ВСС.
ќ Въвеждане чрез конституционна промяна на избор на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство за мандат, по-дълъг от четири години.
ќ Закрепване на възможността председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор да могат отговарят на парламентарни питания при изрично уредени случаи и ред. По този начин, без да накърнява независимостта на съдебната власт, Народното събрание може да играе важна роля в постигането на баланс и взаимен контрол между властите.
ќ Промени в статута на Висшия съдебен съвет и реда за формиране на състава му (включително броя, избора и мандата, изискванията към членовете). Идеите са членовете на ВСС да се избират само от органите на съдебната власт, а председателят му - от Народното събрание, пред което той да се отчита периодично и по конкретен повод. А ако парламентарната квота за формиране на ВСС се запази, изборът да се провежда с квалифицирано мнозинство.
ќ Периодична отчетност, а също и отчети по конкретен повод на главния прокурор пред ВСС (или съответната структура, обособена за управление на прокуратурата и следствието), както и пред парламента, ако се възприеме предложението за избора му от върховния представителен орган.
ќ Въвеждане на институцията на длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява прокурорски функции, или екип от такива длъжностни лица извън йерархичната система на прокуратурата в сегашния й вид. Тези лица следва да бъдат избирани от Народното събрание за изпълнение на определени функции (например образуване на предварително производство, разследване, повдигане и поддържане на обвинение за престъпления, извършени от висши политици и магистрати, за случаи на вътрешна корупция в съдебната власт и т.н.).
Противниците на радикалните реформи на съдебната система, а донякъде и скептично настроените към успеха на такива реформа се позовават на обстоятелството, че в тази област няма acquis (общностно право- б.р.). Подобна позиция обаче игнорира както вътрешните потребности от промени, така и препоръките на ЕС за следване на най-добрите практики в Съюза и на редица обективни показатели като продължителност на различните производства, статистически данни за бързината и ефективността на наказателния процес, броя върнати за доразследване дела от прокуратурата и съда, броя на осъдените лица спрямо броя на повдигнатите обвинения и т.н. и, не на последно място, поетите от България ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи в хода на преговорния процес, съответно риска при неизпълнението им да бъде задействана на т.нар. защитна клауза и да се отложи членството.
Проведената неотдавна конференция по темата бе една добра възможност за българските политици, магистрати и експерти 20 месеца преди присъединяването на България да се запознаят по-отблизо с европейските стандарти в сферата на правосъдието и вътрешните работи и с опита на държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки, както и с прилаганите от тях добри практики във връзка с организацията и структурата на прокуратурата и разследващите органи. Наред с българските участници - главно представители на съда, следствието, разследващите полицейски органи и неправителствени организации, в дискусиите участваха висши съдии, прокурори и представители на разследващите органи от 8 държави членки на ЕС и Румъния като страна кандидатка. Представен бе опитът на Испания и на "новите" в ЕС - Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения в сферата на съдебната реформа.
Генералният директор на генералната дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" при Европейската комисия Джонатан Фол припомни критериите за членство в Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи от гледна точка на опита на петото и подготовката за шестото разширяване. Като един от главните уроци на петото разширяване той определи факта, че основните и структурните реформи, отнасящи се до ефективността на демокрацията и правовата държава, не трябва да се оставят за края на предприсъединителния процес. Джонатан Фол напомни също, че България не трябва да отлага напредъка в тази сфера и особено по отношение на съдебната реформа. "Реформирането на досъдебната фаза в съответствие с изискванията на ЕС налага да се извърши сериозна работа в кратък период от време. Решаващо условие за това е да бъдат преодолени корпоративните интереси", обяви директорът.
Томас Пийбълс, аташе по юридически въпроси към Министерство на правосъдието на САЩ, напомни за загрижеността на САЩ към съдебната реформа заради глобализирането на феномена на транснационалната престъпност и международния тероризъм и необходимостта от силно наказателно правосъдие, което да им противодейства. Той обърна внимание на няколко условия, на които трябва да отговарят прокурорите във всяко демократично общество, за да бъде институцията ефективна и да допринася за укрепване на демокрацията и правовата държава: първо, да притежават висока степен на умения и способности да разследват сложните престъпления, които все повече ни заплашват, включително тероризма; второ, да бъдат силно привързани към етичните норми и чувствителни към защитата и спазването на човешките права и трето, да познават извъннационалните измерения на прокурорската работа и да е налице чувство за принадлежност към едно елитно, глобално братство на борците срещу престъпността, както и отговорностите, които произтичат от това. За съжаление адресатите на това послание не присъстваха на конференцията, въпреки поканата и потвърденото участие.
Така или иначе проведените дискусии още веднъж потвърдиха виждането, че успехът на съдебната реформа като условие за бъдещето ни членство в ЕС зависи от това дали тя ще бъде освободена от тесни партийно-политически, икономически и групово професионални интереси и дали ще бъде поставена в по-широкия контекст на институционалната реформа. За тази цел е необходимо да се ангажира по-прякото и отговорно участие и на законодателната, и на изпълнителната власт в този процес, но и да се ограничи възможността за безконтролност и безотчетност на отделни звена на съдебната власт.


Автор: Мария Йорданова, директор в Центъра за изследване на демокрацията

Go back BG Online