Свободата да преговарят и сключват сделки с обществени средства и собственост на кметове, министри, лобисти и разпоредители с бюджетни пари поддържа постоянния цъфтеж на корупцията у нас.

По света всяка държава си има Закон за сделките с обществени средства, който в Европейския съюз е "Код дю марше пюблик". И никакъв министър или кмет не може при излизане в чужбина "да договаря" язовири, автомагистрали, каквито договорихме с Турция, закупуване на автобуси, които купуваме от Китай, да довежда концесионери за ВиК дружества, които търсим в Германия.

Нямаме Закон за сделките с обществени средства, който да регламентира задължителността на публичната обява на инвестиционните намерения, вида и процедурите по провеждането на търга, договарянето, плащанията и гаранциите за изпълнението. За това пък у нас

и Закон за обществените поръчки, синтезиран от четири Директиви на ЕС за държавни поръчки, които не касаят общинските сделки.

В закона праговете за задължителност на търга бяха три пъти по-високи от европейските. Това наложи и написването на наредба към нормативния акт, в която думата “търг” бе заменена с конкурс. А конкурси се правят за избор на директори, експерти, архитектурни решения, проекти.

В Европа (Франция, Белгия) имат Закон за сделките с обществени средства още от 1836 г., който непрекъснато се усъвършенства, но винаги анализът и координацията на извършените сделки се е извършвала от Централната комисия по сделките към министерство на икономиката, с участие на експерти от Сметната палата.

В сегашния Закон за обществените поръчки "министърът на държавната администрация се подпомага от специализирано звено в администрацията на МС за поддържане на Регистър за обществените поръчки и издава Наредба за водене на регистъра на ЗОП. Приватизационните сделки не са предмет в дейността на тази комисия! Според чл. 57 от същия документ пък контролът по изпълнението на ЗОП се осъществява от Сметната палата и от органите на Държавния финансов контрол, стига това да бъде поискано от министъра на държавната администрация.

Правителството на Иван Костов през април 2001 г. публикува в Интернет проект за изменение на закона, в който специализираното Звено за поддържане на Регистъра на ЗОП се предлага да стане "Комисия като специализиран държавен орган на бюджетна издръжка от пет души, като членовете и председателят се определят с решение на Народното събрание по предложение на МС за срок от пет години”. И още "Тази Комисия е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, приема Правилник за дейността си, издава Бюлетин, води Регистъра", но "Контролът по изпълнението на този Закон се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол". В този проект не се споменава за Наредба под праговете от Закона за обществените средства, което е пълен

Поради самодейност и корупционни практики търговете се провеждат по 2-3 пъти, сменят се критерии, отлагат се срокове с вкарване на нови "потенциални купувачи" т.е. “подкупувачи”.

Невъзможно за световната практика е министър-председател да решава за изграждането на регионални обекти като "Горна Арда" без търг, проекти, публична покана за конкуренцията. Камо ли да се назначи и фирма-изпълнител, която е във фалит, и с която е договорено за 50% от строителните работи да няма търг и тя да си "нарисува" цените. Такава обвързаност не сме имали към инвестиционни проекти дори със СССР. Защо показваме предварително червен картон на чуждите инвеститори? Ако има проект, спецификация, график, поемни условия, защо да не се обяви международен търг?

За антикорупционно законодателство не се говори, нито работи, в която и да е политическа сила. Бай Ганьовският синдром за келепира от властта тресе политическата класа.

В програмата на НДСВ борбата с корупцията е начело. Но не е отбелязано, че се предвижда изработването на Закон за сделките с обществени средства. Няма го в намеренията на парламента и правителството. Факт са писмени предложения по този въпрос до вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев, до шефа на царската парламентарна група Пламен Панайотов и до зам.-министъра на икономиката Любка Качакова.

На какво ще стъпят предлаганите от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков закони за омбудсмана и за лобизма?

Президентът Петър Стоянов вече два пъти се възхищава на антикорупционното законодателство предлагано му от г-н Андрю Воркинг или Бодо Хомбах, но си остана с възхищението.

По какво се отличаваме от европейската практика и защо в областта на корупцията сме след Русия, Нигерия и други? По това, че си

нямаме закон, но се обзавеждаме с Комисия за борба с корупцията към НС, комисия “Антимафия", "Прозрачност без граници", "Коалиция 2000" - последните финансирани от американски фондове, включително и петте семинара срещу корупцията в Банско, Бояна и Бистрица, проведени без участието на европейски страни. И защо ли в антикорупционнато законодателство не ни сътрудничат Германия, Франция, Португалия и други които практикуват повече от 100 години Закон за сделките с обществени средства, и без който няма да влезем в ЕС.