Нужен ли е закон срещу корупцията
(МОНИТОР) - 2005/10/22
Преди дни "Трансперанси интернешенъл" (ТИ) обяви поредния си индекс за възприятие на корупцията. Данните за 2005 г. показват, че в сравнение с 2004 г. положението с корупцията в България, макар и малко по-добро в сравнение с някои нейни съседи, се е влошило с 0,1 индексни пункта. Страната сега има индекс 4,0. А това е твърде далеч от добрите резултати. Налице е и друг тревожен факт - проследяването на стойностите на индекса за последните 3-4 години, както и на индексите на българската антикорупционна инициатива Коалиция 2000, показва спиране на плахо очерталата се преди това тенденция на подобряване. Последните резултати сочат вече не само застой, но начало на тенденция на влошаване.
При посещението си в България еврокомисарят по разширяването Оли Рен обърна специално внимание на факта, че у нас има известен прогрес само по отношение на "малката" корупция. И говори за необходимостта приоритетно и незабавно да се решават проблемите на съдебната реформи, борбата с организираната престъпност и корупцията. Особено корупцията по високите етажи на властта. Оли Рен посочи също, че е отминало времето на приемането на стратегии и програми, чака се тяхното практическо изпълнение. Че решението не е само в приемането на законодателни мерки, а в резултатното прилагане на законите.
В този контекст се поставя отново въпросът: необходим ли е специален закон срещу корупцията? Пореден опит за популяризиране на такава мярка бе направен в навечерието на парламентарните избори, когато министър Кунева предложи законопроект за превенция на корупцията, изготвен на основата на словенския закон.
Това не е първият амбициозен опит за обединяване на правните предпоставки срещу корупцията в един закон. Още в зората на антикорупционните кампании в страната - през 1999 г., в парламента бе внесен проект за Закон за борба срещу корупцията и финансовите престъпления. В него се предвиждаше създаването на специална Държавна агенция за борба с финансовите престъпления и корупцията като специализирано звено към Министерския съвет, т.е. подчинена на изпълнителната власт. Предвидените правомощия и статут на тази институция, свеждането на корупцията само до подкупите и престъпленията по служба породиха силна критика и съмнения в ефективността и възможното дублиране с правомощията на специализираните органи и звена, включително и в конституционосъобразността на предлаганото законодателно решение. Законопроектът не намери достатъчна подкрепа от политиците и беше критикуван от гражданските организации и антикорупционни инициативи.
В началото на 2003 г. президентът обоснова идеята за създаване на нова служба за борба с корупцията. Независимо от добрите намерения - да се даде отговор на явното недоволство на българското общество от значителните размери на корупцията и повишаващото се недоверие към държавата, предложението не срещна достатъчна подкрепа и не бе доразвито в детайли.
На опитите за приемане на специален закон срещу корупцията може да се противопостави виждането, че обществените отношения, свързани с превенция и противодействие на корупцията, са много сложни и разнородни по своя характер, затова не могат и не трябва да бъдат регламентирани в един единствен закон. Тази позиция бе възприета и следвана от различни управляващи мнозинства и, макар невинаги последователно и безспорно, през целия този период бяха приети, изменени и допълнени множество законодателни актове, които съдържат норми за превенция, противодействие и наказване на корупцията в нейните различни прояви.
В българското законодателство общественитe отношения, свързани с превенция и противодействие на корупция са уредени в Закона за държавния служител, Закона за администрацията, Закона за обществените поръчки, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Наказателния кодекс и други. Съвкупността от тези актове формира антикорупционното законодателство, което подлежи на по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Но днес до голяма степен отразява основните положения на международните и европейските конвенции, по които България е страна. В тази ситуация приемането на специален закон би могло в най-добрия случай да означава само повторение, при това непълно, на нормите на посочените закони.
Само като илюстрация бих посочила някои недостатъци на предложения проект на Закон за превенция на корупцията в Република България. Това би откроило и принципните рискове при изготвянето на един специален антикорупционен закон. Така например в проекта понятието "превенция на корупцията" е много ограничено по съдържание. Защото предотвратяването на корупцията не е само установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на граждански, административен и съдебен контрол. Превенцията на корупцията включва по принцип цял комплекс от действия, които включват анализиране на явлението, установяване на неговите причини, мерки и действия за отстраняване на тези причини, нормативни правила за предотвратяване на корупцията.
Друг пример, показателен за рисковете пред подобен закон - много норми от законопроекта повтарят в една или друга степен разпоредби на Закона за държавния служител. Съгласно чл. 29 от Закона за държавния служител при встъпването си в длъжност и всяка година до 31 март държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването. С оглед на това надали е необходимо да се урежда отново същия проблем и в друг закон. По същият начин стои въпроса и със задължението на държавния служител за разкриване и за избягване на конфликт на интереси. Този въпрос е уреден в Закона за държавния служител, който предвижда, че държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, които той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.
Затова е очевидна необходимостта вместо да се създават нови правила и институции, да се предприемат последователни мерки за доразвитие и по-добро прилагане на приетото вече антикорупционно законодателство. За укрепване на институциите, които следва да го прилагат, както и за по-добра координация между тях.


* Авторката е програмен на Центъра за изследване на демокрацията/Коалиция 2000

Автор: Мария Йорданова*

Go back BG Online