Преди два месеца завърши поредният рунд от битката на една българска банка срещу собствената й държава. На 14 февруари секретариатът на Съда по правата на човека в Страсбург съобщи, че дава ход на жалбата на акционерите на Първа частна банка. ПЧБ потърси правата си зад граница след умишления опит за убийство от страна на правителството. В жалбата до съда в Страсбург на ПЧб са отбелязани всички закононарушения, извършени от властта. Акционерите на банката не са допуснати до процедурата по откриване на производство по несъстоятелност, въпреки гарантираното им право от Търговския закон, както и да получат част от имуществото според акциите си. Така държавата показва, че си играе на банки. Ту дава по закон някакви правила за акционерите, ту ги отнема, когато си иска, без да се съобразява със закона.

Това е само един случаите. А те са 17. Толкова са българските банки, който преди 3 години бяха поставени до стената и срещу тях беше изправен наказателният взвод на цялата държавна власт. През 1996 г. кабинетът на Виденов предприема по думите на в. Банкер "наказателна акция" срещу българската финансова система. Поводът е сривът в някои от банките, заради раздадени лоши кредити. Лошите кредити са главно взети от големи държавни фирми, които в един момент обявяват, че не могат да ги върнат. Те правят това по внушение на висшата администрация. Изпълнителната власт в България поставя банките под особен надзор и ги лишават от възможността да защитят парите на вложители и акционери в периода на несъстоятелност, в който беше поставена. Първа частна единствена търси правата си докрай. Тя бе една от основните инвестиционни банки, която поддържаше цели отрасли от българската икономика и преобладаващата част от частния бизнес. Днес ПЧБ се продава за 15 млн. лева. Така държавата първо национализира, а днес продава на тази цена банка, която има само материални активи за $ 45 милиона и вземания, гарантирани с имущество за над $ 200 милиона. Такова е положението и с останалите ни банки.

Три години, сред като ги запечата, българската държавна власт и БНБ отказваха да ги предлагат за продан. Нещата се ускориха след като Джордж Сорос в началото на 1999 г . задейства план за приватизация на България, наречен "Коалиция 2000" и назначи най-верния си човек Георг Прохазка за шеф на фондовата борса и директор на центъра за икономическо развитие към МС. Правителството явно е получило директива от финансовия спекулант да ускори повторната приватизация на българските банки ? вече на когото трябва. Крайната цел е да няма български банки. По този повод Стефан Софиянски възкликва пред столичен седмичник: "Поне една от банките трябва да остане в български ръце!".

Както изглежда обаче, апелът на столичния кмет ще остане пожелание. Утре приключва срокът за оферти към Булбанк. Според финансисти най-стабилната българска банка, която през миналата година отбеляза ръст от 36% и 101, 5 млн. лева печалба ще бъде купена както и останалите наши банки от неизвестен купувач с неизвестни намерения. Само преди месец офшорна фирма купи Хебросбанк. Според наши банкери БКК е наложила изисквания, които не са еднакви за всички кандидати. Купувачът е регистриран на Каймановите острови и никой не знае кой е той. Така се губи прозрачността на акпиталите, да не говорим, че бе пренебрегнат български съвсем ясен и прозрачен кандидат заради офшорката.

Активите на Булбанк са една трета от общото балансово число на всички банки в страната. Печалбата и формира половината от цялостната банкова печалба в България. Дивидентът за акционерите й е най-висок за Централна и Източна Европа. Всеки мислещ човек би запитал: защо се продава една печеливша и успешна банка? Логичен отговор няма, обикновено се казва: така иска МВФ (или Сорос). С приватизирането на Булбанк ще приключи една успешно проведена стратегия за обезбългаряване на финансовата ни система.

Дистанцията от 10 години дава възможност да се погледне в разрез процеса на разбиването на българските банки. Който в крайна сметка доведе до декапитализация на българите като население и на икономиката като система. Искаш ли да овладееш една държава, превземи банките й. Тази максима на Ротшилд, германският евреин, завзел паричните потоци на Европа още до края на 18 век, важи с пълна сила и днес. Дори е по-валидна, защото в края на 20 век светът е глобализиран и превземането става по-лесно.

Десети ноември 1989 г заварва страната ни със спестявания на гражданите на стойност 40 милиарда тогавашни лева и 800 милиона долара. Общият доларов еквивалент на тези пари е числото 14,1 млрд. долара. Само след 8 години след поредица от шокови реформи, девалвации и валутни гимнастики, спестяванията на българите са стопени до общо 1 милиард и 96 милиона в долари. Цели $13 милиарда са иззети за периода на "реформи". Ако на първия митинг на 18 ноември 1989 г. някой беше казал на събраните на пл. "Невски": " Пригответе се да се разделите с 13 милиарда долара!", този оратор щеше да бъде разкъсан.

Схемата на банковата система на България е заложена още при Живков. През 1987 г. у нас се създавата специализирани отраслови банки. Узаконява се " социалистическа акционерна собственост". Това е подготовка за капитализма, но народът още чете "Огонек", "Литературная газета" и цъка с възмущение по адрес на злодея Сталин. Докато средният българин открива историята си, една просветена тънка прослойка от комунистическата номенклатура открива банки и банкови сметки. Прави го в съдружие и синхрон с уж антикомунистическата и олицетворяваща капитализма западна финансова олигархия. Защото капиталовото ограбване на България не би било възможно без последователната политика на Запада за колонизиране на икономиките и на финансовите системи на бившите соцстрани с помощта на местните компрадори.

На 19 май 1989 г. излиза постановление на Министерски съвет, с което е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки със 100 % държавно участие. На 25 октомври 1989 г., само 2 седмици преди падането на Живков се ражда ново решение, което дава право на новоучредените банки да продават до 80 % от капитала си.

Ако потърсим позитивно, можем да приемем, че решението на българската комунистическа върхушка от края на 80-те години да се тръгне към приватизация на банките можеше да работи за България. Ако тези, които го прилагат, мислят пробългарски. В крайна сметка, на просветените им е ясно, че строят се сменя. Идва капитализъм. При капитализма банките са частни. Значи това е пътят. Дотук добре, ако банковият капитал работи за възхода на българската индустрия. Ако за тези 10 години банките бяха приватизирани, но новите собственици бяха насочили усилията си главно в една посока ? просперитет на България, обновяване на промишлеността й, кредитиране на истински продуктивен среден частен бизнес, кой щеше да е против банковата система? Напротив, заварените на 10 ноември спестявания, щяха да се умножат, да се завъртят в реален и произвеждащ бизнес, за който българинът имаше настройка и днес банкер нямаше да е мръсна дума. Всъщност, сигурно точно това щеше да стане, ако не беше разстрелът на банките, подготвен през 1990 г. и изпълнен през 1996 г. И нещата се развиха в точно обратната посока.

През 1990 г. има предложения от чужбина и от партията на Дертлиев да се проведе парична реформа и така да се овладее паричната маса, да се сложи чисто начало за реформите. Идеята е отхвърлена от няколко различни по цвят правителства. И от Луканов, и от Попов, и от Димитров. Щяло да струва скъпо, е аргументът. При всички случаи, щеше да излезе по-евтино от 13 милиарда долара, можем да кажем днес.

През 1991 г. начело на БНБ застава Тодор Вълчев. Преподавател в Икономическия институт "Карл Маркс". Завършилите това заведение го помнят като виден разгромител на доларовата финансова система на Запада. Професор Вълчев управлява централната ни банка до самия й срив през 1996 г. През това време не се раздават лицензи за нови банки само на тези, които не са поискали. Няма работещ критерий за преценка на състоянието на търговските банки. Ето какво казва един от добрите познавачи на финансовото право у нас юристът Валери Борисов по този повод пред "Демокрация": "БНБ се оказа неподготвена да прилага Закона за банките и кредитното дело?Бяха създадени доста съмнителни критерии за така нареченото състояние на опасност от платежоспособност?БНБ не бе приела равнище на капиталовата адекватност за 1996 г., когато постави под особен надзор ПЧБ и Минералбанк и след това поиска обявяването им в несъстоятелност". Според Борисов кривата лупа на БНБ е довела до абсурди при санкциите срещу отделни добре развиващи се и печелещи банки. Една банка, която е в перфектно ликвидно състояние би могла да се окаже в отрицателна капиталова адекватност, според БНБ. Така, покрай пирамидалните образувания, изгоряха читави банки, които поддържаха българската индустрия и даваха кръв на български частен бизнес.

Членът на масонската формация Римски клуб Тодор Вълчев обяснява през цялото време на своя мандат, че няма страшно. През септември 1995 г. например той споделя изключителното откритие, че валутният курс не определя цените в България. След всеки скок на долара той съветва българина да не купува долари, защото няма смисъл. Българинът слуша обаче здравия си разум и върши обратното доколкото има възможности.

Появяват се т. нар. пирамиди, които предлагат нереално големи лихвени проценти по влоговете и много спестители се насочват към тях, за да изгорят след време. Никакъв контрол от страна на БНБ и държавната власт не слага пречка пред фараоните. Напротив, не са улеснени от официални и неправителствени лица. Днешният президент Стоянов например е адвокатствувал на пирамидата на следствения днес Майкъл Капустин. Соломон Паси пък е получил $50 000 от същата пирамида. Това значи, че обирът на гражданите е извършван с поддръжката на висшата власт, която е била заинтнересувана от финансовите балони.

В медиите непрекъснато се говори за "източване" на банки, кога соснование, кога без. Тази психоза насажда , хората трайното съзнание, че банките са пирамиди като Лайф Чойс и подобните измишльотини на международни мошеници. Банкер става мръсна дума, а банка ? синоним на далавера. Повод за това дават и някои нарочно поставени криминални лица сред банкерските среди, които дават "лице" на системата.

Но сигналният пистолет, който ще отбележи старта на атаката е в ръцете на шефа на БНБ Тодор Вълчев. На 25 октомври 1995 г. той излиза от кабинета на Жан Виденов и проговаря.

(Четете утре какво каза проф. Вълчев пред "Труд" и какви бяха последиците за банковата система от неговото изявление )