Между 100 и 200 хиляди месечно са случаите на дребна битова корупция в България. Такива са подкупите за КАТ-аджиите, митничарите, общинските чиновници, данъчните и ХЕИ-служителите.

Тези данни съобщи Бойко Тодоров, директор на Информационния център за Съвета на Европа, координатор на инициативата за правно развитие на Югоизточна Европа и представител на българската организация Коалиция 2000 на международната конференция “Партньори в преход”, организирана от Американската агенция за международно развитие в столичния хотел “Хилтън” вчера. Корупцията беше първата тема на 20-дневния семинар, в който участваха представители на 23 държави от Югоизточна Европа. Официален домакин на форума бе президентът Петър Стоянов.

Корупцията в България бе представена от шефа на Информационния център за Съвета на Европа и представител на организацията Коалиция 2000 Бойко Тодоров. Той съобщи пред конференцията, че у нас вътрешната организацията на администрацията е в бедствено положение, което води до разрастване на корупцията. Според него също така до 1997 година у нас на темата “корупция” не се е обръщало никакво внимание. Тодоров, който по-късно призна, че докладът му е написан на основата на данни от януари тази година, обясни колко е положително приемането на закона за политическите партии, който предвижда те да се финансират от държавата и как у нас като новост се е появила корупцията в местната власт. Според него у нас се обръща малко внимание на икономическите фактори на корупция, на въпросите около установяването на едно или друго предприятие на пазара, на това, че в България корупцията е трансгранично явление и че корупцията е свързана с международните трафици на стоки и услуги.

Като положително решение за намаляването на корупцията сред администрацията той посочи услугите на “едно гише”, където може да се контролира поведението на служителите.

Председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова, която е член на българската работна група за конференцията, приветства грузинския опит в борбата срещу корупцията и пожела той да бъде приложен и у нас. Куцкова попита какви са заплатите на съдиите и как тяхното повишаване в Грузия се е отразило на работата им.

Повод за изявата на Куцкова беше докладът на министърът на правосъдието Михаил Саакашвили.

Той разказа как в Грузия са били сменени 80% от съдиите и новите са били избрани чрез конкурс. Въпросите за конкурса били писани в Сан Франциско, участниците били интервюирани анонимно по телефона, а конкурсът се контролирал от германския и американските посланици в Грузия.

В бившата съветска република, за да се намали корупцията сред държавните служители било забранено на служителите на ХЕИ, Пожарната и на данъчните инспектори да влизат по всяко време в частните фирми, без специално съдебно нареждане.

Пак в Грузия със специален закон за правото на информация на всички граждани било позволено да получават информация и доказателствен материал за имущественото състояние на висшите държавни служители. В Грузия били повишени и заплатите на съдиите, въпреки че много хора имали те да бъдат с ниски заплати, за да се купуват по-лесно.

Според Михаил Саакашвили много държавни структури в бившите съветски републики имали интерес съдебната система да бъде слаба.

Затова според него страните, в които има корупция и които по този начин нарушават правата на човека трябва да бъдат поставяни в икономическа изолация.

Корупцията е различна и строго специфична за отделните държави и голяма част от противодействието срещу това негативно явление се състои в идентификацията и разбирането на корумпираността за всяка отделна страна страна, заяви председателят на руската фондация “Индем” Георгий Сатаров. Той условно раздели корупцията на “западна” и “източна”.

“При западната корупция компанията намира съответния обект, или посредник, плаща му и работата се свършва. Всичко е просто и ясно”, заяви г-н Сатаров. “На изток обаче това не е достатъчно. Там роля играят кланови, етнически и други връзки. Не можеш да отидеш просто при губернатора и да му предложиш пари. Добре би било да отидете заедно на баня, а още по-добре би било, ако детето ви учи заедно с неговото, например в Кеймбридж”, обясни руският представител.

Представяйки своя анализ за корупцията на страните в преход той обърна внимание върху процесите “превземане на държавата”, “превземане на бизнеса” и върху консенсуса между власт и бизнес. Използваните от него данни за степента на развитие и различните видове корупция, чийто източник са Световната банка и утвърдени западни неправителствени организации, показват че България се намира в много неустойчива зона по отношение на бъдещето си. Там тя е в компанията на Словакия, Хърватия, Румъния, Грузия, Русия и Киргизстан.

Анализът показва, че от тази неустойчива зона има три пътя. Първият – към групата страни Унгария, Полша, Чехия, Словения, Естония и Литва, които са с по-висока степен на развитие и нисък корупционен индекс, характеризиращи се с постигане на консенсус между власт и бизнес. Вторият води към Азербайджан, където бизнеса завзема властта, а близо до тази тенденция е Украйна. Третият път е този на Белорусия и Узбекистан, където властта превзема бизнеса, ако изобщо има такъв, и корупцията е ниска вследствие запазване на тоталитарните методи и липсата на реформи.

Спирайки се на призивите да дерегулация на икономиката, като средство за борба с корупцията, г-н Сатаров заяви, че проучване на Световната банка не е успяло да докаже пряка връзка между корупцията и степента на регулация на бизнеса. Установено е обаче, че корупцията намалява с повишаване на ефективността при прилагане на правилата в икономиката, добави той.

Проучване на фондация “Индем” показва, че Русия губи от митнически сборове толкова, колкото е приходната част на бюджета на страната, заяви г-н Сатаров.