Законът за обществените поръчки отваря врата за корупция
(МОНИТОР) - 1999/6/29
На 9 юни т.г. Народното събрание прие законът за обществените поръчки /ЗОП/. Понятието ?Поръчка? придоби публичност у нас със Закона за държавните и общински поръчки приет на 16.01.1997 г. от управляващите от БСП, в отсъствие на опозицията, в разрив със съдържанието на закона за сделките на ЕС и правилата на ?Унситрал?, ?Фидик? и световната практика. Целта беше приватизацията и други сделки с държавно и общинско имущество да останат ?отвън? ? т.е. по-лесно тези, които притежават и управляват средствата да имат по-големи възможности за разпределяне на ?баницата?. Новото демократично мнозинство възприе това разделение направено от БСП, както съществуването и действието на още пет Наредби за регламентиране на конкуренцията чрез търгове и конкурси. Повече от една година Министерството на държавната администрация се отдаде на изучаване на директиви 92/50, 93/36, 93/37 и 93/38 на Съвета на ЕИО, както и последващите ги изменения, за съгласуване на реда за обявяване и сключване на договори за държавни поръчки за строителство, доставки и услуги. Думата ?общински?? липсва. Трите директиви на ЕИО за строителство, доставки и услуги са копирани без анализ. И защо еднаквите текстове на членове 34 и 47 и на 27 и 48 се повтарят и отнемат три страници от ЗОП, а не са изведени в ?Общите условия?? Резултатите от действието на трите директиви в ЕС, въпреки че обществените поръчки са непрекъснат извор на скандали и корупция, в крайна сметка се централизират в министерство на финансите, а не в изкуствено формирана администрация, която иска да монополизира процеса и която при неуспех на сделките да отпраща страните към министерство на финансите и Сметната палата. Съставителите на закона умишлено премълчават факта, че конкретните ценови критерии за поръчки на ЕС не са приложими за България, тъй като абсолютната им стойност е два пъти по висока от българския БВП на човек от населението, а не 1/10 до 1/15 от БВП на европейските страни. Приемаме закон в противоречие с европейската практика Законът за обществените поръчки въобще не решава въпросите с регламентиране на конкуренцията, с избора на най-добрия кандидат, с гаранциите за добро изпълнение. Не премахва анархията с провежданите търгове, с отлагане на сроковете, с вкарването на нови кандидати след отварянето на пликовете и т.н. По какво се различаваме от европейската практика, което ни класира в областта на корупцията след Русия , Нигерия и др.? По това, че си имаме Комисия за борба с корупцията към НС, Комисия ?Антимафия?, семинари ?За етиката в управлението?, ?Политическа академия?, ?Прозрачност без граници?, план ?Чисто бъдеще?, ?Коалиция 2000? ? много от тях финансирани от американски фондове или агенции. И никой не назовава причината ? свободата на кметове, министри, лобисти, и разпоредители с бюджетни средства да преговарят и сключват сделки с обществени средства и собственост. По това, че тази дейност не се контролира от Министерство на финансите, както е навсякъде по света, и няма централна комисия по сделките в министерството, която да контролира и анализира договорите на сключените сделки. Кои са основните принципи на закона за обществените поръчки? Първо , Министерство на държавната администрация да оправдае съществуването си, ?да дава методически указания, да одобрява образци на документацията, да организира обучението, да издава наредба за водене на регистъра на обществените поръчки и да сезира компетентните органи за извършване на проверки.? И още ?Да осъществява международна координация, да участва в работата на международни организации и да представлява България по въпросите на обществените поръчки?. Узаконява се корупцията Второ , МДА започва да контролира и общинските поръчки. Сигурно се поражда и апетит да стане Министерство на държавната и общинска администрация Трето , ЗОП ще се прилага задължително при стойност на обществените поръчки: за строителство над 600 мил.лв., за доставки над 50 мил.лв., за услуги ? над 30 мил. лева. Прагът 600 мил.лв. е абсурд. Днес когато страната ни не разполага със средства за едромащабни инвестиции, бюджетът трудно отделя средства за ремонти на болници, училища, улици даже в размер на 10,30 или 60 мил.лева. Тъй като тези измолени пари са под прага от 600 мил.лв., то излиза, че за тях няма да има търг и конкуренция и ще оставим свободно кметовете, директорите, министрите, областните управители да ?договарят пряко?, което си е чисто узаконяване и насърчаване на корупцията. Комисиите против корупцията и ?Антимафия? остават безработни! Ниският праг в стария закон /300 минимални работни заплати/ от около 18 мил.лева е увеличен на 600 милиона! Неколкократно наши и чужди експерти изясняваха, че прагът за задължителност на търговете в ЕС, Франция, Португалия, Белгия и т.н. е 60-65 мин.работни заплати, което възлиза на около 70-75 хил. Долара, а у нас щял да бъде 338 000 хил.щ.долара! Четвърто , в администрацията на Министерския съвет се създава регистър за обществените поръчки. Регистърът е тетрадка или дискета, но колко чиновници ще се приютят в администрацията? Регистърът не е ръководен орган. Неколкократно в писмен вид до министър Тагарински беше обяснена световната практика за управление ? държавна административна структура /наричана Централна комисия по сделките/ подчинена и в състава на Министерство на финансите, с участието на експерти от други министерства и Сметната палата. Тук се централизира и компютъризира цялата информация по извършените сделки: покупки, продажби, проектиране, строителство, оборудване, услуги, приватизация и се правят съответните анализи. Пето , съставителите на ЗОП не са наясно с гаранциите. Те са до 1% за участие и до 10% за добро изпълнение. Не може, както е записано в чл. 33, гаранцията за участие ?да се трансформира? в гаранция за изпълнение. 1% не е равен на 10%! Шесто , държавната администрация, съгласно чл. 55 от ЗОП си подсигурява монопол в управлението, след като тя ?Ще актуализира списъка на лица, които възложителите могат да използват като външни експерти при провеждане на процедурите по възлагане на обществените поръчки?. Интересно как ще бъдат избрани изтъкнати експерти от 20-30 специалности? И дали те ще са независими? Седмо , абсурдно е записаното в чл. 58, че МДА само ще контролира и сигнализира, а ?актовете за установяване на нарушения се съставят от Държавен финансов контрол, като наказателните постановления ще се издават от министъра на финансите?? На 29 и 30 март 1999 година отдел ?Инвестиции? при Министерския съвет със съдействието на Американската асоциация на юристите ? Правна инициатива за Централна и Източна Европа проведе семинар за Обществените поръчки. На него присъстваха седем експерти от САЩ, Франция, Белгия, Англия. Мнението на българските участници беше изцяло подкрепено от чуждите участници, които предадоха опита си. При първото четене на ЗОП, нищо, ама съвсем нищо не е взето в предвид от препоръките и опита на присъстващите на семинара. Препоръките за прага под 500 милиона, за гаранциите, за ръководството на процеса от Министерство на финансите, както е навсякъде по света не бяха взети в предвид като неудобни за МДА и неговото статукво! Не знам, как тази употреба на властта се вмества с ?Националния план за действие срещу корупцията с обединените усилия на държавната власт, неправителствените организации и медиите?, проведен в резиденция ?Бояна? на 11.11.1998 г. в присъствието на министри, депутати, господата Томас О?Брайън и посланичката на САЩ! И защо упорстваме да направим референция със закона за предприятията и търговете приет у нас на III сесия на 33-то Народно събрание от 05.04.1934 г., ДВ, бр. 7/34? Направен преди 65 години, той е актуален и покрива над 70% от текстовете на Закона за сделките на ЕС с обществени средства и собственост. И няма нужда от пет наредби регулиращи ведомствени интереси. Отбягването от световната практика за процедурите при провеждането на търгове ни нарежда между най-корумпираните и за това инвеститори в зелено не идват. Те са особено чувствителни към самодейно провежданите процедури. Законът за обществени поръчки е пълен с противоречия Практиката ще ги отхвърли. Един слаб закон веднага произвежда наредби.Чл. 10/1/ не може да се осъществи в практиката, даже при гласуван бюджет, тъй като титулните списъци на обектите излизат след м. март. И с какво ще ?информираме потенциалните кандидати за изпълнители?? със заглавието на обекта? Чл. 15 ? обявява се процедура и ?тъй като поръчката е технически сложна в процеса на изпълнение е необходимо последователно уточняване на техническите и технологичните условия?. Значи няма ясни поемни условия и каним конкуренцията за изпълнението на една мъглява инвестиция! Чл. 34, поканата за участие е абсурдно да се отпечата в Бюлетина на ?ДВ? ?пет календарни дни след получаването й?, тъй като сега експресните обяви се печатат за 15 дни. Чл. 55. Специализираната администрация, която ще ?Поддържа регистъра за обществените поръчки? освен, че ще съставя монополния списък на външните експерти и ?ще прави годишни класации на най-добрите търговци /!/, нещо което няма нищо общо със ЗОП!! Нито пък с Централната комисия по сделките към Министерство на финансите със своите 4 секции: икономическа, по цените, техническа и административна. Употребата на власт най често се наблюдава, тогава, когато едно министерство имитира европейска интеграция.

Go back BG Online