Тодор Ялъмов, експерт в ЦИД: Местните олигарси работят срещу закона за конфликт на интереси
(МОНИТОР) - 2009/2/22
Оригиналният текст на статията може да бъде намерен тук
Рушветчийството се превръща в политическа корупция
- Г-н Ялъмов, в последния доклад на Европейската комисия основно място заемаше Законът за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси с препоръката у нас прилагането му да стане ефективно. Според вас законът в сегашния си вид постига ли този ефект?
- Приетият миналата година закон отговаря на изискванията на Европейската комисия. За съжаление приложението му до този момент се върти само около подаването на декларациите, но не е свързано с проверка на несъвместимостта на заемането на постове. Почти сигурно е, че към днешна дата има много хора, които са в състояние на несъвместимост на държавната си длъжност със заемани позиции в частния сектор.
- Правили ли сте някакви изследвания в тази посока?
- Да - преди влизането на закона в сила. Използвахме публичните правно-информационни системи. В последния доклад на Центъра за изследване на демокрацията за оценка на корупцията твърдим, че един много широк кръг от държавни служители и топ администратори имат проблеми с конфликта на интереси. Според нас една част от тях не са направили постъпки, за да излязат от тези конфликти.
- Какви са конфликтите на интереси, които установихте?
- Те са както традиционно свързани с обществените поръчки, така и със съвместяването на постове и участието на топ администратори в неправителствени организации (НПО).
- Участията в такива организации новата форма на корупция ли са?
- Това е една нова форма за доход, на заобикаляне на някои от изискванията в закона за администрацията, който налага сериозни ограничения. Но, разбира се, това е и една от формите на политическа корупция.Около 75% от депутатите, министрите и шефовете на агенции към момента на проверката ни участваха в управителните съвети на НПО. За депутатите това и в момента не е забранено и в определен смисъл тяхното участие не е голям проблем. Притеснителното обаче е, че такива НПО печелят държавно финансиране и това създава съмнения за честността на процедурите.
Но темата с НПО е просто щрих в критиките на ЕК, свързани с конфликта на интереси у нас. Фокусът е в съвсем друга сфера, където обемът на парите и рисковете за управление на страната са много по-високи. Това е сферата на обществените поръчки, концесиите и заменките. Обществените поръчки имат огромен ефект - както големите, така и по-малките, които се провеждат от общините. Проблемът с големите проекти е, че не са достатъчно прозрачни и не са поставени достатъчно на конкурсна основа. При малките проекти пък има тенденция да бъдат печелени предимно от местни фирми.
В случая с обществените поръчки мисля, че от една страна атаката срещу сегашните строги регламентации в закона идва точно от местната власт. Големият протест срещу сегашния му вариант идва от кметовете и местните олигарси, които се страхуват, че няма да могат да продължат да действат по същия начин - още повече, че идват избори и те ще трябва да ги финансират.
- Като говорим за строгостта на закона, как бихте коментирал депутатски мнения, че той е прекалено рестриктивен и ще принуди много хора да си напуснат работата?
- Изобщо не съм съгласен с апокалиптичните картини, които бяха нарисувани за напускане на работа, за невъзможност за правене на бизнес. Просто ще се сложи малко ред в доста объркания ни пазар и до момента, в който и бизнесът, и политиците, и обществото не свикнат с мисълта, че подобни практики трябва да се избягват, трябва да има такъв рестриктивен закон. След това, когато за всички стане ясно, че това са неетични и неморални практики, рестрикциите могат да отпаднат.
- Вие вярвате ли наистина, че ще свикнат с тази мисъл?
- Надявам се. В редица страни например проблемът с конфликта на интереси се регламентира с наредби, етични кодекси, но не и закони. В тези общества обаче хората, които се отклоняват от нормата, са много по-малко. Засега обаче за българските условия трябва закон.
- Колко се оскъпяват обществените поръчки в резултат на конфликта на интереси?
- Оскъпяването може да бъде свързано с някакъв рушвет, но трябва да се знае, че не винаги има рушвет.
- Общото мнение е, че винаги има рушвет.
- Представете си, че кметът е дал поръчката на току-що стъпваща на пазара фирма, без рушвет, а просто защото фирмата е на негов братовчед, и тази компания поради липсата на опит изпълни много лошо поръчката. Това пак е крайно негативен ефект на конфликта и без наличието на рушвет. Да не говорим за изкривяването на конкуренцията. Тази тенденция се потвърждава от изследването на центъра, което показа, че броят на фирмите, които плащат подкупи, както и размерът на дадените под масата суми, пада два-три пъти за 6-7 години. Рискът стана много голям за подобни сделки.
Така че корупцията се трансформира от рушветчийство към политическа корупция, чието проявление е конфликтът на интереси.
- Откога се наблюдава това и само за местна власт ли е валидно?
- Валидно е за всяка власт. Наблюдава се от последните 5-6 години. Оттогава е тенденцията на концентрация на пазара на обществените поръчки. Жертвите, които плащаха рушвети, бяха заменени от роднинско-партийни фирми, при които няма такива трансфери.
- Друга сериозна критика срещу сегашния закон е, че предвижда наказателна отговорност за нарушителите. Аргументите против са, че необявеният конфликт в някои случаи може да не е умишлен, а поради незнание. Как ще коментирате това?
- Една от причините досегашните регламентации, свързани с подаването на декларации от политиците и чиновниците, да не са много ефективни е това, че ако някой излъже, не следва нищо. Нито наказателна или административна отговорност, нито пък политическа. Така че е съвсем естествено да е предвидена наказателна отговорност. На второ място е спорно дали някой съд ще те осъди, защото не познаваш някой от далечните си роднини и не знаеш какъв му е бизнеса и не си декларирал потенциален конфликт на интереси. Очевидно е, че в закона става въпрос за други случаи, при които много добре се знае кой е човекът, който печели поръчките, защото всяка вечер чиновникът X си пие питието с него. Така че тази нотка на преиграване, с даване на абсурдни примери, никак не е аргументирана. В крайна сметка текстовете винаги могат да бъдат прецизирани, така че незнанието да не е наказуемо. Но наказателната отговорност в никакъв случай не бива да отпада.
В тази връзка трябва да спомена, че в момента в обсега на несъвместимост на длъжностите не са включени кметовете, а това е крайно наложително. Масова практика е кметове и техните заместници да си имат неправителствени организации, които дори са регистрирани на адреса на общината. Същото важи и за някои влиятелни администратори извън обсега в момента.
- Какви са очакванията ви относно предложенията за изменение на сега действащия закон, които предстои да се обсъждат в парламента?
- Очаквам един любопитен дебат. Страхът е малко преигран. Стратегическа грешка на местната власт e да иска толкова много да промени закона. По този начин ще фокусира вниманието към себе си и ще си "проиграе" шансовете да измисли вратички по прилагането на закона. Имам предвид вниманието не само на контролните органи, но и на местната и международната преса.
- Ще бъде ли орязан законът?
- Да, ще трябва да се разделим с някои от придобивките. Не е ясно още кое точно ще отпадне. Най-вероятно ще свият политическите обвързаности, ще се свие приложното поле на закона спрямо по-тесен кръг от хора.
- Кои длъжности очаквате да отпаднат от обсега на закона?
- Най-вероятно ще направят така, че по-малко хора да подават декларации за конфликт на интереси. Ще останат само тези, които се разпореждат с финансови средства и вземат управленски решения. Разбира се, топ администрацията ще остане, просто защото няма как. Най-вероятно ще отпаднат общинските съветници.
- Помогна ли според вас конфликтът на интереси за това у нас да се появи феноменът, наречен частен град?
- Не знам дали щеше да го предотврати, но със сигурност има своя дан.
- С колко закъсня приемането на такъв закон?
- Много е трудно да се каже. Щеше да е чудесно, ако първия път, когато беше предложен такъв законопроект от Филип Димитров през 2006 г., той беше приет от парламента. Но не се случи.
Най-важното е да се види, че този закон работи, че някой следи за конфликта на интереси всеки ден и предприема действия, за да го предотвратява. Защото дори в трите дни, в които не бяха публикувани новите, удължени срокове за подаването на декларациите, имаше хора, които бяха в нарушение. Но никой не ги провери, никой не ги санкционира.
Автор: ТЕОДОРА ТОДОРОВА