Руслан Стефанов, директор на икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията:
(МОНИТОР) - 2009/12/31
Руслан Стефанов, директор на икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията: Стагнацията може да продължи 2-3 години

Очакванията, че лихвите у нас ще спаднат, не са реални

- Г-н Стефанов, защо Центърът за изследване на демокрацията отчете намаляване на сивата икономика, след като в условията на криза всички прогнозират, че тя ще расте, и то лавинообразно?

- Нашите прогнози от края на миналата година, когато започнаха проявленията на икономическата криза в страната, също сочеха, че ще има увеличаване на сивата икономика. Това прогнозира и икономическата теория.

- Защо тогава се получи това разминаване?

- Според нас две са причините да бъде опровергана теорията към настоящия момент. Най-вероятно в случая говорим все още за краткосрочен период на въздействие на кризата. В изследването си ние сме обхванали първите 6-9 месеца от кризата, когато не може да се говори за продължителни или устойчиви негативни тенденции в официалната икономика. Когато има един такъв рязък външен шок върху икономиката, на какъвто беше подложена България, смятаме, че е нормално първоначалната реакция да бъде към свиване на скритата икономика.

- Как обяснявате тази реакция?

- Ако вземем за пример едно предприятие, част от договорите на което са в сивата икономика, а останалата част - в официалната, когато икономиката поеме рязко надолу, първото и най-лесното нещо, което могат да направят мениджърите на това предприятие, е да прекратят неофициалните контракти. Както тези с контрагентите, така и с работниците. При неофициалните договори няма документи, ощетените не могат да отидат на съд, затова тези договори са най-лесни за прекратяване. Затова смятаме, че точно това е уловило нашето изследване - началния ефект от кризата. Втората причина да отчетем такъв резултат е, че смяната на правителство и факторите, които въздействат върху администрацията, също работят за спада на нейното равнище и най-важно по отношение на намаляване на корупционния натиск върху бизнеса.

- Какво имате предвид?

- При смяна на правителството никой в администрацията не знае колко е стабилно мястото му, особено при сегашния кабинет, който обяви намерения за сравнително големи преструктурирания. Създава се несигурност в администрацията доколко ще остане на работа. Разбира се, трябва да се има предвид, че ако това се беше случило през 2008 г., когато имаше глад за кадри, надали някой щеше да се трогне кой знае колко от подобни мерки. Ситуацията днес обаче е коренно различна. Така че това, което отчитат индексите не само за сивата икономика, но и тези на корупцията, е, че има спад в корупционния натиск над бизнеса и населението. Когато към тези два фактора се добави и засиления контрол върху акцизните стоки - цигари, алкохол, горива и други, се стигна до това алогично на пръв поглед поведение при бизнеса. При населението между другото нещата не стоят съвсем така. При домакинствата се регистрира очакваната тенденция на увеличаване на скритата икономика - т.е. на скритите доходи и обороти.

- Защо се получава така?

- На първо място населението не е изложено на този по-засилен контрол от страна на държавата. Второ, домакинствата разглеждат нещата от друга позиция. Ако попитате един работник, който е бил между първите съкратени и е нямал трудов договор, в коя част на икономиката е, той ще ви отговори, че е в сивата, независимо, че вече е безработен. Ако същият въпрос обаче бъде зададен на фирмата, която го е съкратила, тя ще си каже - аз уволних тези, които бяха "на сиво", значи нивото на скритата икономика спада. Така че тенденциите при бизнеса и населението не са противоречиви. Нещо повече, смятаме, че населението показва бъдещата тенденция в увеличаване на индекса на сивата икономика. Ако кризата продължи, както се очаква, и то не в острия си вариант, а в една продължителна стагнация с ръст около нулата, тогава смятаме, че сивотата на икономиката ще се усили или поне ще се задържи на сегашното ниво. В тази връзка е важно да се каже, че повишаването на престъпността - обирите напоследък, са един от признаците за наличие на напрежение в икономиката. Хората, които преди са имали някакъв легален или сив доход, именно поради свиването на възможностите както в сивата, така и в официалната икономика, започват да търсят реализация в черната икономика.

- Какви други влияния ще окаже кризата върху населението освен това преминаване към сивата, а дори и към черната икономика?

- Очакваме увеличение и на нещо, което в България все още се случва за разлика от много други страни, а именно - на неформалната икономика или домашното стопанство - приготвяне на зимнина, домашна ракия, взаимни съседски услуги. Докато за селата това е нещо обичайно, днес това се забелязва и в големите градове, дори в София. Големите вериги магазини като че ли бяха изтласкали в известна степен домашното производство, докато кризата сега го връща отново.

- Кои според вас ще са разходите, които българите ще свият най-драстично в условията на криза?

- Това са разходите, свързани с кредитния бум - техника, особено автомобили. По принцип стоките с дълготрайна употреба са първите, чието потребление се намалява в условията на криза, но те винаги излизат първи от кризата. Затова ако искаме да видим кога ще настъпи устойчиво обръщане на тенденциите, трябва да наблюдаваме какво се случва точно с тези стоки. Проблемът сега е друг - настъпват промени в административните цени - парно, газ, вода и други, които отнемат голяма част от дохода. Така че в резултат на всичко това в началото на 2010 г. можем да очакваме сериозен натиск за свиване на продажбите на дребно. При всички случаи ще се наблюдава и намаление на разходите за обществено хранене, както и за дрехи. Ако кризата продължи по-дълго, вероятно ще се стигне до свиване и на потреблението на хранителни продукти, както и промяна на структурата му - увеличение на въглехидратните продукти за сметка на месото. Трябва да се знае и това, че през 2009 г. България е страната с най-висок ръст на доходите в ЕС. Това е едно от нещата, които задържаха икономиката въпреки драстичния спад на износа. Този ефект обаче ще започне да се изчерпва в началото на 2010 г. и е много важно да се види възстановяване на износа. Доколко това ще се случи зависи от ситуацията в Европа, от това дали няма да има повторен, вторичен спад в европейските икономики.

- Говорите за втора вълна на кризата. Откъде може да дойде тя, от Дубай?

- Голямата опасност за нас е Гърция и какво ще се случи там. Никой не знае какво става в южната ни съседка, колко дълбок е реалният проблем. Това е най-големият риск. Дългосрочно обаче важно е какво ще се случи в сърцето на еврозоната - Германия, Франция и Италия.

- Тези страни обаче вече дават някакви признаци на възстановяване.

- Да, дават, но проблемът е, че дългът все още е там, той беше прехвърлен от частния към държавния сектор, но не изчезна и трябва да се изплати по някакъв начин. Пазарът някак си трябва да смели този дълг. Това е един дългосрочен проблем, който пазарите няма да преглътнат лесно и разходите за покриването му ще тежат години напред върху държавите. За съжаление те ще тежат и върху България - не върху фиска, защото страната ни е слабо задлъжняла от публична гледна точка, а върху частния сектор, защото остава натиск върху лихвите в посока нагоре.

- Не е ли по-логично да падат с възстановяване на икономиките?

- Не, защото високата степен на задлъжнялост води до допълнителна нужда от капитал, с който да се финансират държавните задължения. При това няма начин да не повишат лихвите за частния сектор в Европа, включително и за нашия частен сектор, който е силно задлъжнял. България няма собствен капитал и финансира около половината от ръста си през последните 10 г. с външни средства.

- Но лихвите в Европа и сега са ниски, особено сравнени с българските.

- Сега лихвите в ЕС са ниски, но като цяло очакването за спад в равнищата в България е по-скоро илюзорно, защото този огромен дълг, който е натрупан, трябва да се обслужва. Още повече, че ще дойде момент, в който централните банки ще започнат да изтеглят обратно ликвидност. Затова очакванията, че лихвите ще спадат - както в ЕС, така и в България, не са реални. Конкретно за България, ако не растат лихвените равнища, поне няма да спаднат рязко.

- На няколко пъти споменавате "ако кризата продължи по-дълго от очакваното". Какво са вашите прогнози?

- Това, което се видя при тази криза, е, че много малко от прогнозите се оказаха точни. Лично аз съм скептичен за това колко бързо страните ще излязат от кризата. Количеството лоши дългове, количеството "изчезнал" капитал е толкова колосално в международен аспект, че няма начин да не доведе до един сравнително дълъг период на адаптация на пазарите. Както и на непрекъснатото трупане и прехвърляне на напрежение между страни, между частен и държавен сектор. Моите очаквания са, че следващите 2-3 г. България няма да има ръст на нива над 2%. Ако ЕС расте и не се случи нещо страшно от типа излизане на Гърция от еврозоната (което е малко вероятно), България сравнително лесно ще бъде издърпана нагоре. Но все пак считам, че скоро няма да видим 2% ръст в ЕС, а такъв е нужен, за да може България да отчете по-висок икономически растеж.

- При предишното ни интервю вие казахте, че една от основните грешки на предходното правителство е била, че в условията на криза не е въздействало върху икономиката по каналите, които дават най-бърз резултат. Кои са тези канали при сегашните условия?

- Както и преди, и сега смятам, че един от каналите за най-бързо въздействие върху икономиката е чрез банковата система, и чрез Банката за развитие. Това е един много бърз канал за въздействие, особено върху малките и средните предприятия, които в момента са в много тежко състояние, защото нямат дори оборотни средства. Друг канал, който е бавен, но в крайна сметка трябва да тръгне, това са европейските средства. Там обаче е необходима радикална промяна в облекчаване на процедурите, като тук и Брюксел трябва да помогне, нещата не са едностранчиви. Има много сключени договори, по които обаче не текат средства. Това, което виждам към момента, е, че нещата като че ли се поотпушиха, потекоха някакви ручейчета, но има условия тези потоци да станат далеч по-мащабни. Много от договорите са подписани от предходното правителство. Сегашният кабинет може би с право иска да ги преразгледа, но това не може да продължава прекалено дълго. По-скоро е време тези средства да се раздвижат дори с риск после да се търси отговорност, ако не са изхарчени правилно.

- Кои според вас ще са факторите на растежа следващата година?

- По принцип най-големият фактор е вътрешното търсене, тъй като то носи 70% от БВП. През последните години това, което издърпваше икономиката, беше притокът на чуждестранния капитал с последващ износ. Европейските средства могат да служат за преструктуриране на икономиката, вероятно за временно осигуряване на ликвидност, но не могат да повлияят съществено за възстановяване на растежа. Например миналата година България привлече над 6 млрд. евро чужд капитал, което не може да се сравнява със средствата от ЕС. Последните не са средства за растеж, а за промяна на структурата на икономиката. В предстоящия доклад Иновации БГ 2010 ние отчитаме, че броят на иновативните предприятия се е увеличил доста през последната една година, което показва, че развитието, търсенето на ниши в икономиката, в частния сектор се случва. Европейските средства трябва да подпомогнат това преструктуриране.

Автор: Теодора Тодорова

Go back BG Online