Кръгла маса за съдебната реформа
(СТАНДАРТ) - 2003/2/12
На доклада на "Коалиция 2000" може да се даде положителна оценка. В разделите за правно-институционната среда, неблагоприятна за корупция, и за антикорупционните измерения на съдебната реформа сравнително изчерпателно и точно са очертани най-болезнените сфери на дейност и институции, предразположени към корупция. Това са държавната администрация, нерегламентираното лобиране и финансиране на партиите, структурни звена на съдебната власт, органите за сигурност, приватизацията и следприватизационният контрол, обществени поръчки, митнически и данъчен контрол и т.н.
В доклада за първи път се обръща внимание на нуждата от усъвършенстването на нормотворческия процес и подобряването на административния капацитет в тази област. Често незадоволителното качество на законите, несъобразяването на вторичното с първичното законодателство, противоречивите разпоредби и принципът на мълчаливата отмяна разширяват условията за корупция.
Липсата на концепция за реформата и съответно на консенсус между отделните власти и звената на съдебната власт води до фрагментиране на промените, непоследователност в усилията за реформи и дори тяхното спиране. Затова и според редовния доклад на ЕК за 2002 г., въпреки напредъка в реформите съдебната система остава слаба. Би трябвало да се помисли как да се обобщят предложенията за промени в съдебната власт. И да се дискутира как властта да потърси ефективна промяна в съдебната власт. Важен е проблемът с липсата на добра статистическа система. Която реално да покаже резултатите в борбата с престъпността на съдебната и изпълнителната власт. От 1990 г. си говорим за единна методика за регистрация и отчетност на престъпността и още я нямаме. Тя би позволила за 5 минути полицаят да разбере кого е задържал и дали и какво да предприеме. А не след 3 дни да започва ново издирване. Но и тази година тази система няма да заработи, въпреки че е предвидена от Министерството на правосъдието. Просто не са му дадени пари за това. Забелязва се тревожна тенденция относно съдебния контрол. Тя започна с приетия въпреки президентското вето Закон за комисиите за финансовия надзор. Последваха измененията на Закона за приватизацията. В момента се обсъжда медиен закон. Той също ограничава съдебния контрол. Питам се наистина - какво става. Има две неща за размисъл. Преди 2 седмици бе приет отчет по програма за развитие на административното правораздаване в България. Тя предвижда кодифициране на административното законодателство и създаване на регионални административни съдилища като самостоятелна система. Такива има във всички страни от ЕС. Вече е одобрен проект по ФАР за административен кодекс, който регламентира материята в сферата на административното правораздаване и така отношението на изпълнителната власт към съдебния контрол да се промени. На конференция в Страсбург миналата година ръководителите на Върховните административни съдилища на страните от СЕ обсъждаха обхвата на съдебния контрол върху административните актове в държавите членки на ЕС. Бяха приети 13 точки. Първите две са, че съдебният контрол върху административните актове е съществен елемент от правовата държава и че упражняването на власт подлежи на съдебен контрол. А това в момента в България не е разрешено, но предполагам, че ще стане задължително и за България. Иначе е противоконституционно.



Автор: Владислав СЛАВОВ

Go back BG Online