Омагьосаният кръг на рушвета
(СТАНДАРТ) - 2003/11/13
Всеки месец от един-двама от 100 българи "кихат" на съответния чиновник, за да си свършат работа. За последната година е имало поне 600 000 случая. Това гласят данните от корупционния мониторинг на Коалиция 2000 и "Витоша рисърч".
Старата народна мъдрост гласи, че не е виновна само брадвата - виновно е и дървото, че го секат. Защото в един от всеки три случая инициативата за нарушаването на закона идва от предлагащия.
И точно тук е място да разделим корупцията, или по-точно нейните измерения, на две. Мнозинството от анкетираните смятат за най-корумпирани митниците, полицията и Агенцията за приватизация. Защо? Това, особено в хода на преговорите с ЕС, са най-зорко следените институции. И ако върху някой техен чиновник
падне съмнение за злоупотреба с власт, гръмва скандал
При това - той утихва бавно. Същото важи за университетските преподаватели и лекарите.
Това обаче е едната страна на въпроса. Другата сама по себе си е показателна за начина на мислене на повечето хора, а също и за административните ни порядки. Данните от изследването показват, че доминират подкупите до 100 лева. Т.е. в повечето случаи не става въпрос за прекарване на ТИР с пилешки бутчета през границата или за приватизация под тезгяха на завод, а за "нещата от живота". За получаване на скица за строеж, без да се чака да му дойде редът в заседанията на архитектурно-благоустройствената комисия, за някакво елементарно и в повечето случаи чисто формално разрешително. Което все едно човек ще вземе, но след много висене пред съответното гише. В такива случаи рушветът по принцип не е свързан с някакво закононарушение, а просто с печелене на време. Което за все повече българи вече наистина е пари.
Много хора се виждат принудени да дадат 10, 20 или 50 лв. на човека от другата страна на бюрото, за да си решат проблема възможно най-бързо. Човекът зад гишето пък си казва: Какво толкова, и аз деца храня. И макар да съзнава, че върши нещо нередно, взима парите. Въпросната дребна сума се превръща в "подарък" и се връчва и взема "от сърце". Само дето липсва рапортът: "Подкуп даден! - Подкуп приет!" Омагьосан кръг. Това, разбира се, не е и не може да бъде оправдание за корупцията. Не може да се отрече, че правителство взима някави мерки срещу нея. Най-вече чрез намаляване на бюрократичните прегради пред бизнеса, все по-широкото въвеждане на електронния подпис, системата за административно обслужване на едно гише и т.н. Това се потвърждава и от международните оценки. И от самата анкета на "Витоша рисърч". Близо половината от хората смятат, че в една или друга степен правителството прави нещо по въпроса. И въпреки практическия им сблъсък с корупционните действия вярват, че има възможност тя да бъде ограничена. И че се полагат усилия за това. Няма българско правителство след 1989 г.,
което да не се заканило да пребори корупцията
Или поне да я ограничи. Няма обаче кабинет - и в България, и по света, който да се е справил веднъж завинаги с рушветчийството. Нищо, че първите закони против това обществено зло са издадени от римския император Диоклециан (284-305). Нашият хан Крум е сякъл ръцете на рушветчиите, европейските крале са конфискували имуществата им, руските царе са ги пращали в Сибир. Но някаква съществена промяна в световен мащаб не се забелязва и до ден днешен. Корупция е имало и ще има. Въпросът е тя да бъде ограничена и на неизбежното "битово" равнище. А че то наистина е неизбежно, говорят още едни данни. За хората корупцията като проблем на страната отстъпва място по важност в сравнение с безработицата и с престъпността.
Автор: Константин СЪБЧЕВ