И лекарите са интелектуалци
(СТАНДАРТ) - 2000/3/9
Проф. Николай Цанков, д.м.н., декан на Медицинския факултет, София В едно предаване по БНТ, посветено на здравната реформа, водещата ме прекъсна под предлог, че времето изтича. То не би изтекло, ако се коментираха отношенията между Стойчо и Стоичков, но да се прекъсне деканът на Медицинския факултет е нещо, което не прави впечатление нито в БНТ, нито в обществото. В речника за чуждите думи след интелектуалец пише: (intelectuallis), който се занимава с умствена дейност; образовано лице. В нашето общество от 1950 г. насам за интелектуалци се считат обикновено представители на т. нар. художественотворческа интелигенция - артисти, поети и писатели, художници, скулптори, музиканти. Дори да разгледаме лекарите в този ограничен и изкривен аспект, те не могат да се изключат от категорията интелектуалци. Франсоа Рабле, Аксел Мунте, Арчибалд Кронин, Вересаев, Антон Павлович Чехов, Михаил Булгаков, Съмърсет Моам са лекари, които са сред най-великите писатели на човечеството. Това е обяснимо, защото никой по-добре от лекаря не познава човешкото съмнение, болка, страдание, радостта от рожбата, радостта да живееш, да виждаш да чуваш скръбта от раздялата с близки и любими хора, величието и низостта, на които е способен човекът. Дългото общуване с различни характери - променени от болестта, правят от лекаря фин психолог. Да погледнем към нашата страна - нежният поет и великолепен преводач Валери Петров, най-големият български романист Димитър Димов (ветеринарен лекар), Милчо Радев, Александър Карпаров, поетът Васил Боранов са лекари. Списъкът би могъл да бъде продължен с много други имена в областта на литературата и музиката. Но това би означавало, че приемам определението за "интелектуалец", наложено в българското общество. Във всяка специалност могат да се открият хора, които са се посветили на изкуството. Но това не значи, че въпросната професия се състои от интелектуалци. Можем ли да си представим българското Възраждане без лекарите д-р Петър Берон (1799-1871), д-р Иван Селимински (1800-1867), д-р Никола Пиколо (1792-1865), д-р Христо Стамболски (1834-1932)? Какви други освен интелектуалци са тези наши възрожденци? Енциклопедистът д-р Петър Берон известен най-вече със своя "Рибен буквар", е може би най-големият български учен. Д-р Селимински обосновава материалистическата концепция за природата - първата в историята на възрожденската философия. Д-р Н. Пиколо е един от високо културно издигнатите българи за епохата - космополит, елинист, гръцки писател и философ, известен лекар в Букурещ и Париж. Д-р Христо Стамболски е професор по анатомия в Цариград, а впоследствие интерниран в Сана (Йемен), където проучва и описва на немски език болестта дракункулоза. Дали някой би възразил, че лекарят се "занимава с умствена дейност" съгласно определението за интелектуалец. Но към тази умствена дейност се прибавя и изкуството да лекуваш. Има ли по-голямо изкуство от това да върнеш живота на човека? Има ли по-изкусна работа от тази, извършвана от златните ръце на проф. Георги Георгиев, проф. Радослав Гайдарски, проф. Димитър Джеров, проф. Александър Чирков, проф. Генчо Начев, доц. Кирил Романски, проф. Веселин Танев, проф. Иван Смилов, проф. Венко Александров, проф. Илко Карагьозов, доц. Николай Доганов? Мисъл и изкуство - това характеризира напрегнатата мозъчна дейност, за да се стигне до правилната диагноза и оттам правилно лечебно поведение, така както лекарите проф. Драган Бобев, проф. Елена Обрешкова, проф. Константин Чернев, проф. Захари Кръстев, проф. Асен Дурмишев, проф. Пепа Стаменова, доц. Боряна Киперова. От своята камбанария цитирам малка част от големите имена на Медицинския факултет - София. Но се прекланям пред уменията, решенията и действията на всички колеги, които изпълняват при почти невъзможни условия професионалния си и човешки дълг. Що се касае за интелектуалното творчество, обществото трябва да знае, че от Медицинския факултет, на който имам честта да бъда декан, ежемесечно се отпечатват научни статии във водещи медицински списания в САЩ и Европа. Медиите са длъжници на лекарите. За тях се пише или нищо, или се обсъжда колко са корумпирани в годините след 1989 г. Напоследък пресата широко информира обществеността за изборите в Софийския университет. Интервюто на новоизбрания ректор на Медицинския университет - София, бе поместено в 2 забутани колонки във в. "Труд". Лекарите не са медийни фигури, но отношението на медиите към тях е повече от обидно. Причините за това са в управляващите, както и в авторитетите в здравеопазването и съсловните организации. Управляващите както преди, така и след 1989 г. нямат представа от реалното здравеопазване. Те не познават мизерията на болничните заведения, проблемите на медицинския персонал. Те биват обслужвани в прилични кабинети и болници от лекари, които са обучени да бъдат любезни. Медикаментите, които липсват там, се доставят възможно най-бързо, най-добрите специалисти дават консултации, когато е необходимо. Като че ли по традиция министрите на здравеопазването не застават на страната на своето съсловие, когато се налага. В Хипократовата клетва, която всеки лекар полага при дипломирането си, е написано: "Ще считам като родител за мен обучаващия ме в това изкуство и ще споделям живота си с него, ако потрябва, и ако е нуждаещ се, ще му сторя парична помощ, и потомството от него ще считам като свои братя и ще ги обуча в това изкуство, ако поискат да го изучават, без възнаграждение." Съсловната организация не защити своите учители при масовите съкращения в края на 1999 г. Вместо новогодишни поздравления лекари на 60-годишна възраст бяха освобождавани от работа А тези хора могат да са полезни на пациентите и на по-младите си колеги. В кабинета си имам снимка на проф. Богомил Берон и неговите асистенти, направена през 1932 г. От нея гледат спокойни и сериозни лица, излъчващи достолепие. Между 1932 и 1945 г. Медицинският факултет е бил в Европа. 50-те последвали години унищожиха постиженията, които сме имали. Вгледайте се в угрижените лица на лекарите в Александровската болница, техните вехти балтони и ще усетите голямата разлика между тогавашните и съвременни лекари. В края на февруари "Коалиция 2000" за пореден път обяви лекарите за най-корумпираните членове на обществото. Това е зловещ план, който цели да убие малкото вяра в обърканите хора и да се внуши, че всички са маскари. Защо колосите на българската медицина проф. Б. Берон, проф. Ст. Киркович, проф. В. Моллов, проф. К. Пашев, проф. Ст. Белинов, проф. Вл. Алексиев, проф. Ал. Станишев и всички техни ученици са били уважавани от обществото? Заради големите им професионални качества, но и заради това, че са били богати хора. Част от тях са от заможни семейства, но са умножили придобитото чрез почтен и несравним с нищо друго труд Проф. Васил Моллов (1875-1938), завеждащ Катедрата по вътрешни болести, ненадминат специалист и човек с голяма обща култура, познавач на изкуството, любител на природата, неведнъж е заявявал пред студентите си: "Истинска наука може да прави само богатият човек." Макар и в условията на хаотични промени новото време ще даде възможност на лекарите да станат заможни от собствения си труд. Тогава и академичната общност ще осъзнае своя огромен интелектуален потенциал. До 10-15 години ще се утвърдят новите големи имена на българската медицина. Те, интелектуалците от академичната общност, ще обединят съсловието и ще му помогнат да заеме полагащото му се място в обществото. Лекарите днес - за разлика от много други, не плачат за пари. Халът им е добре известен. Те дори са склонни да разберат, че обеднялата държава не може да им отдели повече. Но те се нуждаят от признание и морални стимули, които липсват напълно. Неотдавна доц. Милан Миланов запита дали някога президентът е наградил лекар с орден? Къде е общественото признание? Лекарите не са "обслужващ персонал" и "здравни работници", а интелектуалци, без които нито една социална категория може да съществува. Лекарите са хора с голямо влияние. Погледнете колко от депутатите са лекари и се запитайте защо. Здравната реформа може да се осъществи само ако всички лекари застанат убедено зад нея. Но за това обществото им дължи поне морално признание, някаква форма на уважение от управляващите, които вероятно не съзнават напълно изключителната важност на здравната реформа, осъзнаване на министрите на здравето, че те са до време и че традиционното им откъсване и противопоставяне на академичната общност е лошо за лекарите, но впоследствие се обръща и срещу тях. Всички недъзи и пороци на обществото не са чужди на съсловието и академичната общност. Но не те определят неговия облик.

Go back BG Online