Инвеститорите носят пари, но не за подкуп
(СТАНДАРТ) - 2000/5/31
Напоследък бяха оповестени скандални случаи на корупция във властта и това е заслуга на медиите. Те извадиха на показ това, за което хората отдавна се досещаха и се възмущаваха. Корупцията съпътства всяко управление и винаги е била сложен проблем поради трудното й доказване. Управляващите твърдят, че в България има толкова корупция, колкото и във всяка друга страна, и че тя трябва да бъде доказана в съда. Само че във всички западни страни уличените в корупция не стигат до съда, а сами подават оставка и освобождават заеманите от тях постове във властта и партиите, което у нас го няма. Това се потвърждава и от извършените напоследък многобройни социологически проучвания, както и от мнението на много чужди инвеститори, бизнесмени, международни институции. България често се критикува отвън за толериране на корумпирани чиновници от страна на властта. Стив Ханке, икономически съветник на президента Петър Стоянов, при последното си гостуване споменал имена на наши висши чиновници, които на Запад имали репутацията на корумпирани. А в статия за България със заглавие "В мъчително търсене на пътя към бъдещето" германският вестник "Кьолнер Щатанцайгер" писа: "Три думи се чуват най-често в разказите на западни бизнесмени за България: бюрокрация, престъпност и корупция". Според изследване на агенция "Медиана" почти всеки трети пълнолетен български гражданин, а това са 1,9 млн. души, поне веднъж е дал рушвет на данъчни, горски, катаджии, митничари, инспектори от ХЕИ, общински чиновници, магистрати, лекари и пр. На всеки трети от тази група му се е налагало да го прави няколко пъти. У нас се дават около 250 000 подкупа на месец, сочат данните на "Коалиция 2000". 50% от бизнесмените в България са притискани за даване на подкуп, сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията от февруари. То е направено сред мениджърите на 350 малки, средни и големи фирми. 88% от тях смятат, че най-разпространен е подкупът при приватизационни сделки. Тези данни недвусмислено показват, че корупцията е пуснала дълбоки корени в нашето общество. Според Ройтерс от всички 12 страни - кандидатки за влизане в ЕС, България има най-висок корупционен коефициент. Проблемът е важен, защото корупцията намалява възможностите и темповете на икономически растеж. Тя е причина в известен степен и за ширещата се бедност, пречка за осъществяването на успешна и ефективна приватизация. На практика се облагодетелстват и обогатяват отделни хора за сметка на останалите, като срещу получен подкуп договарят и доставят в нашите предприятия и фирми неефективна техника и технология, остаряло оборудване. С тях се произвеждат стоки и услуги с високи производствени разходи и цени - неконкурентоспособни по качество и цени не само на вътрешния, но и на международните пазари. Оттук следват по-малко данъци в хазната, по-малко осигуровки. Не се използват пълноценно производствените мощности, влошават се финансовите резултати, расте безработицата, засилва се бедността. Особено отрицателно е въздействието на съществуващата корупция у нас на чуждите инвестиции. Тя влошава инвестиционния климат в страната. Непрекъснатите сигнали за корупция и бюрокрация пропъждат и малцината ентусиасти да инвестират у нас. Очевидно не само високите данъци, нелоялната конкуренция, неефективната съдебна система, но и бюрокрацията и корупцията силно отблъскват чуждите инвеститори. Само $755,3 млн. са били чуждите инвестиции у нас за 1999 г. Далеч по-малко от привлечените чужди инвестиции в другите бивши соцстрани. Ние сме вече 10 г. на последно място в Източна Европа по привлечени външни капитали според Георги Табаков - шеф на Агенцията за чужди инвестиции. Много важни са готовността и усилията на правителството в тази насока. То трябва с подходящи и действени практически мерки да разсее съмненията, че прикрива корупцията. Трябва да покаже, че се бори срещу нея, да демонстрира решителност и твърдост. Управляващите трябва да се поучат и от добрия опит на страните от Западна Европа в борбата с корупцията. Според британския посланик у нас Ричард Стаг е необходимо да бъдат създадени строги правила и ефикасен механизъм за контрол. Подобни правила бяха разработени във Великобритания и в други страни на Западна Европа. По примера на Великобритания и у нас биха могли да се въведат специални телефони, на които граждани могат да подават сигнали. Дейността на съществуващата парламентарна комисия "Антимафия" към Народното събрание трябва да се активизира и нейната намеса в тази област трябва да бъде по-отговорна и ефикасна. Усилията трябва да се насочат и към намаляване на лицензионните, регистрационните и разрешителните режими у нас, които са 545 на брой. Но реално те са много повече, показва оповестено изследване на Института по пазарна икономика. Те действат в 25 министерства и ведомства. Най-много от ограничителните режими са в земеделското, социалното и строителното министерство. Над 75% от стоките са под лицензионен режим твърдят специалистите. Това затруднява работата на частния дребен и среден бизнес, подхранва корупцията. Предвижда се над 140 лицензионни, разрешителни и регистрационни режими да бъдат премахнати като мярка за ограничаване на стопанската престъпност и корупцията. Междуведомствена работна група към МС начело с вицепремиера Петър Жотев вече е обсъдила 282 лицензии. Преди 2 месеца бяха отменени 44 лицензионни режима. Други 31 разрешителни режима не действат след решението на кабинета за отмяна на постановления и наредби. До месец се очаква да се премахнат още около 100 разрешителни и лицензионни режима. Това е сериозна крачка в усилията за ограничаване на корупцията. Те трябва да продължат и занапред.
Автор: Ст. н. с. Хаим Гозес