Управляващите забравиха лекарите
(СТАНДАРТ) - 2000/4/7
Да видим дали някой ще се сети да награди медици на днешния ден. Не с пари, а с признание. Кой ще поведе нашия народ напред? Кой ще оформя неговия облик - футболисти и фолкпевци или самозабравили се политици? Проф. Николай Цанков, д. м. н. декан на Медицинския факултет, София Посрещаме Международния ден на здравето на 7 април със смесени чувства. От една страна, пролетта настъпва, а това винаги е свързано с надежди. От друга, положението в болниците е тежко, налице е мизерия и недостиг на лекарства и консумативи. Лекарите и медицинските сестри са напрегнати в очакване на реформата, която за някои ще означава ново, трудно и неясно бъдеще. Обвиняват ни, че сме корумпирани. В държава, в която президентът твърди, че има корупция във висшите правителствени и управляващи кръгове, има корупция във всяка сфера. Такава има и сред лекарите. Тя е осъдителна и грозна, но лекарите не могат да останат верни на Хипократовата клетва, която полагат в един свят, който не зачита моралните ценности. Обвързаността с едни етични принципи не може да е вечна, когато заобикалящата действителност е груба и липсват народни водачи, които да дават пример с личното си поведение. Не оправдавам тези свои колеги, но съм убеден, че техният брой не е толкова голям, че да определя оценката за такава елитарна професия каквато е медицината. Вярно е, че в епохата, в която живеем, много хора, вероятно обединени от обща идея и цели, непрекъснато изнасят факти, доказателства, аргументирани заключения, с които всичко се представя в негативна светлина. Напоследък те преминаха от твърдението, че и "едните, и другите са маскари" към "всички са маскари". Като абсурдно и зловещо приемам твърдението на "Коалиция 2000", че лекарите са най-корумпираните личности в нашето общество. В настъпващия ХХI век трябва да престанем с идеализацията изобщо. Лекарят е човек от плът и кръв, който живее в определен отрязък от време. Епохата слага своя отпечатък върху личността, понякога личността дава характера на епохата. Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо, са казвали древните римляни. Нашият учител проф. Андреев твърдеше: "Лекарствата без странични явления са като хората без недостатъци, те нямат и особени качества." Лекарят трябва да е всестранно развита личност, а за да бъде такъв, той трябва да бъде формиран като личност още от ученическата скамейка. Имаше времена, в които в Университета масово се приемаха тройкаджии, и те не надраснаха това си ниво! Лекарската професия е елитарна - добрият лекар е бил добър, буден и с широки интереси ученик, който е прекарал 6 тежки години в университета, в усилен умствен труд, но същевременно е намирал време за книги, концерти, театър, кино. Отличният лекар трябва да знае 2 западни езика, защото съдбата му е предопределила да се роди в малка страна, чийто език е непознат извън границите й. В ХХI век се прибавя и необходимостта от владеене на компютър и компютърна информатика. В последните години, когато се намали драстично приемът на студенти, в нашия университет има много отлични студенти, които притежават тези качества. Да се образоваш като отличен специалист е едната страна на въпроса, другата и по-трудната е да се наложиш като такъв. За това са необходими добри учители, труд, воля, здрава психика, постоянство, материална обезпеченост, стабилно семейство и, разбира се, шанс Много от студентите мечтаят да работят на Запад. Това е естествен стремеж на човека към по-добрия начин на живот, за по-добра и пълна реализация. България е малка сцена, а кандидатите за отлични изпълнители са много. Усилията, които полага един млад лекар или научен изследовател, за да се наложи в чужбина, са огромни. Освен изброените качества там се прибавят и неравностойна и нелоялна конкуренция с местните млади хора, преодоляване на напрежение, презрение, ако щете. Но ако успееш, живееш живота на човека - творец от настъпващия век, в който колата, къщата и всички външни аксесоари са фон, на който се откроява личността, а не самоцел - на борба, в която личността се изчерпва и изчезва. Тук е много по-лесно, независимо от тежките години да се добереш до академична кариера или до работа във водещ институт или болница. Само че след това... мизерия? Времената са много прагматични, младите хора също. Но когато извиках студентите при себе си и им казах: Вижте мръсотията по улиците "Здраве" и "Хан Персиян" около Александровска болница. Ние и нашите пациенти сме ежедневно в тях. Дайте да ги почистим и дано обърнем вниманието на общината към Медицинския университет! Те ме разбраха. На 21 април ще направим великденско чистене. Нашите прагматични млади хора имат очи и желание за добро. Ако то успее, а то ще успее, защото съм сигурен, че ще излязат доброволно да чистят и много професори и асистенти, ще можем да кажем на лекарите в страната : Направете същото и във вашите болници, накарайте хората да започнат да почистват България. Заплащането на лекарите е мизерно и срамно. Това е несравним с нищо труд като квалификация, умения и мозъчна дейност. Лекарите не плачат за пари подобно на много други. Те, в голямата си част, разбират тежкото положение на държавата, кризата на прехода. Как работят тези хора - без парно или без климатични инсталации, с неизплащани редовно заплати, без добри инструменти, с недостатъчни предпазни средства, в мизерни помещения и кабинети, с лечебни методи, които трябва непрекъснато да "побългаряват", за да се направят достъпни за нещастните пациенти. Да продължавам ли? И въпреки това те изпълняват човешкия си и професионален дълг по всяко време на денонощието. Но един лекар има нужда от морално признание, а ние не получаваме такова. Това вече не се издържа. Да видим дали някой ще се сети да награди лекари на днешния ден. Не с пари, а с признание. Кой ще поведе нашия народ напред? Кой ще оформя неговия облик - футболисти и фолкпевци или самозабравили се политици? Едва ли други застанаха така на страната на демократичните промени в края на 1989 г., както лекарите и медицинските сестри. Те обаче не получиха достатъчна подкрепа от тези, които издигнаха на власт. Не получиха моралното признание, което обществото им дължи. В годините на Възраждането и в следосвобожденска България най-уважаваните хора са били учителите и лекарите. Те са давали и облика на патриархалното общество. Днес времената са други. Голите добродетели не се ценят, времето е динамично, хората искат да живеят сега, а не в "светлото бъдеще". И въпреки това кого биха последвали хората, ако някой ги призове към някаква общественополезна дейност. Не виждам други освен учителите (в това число включвам всички професори и академични кадри в университетите) и лекарите. Двете професии, които управляващите и обществото забравиха.

Go back BG Online