Корупцията засега е само шум в системата
(СТАНДАРТ) - 2000/5/9
Публичното обръщение на голям брой разнопосочни корупционни хипотези и квазидоказателства може да има и обратния ефект - особено ако желанието на управляващите е такова. А несъмнено и първоначалната реакция, и последвалите действия на Костов и СДС са в посока към ограничаване на щетите за синята власт и нанасяне на удар срещу носителите на критиката. Очакваният контраудар срещу Бонев се изрази в пренасяне на дебата към недостижимата за простолюдието сфера на националната сигурност. Ако навремето се твърдеше, че национализмът е последното убежище на комунизма, днес можем с основание да твърдим, че геополитиката е последното убежище на клептокрацията. Това правило важи особено за бившите югорепублики, но могат да се направят паралели и със случващото се в отечеството. В нашия случай става дума за използването на глобални и по възможност свързани с Русия обяснителни схеми, които биха представили българското правителство в благоприятна светлина пред Запада и биха отклонили вниманието на българската общественост. Затова бе експонирана връзката Бонев - Грашнов - Чорни, а оттук и тезата за нашествието на руската мафия, така скъпа на политолога Иван Кръстев. Целта ми е не да опровергавам подобни хипотези. Това не е по силите на страничен наблюдател, който не си пие кафето с Иван Костов. По-важното е, че независимо от подбудите на Бонев, Тренчев и другите обвинители въпросите, които бяха поставени и съмненията в корупция, които уличават висши държавни и партийни дейци, имат самостоятелна ценност. Те са придобивка за прозрачността и пробив в заговора на мълчанието, който в Сицилия наричат "омерта". И неслучайно именно ексминистърът, добре запознат със стила на мафията, за първи път въведе в обществен оборот това понятие. Играта около имунитетите И отново на Бонев дължим най-смисленото предложение в сегашния дебат - да се гарантира някаква форма на имунитет на онези участници в корупционни сделки, които се съгласят да проговорят. Тази идея, която е в пълен контраст със синята идея за отнемане на имунитетите, поставя пръст в раната. Защото именно дискретният характер на корупцията, уязвимостта на онзи, който под въздействието на рекет дава подкуп, затваря устата на потенциалните свидетели. Това прави от подкупничеството най-трудно разкриваемото престъпление. В съчетание с презумпцията за невиновност тази уязвимост на практика прави корумпирания чиновник недостижим за правосъдието. На това именно разчитат онези политици, които риторично задават въпроса: имате ли доказателства за корупция? Проблемът е, че доказателствата ги събират компетентните органи. Но както видяхме, дори събраните доказателства трупат прах из кабинетите на Министерския съвет без никакви последствия. Поради страха от правосъдието и от винаги съществуващата опасност от физическа разправа повечето свидетели или участници в подобни престъпни сделки са принудени да мълчат. Друга форма на мълчание в българските условия са анонимните сигнали. Макар че в някои страни в света, включително и в САЩ, съществуват процедури, чрез които се реагира на подобни сигнали, в България още от времето на комунизма има твърдолинейно отношение към "анонимките". В рамките на антикорупционната инициатива Коалиция 2000 в редица градове експериментално бяха въведени различни форми на насърчаване на сигналите за корупция - "горещи телефони", специални пощенски кутии, приемни и т. н. Досегашният опит обаче показва, че хората се страхуват да говорят или ако го правят, предпочитат да запазят анонимност. Нужна е нова формула срещу рушветчийството Вече многократно бе писано, че що се отнася до политиците, презумпцията за невиновност не важи: когато са налице признаци за незаконно обогатяване, визираните представители на държавния елит трябва да доказват невиновността си. В това отношение "компроматната война" вече отбеляза първия крупен успех за обществото. Приемането на Закона за публичния регистър е крачка към правно уреждане на въпроса за имотите, доходите и разходите на онези, които избираме. Този акт поставя по нов начин въпроса за борбата срещу корупцията, като я премества от сферата на правораздаването към процедурите на прозрачност и публичност на властта. От закъснялата репресия се отива към превенция на системната корупция чрез закони, правилници, етични кодекси. Подобна тенденция трябва да бъде насърчена и подплатена с нови правни инициативи и управленски практики. От най-съществено значение, особено в предизборния период, в който навлизаме, е приемането на закон за партийните финанси, както и регулирането на достъпа до публична информация. Друг документ, представен от независимия Център за изследване на демокрацията на изпълнителната власт, е законопроектът на Народния защитник или омбудсман. Необяснимо с цивилизовани доводи е защо подобни ключово важни за оцеляването на страната законопроекти бяха загърбени от СДС. Така че, ако Костов желае да извлече някакви активи от сегашната криза, които да не са само за вътрешнопартийна употреба, би следвало да демонстрира променено отношение по приоритетните антикорупционни закони. Същото се отнася за сплотения колектив от сини депутати, които по стахановски приеха пропагандния закон, осъждащ комунизма. Но вече три години нямат време за законите, които биха поставили политиката "тук и сега" върху правна основа.
Автор: Емил Ценков