Мрежата e заплаха за бюрократите
(СТАНДАРТ) - 2001/5/15
По дефиниция Интернет означава универсален достъп до информация. От своя страна достъпът до информация е и граждански контрол върху онези, които я притежават - правителства, държавни институции, изследователски структури и т. н. С други думи, Интернет е и признание, че властта на глобално, национално и локално равнище вече не е в състояние да защитава монопола си върху най-важния компонент, който гарантира възвисяването й над простосмъртните - монопола върху фактите. Затова диктаторските режими нямат шанс срещу информационната революция. Засега в страни като Ирак, например, се налагат някакви палиативни мерки, които не позволяват на ползвателите да попаднат на опасна от гледна точка на властите информация. Но битката е неравна и рано или късно ще доведе до осъзнаването, че "царят е гол", т. е. че не може да спре достъпа до позорящи го сведения. В развитите страни властите вече са осъзнали какво ги грози и затова прилагат различни техники. Най-позитивната се придържа към старото правило "ако не можеш да я победиш, присъедини се към нея (в случая информационната революция). Това означава, че голяма част от данните, идващи от публичния сектор към гражданите и обратно, се "качват" на Интернет. Примерите са много. Във Великобритания например на местно равнище се осъществява проектът "Брикстъп онлайн", чрез който граждани и общински власти си изясняват отношенията. В Швеция пък се разчита на Мрежата, за да се разшири демократизирането на местните управи и паралелно се отнемат част от функциите на централната. Прагматично подхожда американската администрация, която е разработила сериозен проект за електронизиране на системата за държавни поръчки. Според авторите на проекта прехвърлянето на държавните поръчки на релсите на електронната търговия ще осигури сериозни спестявания от премахване на редица междинни административни процедури. От друга страна - това ще направи този процес далеч по-прозрачен. Перспективите са огромни - наред с държавните поръчки, търговете, лицензирането, концесиите един ден ще бъдат осъществявани в компютърна среда и ще станат достъпни за всеки заинтересован. А това означава и рязко съкращаване на корупционния риск. Тази революция засегна дори България. Появи се новият портал "Официални страници" - www.portal. government.bg - чрез който може да се направи справка по БУЛСТАТ за дадена фирма или лице, да се отпечатат формуляри за данък общ доход или за патентен данък и да се попълнят, а скоро ще могат и да се подават по електронен път. Появи се дори и своебразна интернетска теория на демокрацията - идеологията за компютърния неолиберализъм, която се конкретизира с т.нар. визия Паноптик. Привържениците й виждат в глобалната мрежа панацеята за вечните болести на управлението - бюрокрацията, корупцията и алиенацията между управлявани и управляващи. Разбира се, като при всяка революция и тук има сенчести страни. Явлението "хакери" даде конкретен пример за това, как престъпността лесно може да използва достъпа до информация и електронните форми на разплащане за свои цели. Не е случаен фактът, че ФБР не е включен в Интернет и има собствена, затворена електронно-информационна система. Друг пасив е възможността на монополистите на информация да използват Мрежата, за да пласират псевдоинформация. Такива са пропагандните упражнения, които личат и на официалните страници на българските власти. И не на последно място, за съжаление, Интернет-демокрацията е толкова по-ефективна, колкото съответната държава е по-развита и колкото е по-голям броят на хората, редовно ползващи Мрежата. В страна от междинен тип, като България, съществува и друга опасност - все по-задълбочаващата се информационна пропаст между бедните и изолирани общини и урбанизираните сектори с по-голяма наситеност от компютри и Интернет-услуги. Другата страна на този феномен е формирането на сериозен потенциал за осмисляне на новите "информационни технологии" и на тяхното използване за решаване на конкретни проблеми. Илюстрация за това е и излязлата неотдавна публикация в рамките на инициативата Коалиция 2000, озаглавена "Информационни технологии срещу корупцията". Явно е, че нашенските побратими на Мистър 10% в бъдеще ще имат все по-малък информационен комфорт за своите тъмни дела.
Автор: Емил Ценков