Шансът на опозицията е война с корупцията
(СТАНДАРТ) - 2001/1/29
Западен журналист предложи да се кандидатира за министър-председател на Франция, разсъждавайки върху бъдещата съдба на Клинтън. Според френската конституция това е възможно, тъй като Литъл Рок е част от бивша френска колония. Ако доразвием този почин, ние бихме могли да предложим Тони Блеър да бъде издигнат за следващия Иван Костов. По такъв начин ще отървем британците от вездесъщата усмивка на Блеър, а БСП - от дилемата кой да оглави Новата левица. Така от първа ръка ще разберем най-после какво се крие зад понятието "трети път", на който лява България възлага толкова надежди. Стремежът на БСП към идейно сближаване със западната социалдемокрация и по-конкретно към копиране на успешния модел на блеъризма, известен и като "трети път", е очевиден. Потвърждават го и тезите, които напоследък четем в лявата партийна преса, за превръщането на социаллиберализма в обща платформа на левоцентристките партии. Ако следваме логиката на "третия път" на британския лейбъризъм и "новия център" на немската социалдемокрация, това би означавало радикално прагматична програма, която е ориентирана към бизнеса и съчетава предимствата на либерализма с тези на социалната държава. В българския случай обаче става дума по-скоро за домогване до социалдемократическия етикет от една недокрай реформирана партия. Макар и да декларира на думи противното, БСП все още не може да излезе от електоралното си гето и да се освободи от демодирани идейни схеми. Отсега е видно, че разцеплението на БСДП и изолацията между лявата коалиция и Евролевицата на Александър Томов намаляват шансовете за сформиране на широко обединение на левоцентристка основа. Още по-неясни са перспективите за привличане на другите центристки формации от типа на "Гергьовден". Единствено реалистични изглеждат надеждите за успешно следизборно сътрудничество с ДПС с оглед евентуалното съставяне на коалиционен кабинет. От друга страна, социалдемократизацията на БСП не е краткотрайна задача и по принцип представлява позитивно усилие за приобщаването й към европейските ценности. Проблемът е, че все още като че ли липсват конкретни критерии за тази еволюция. Столетницата продължава да е затворена за гражданските институции, до голяма степен изолирана от европейската политика и от най-динамичните сектори на българското общество. А това на свой ред не дава много шансове и за утвърждаването на Новата левица като нещо по-различно от досегашните квазикоалиции в лявото пространство. По-лесно е Новата левица да се идентифицира като "анти-СДС", отколкото като понятен набор от работещи идеи. Това донякъде е резултат на факта, че поради неприложимостта на идеологическите критерии в условията на валутен борд и предначертани либерални реформи, една от малкото пропагандни ниши на социалистите е критиката на качеството на управлението. В това отношение обаче досега БСП не може да се похвали с успех. Когато миналата година избухна остра криза на изпълнителната власт, опозицията демонстрира бедност на въображението и ограничи ролята си до безплоден вот на недоверие и вяли закани за някаква книга за корупцията. До голяма степен липсата на сериозен опонент отляво позволи на Костов да затегне редиците и да овладее партийната криза. Така към края на годината премиерът си върна над шест процента от личния рейтинг, а СДС отново се утвърди като водеща политическа сила. БСП не успя да долови извършената в края на 2000 г. трансформация в обществените нагласи. Управляващите успешно използваха моралния релативизъм сред голяма част от българите, обявяващи се "по принцип" срещу корупцията, но участващи в нея, за да наложат цинизма като приемлива позиция. А падането на Шенген и перспективата за членство в ЕС засилиха самоувереността на синята власт. По-конкретно обаче СДС може да се поздрави с две постижения. Първото е, че злоупотребата с власт напоследък започва да се възприема - включително и от някои медии, за легитимна, стига да има валидно прикритие. Например шуробаджанащината се прикрива с непрозрачни приватизационни сделки. Второто е затвърждаващото се мнение, че силовото управление е не само ефикасен, но и неизбежен инструмент. Когато официалният политолог на СДС Светослав Малинов твърди, че корупцията не е в дневния ред на обществото, а сини лидери търсят корупцията в Европа, а не у нас, те просто разчитат на ширещото се обществено примирение със статуквото. И макар да е възможно ново изостряне на публичното недоволство, темата за моралната алтернатива днес в най-добрия случай изглежда преекспонирана. Освен че самата левица не може да се позове на свои постижения в това отношение, подобен акцент се свързва с наследените от миналото егалитарни и популистки тези от типа "бедни" срещу "богати" А това няма нищо общо с "третия път". Поредно доказателство, че БСП е далеч от прагматизма на западната социалдемокрация, са критериите за кандидат-депутатите на Столетницата. Според шефа на предизборния щаб на БСП Георги Божинов бъдещите соцдепутати ще бъдат морално чисти мъже с характер и жени с воля. Дефицитът в левицата обаче е откъм прагматични личности, които умеят да се ориентират в една все по-сложна правно-институционална среда и да са "на ти" с бизнеселита и медиите. А това са друг тип критерии. Все пак нямат обективно потвърждение тезите на множеството зложелатели на левицата, че тя окончателно е проиграла шансовете си. Според осъществяваното от Системата за ранно сигнализиране в България наблюдение на обществените настроения за едногодишния период от януари 2000 г. до януари 2001 г. БСП е отбелязала увеличение на електоралната подкрепа от 17,2% на 19,6%, докато при СДС цифрата 23% се запазва. Според същото проучване, макар че губи около половин процент, ДПС отново ще получи ролята на балансьор в бъдещия парламент с 4,5%. Следователно запазват се шансовете за левоцентристка алтернатива на сегашното управление. Те до голяма степен ще зависят обаче от един модерен прочит на съвременните проблеми и преди всичко от това, доколко антикорупцията в ръцете на опозицията може да генерира идеи, които да я сближат с онези социални групи, които сега най-много са засегнати от нея. Най-общо казано, по-продуктивно в днешна България е да се акцентира върху факта, че едно корумпирано управление трябва да бъде сменено, тъй като е неефективно и поставя на карта успеха на прехода, отколкото поради някакви нравствени или егалитарни подбуди. Антикорупцията дори не е толкова въпрос на правораздаване, а на преодоляване на сегашните пречки пред бизнеса и чуждестранните инвеститори. Антикорупцията е и развиване на идеята и практиката на гражданския контрол и свободния достъп на медиите до неподправена информация. Тя означава и съвременни закони за прозрачност и отчетност на публичната власт, а не тяхната нескопосана или злонамерена имитация с предсказуем резултат. В това отношение, както опозиция, така и управляващи могат да се възползват от идеите и конкретните предложения за реформи разработвани от неправителствени инициативи от типа на Коалиция 2000. Професионалните политици обаче продължават да считат, че имат отговор за всичко и да виждат в гражданското общество модна фраза, с която се легитимират пред западните си партньори. А това е двойно по-глупаво за опозиция, която търси гражданска легитимност и нови съюзници.

Автор: Емил Ценков, ЦИД

Go back BG Online