Последни сме по доходи в Европа
(СТАНДАРТ) - 2000/3/20
Ст.н.с. Хаим Гозес
Бедността не е порок, казват много хора. Но тежко и горко на този, когото тя споходи. Бедността води до недоимък, до нищета и мизерия, до нерационално и непълноценно хранене, до много болести, лични трагедии и постоянен страх за оцеляване. Засилващата се бедност не само спъва нормалното ни икономическо развитие, но и ще ни създаде сериозни проблеми по пътя към Европа. Защото равнището на жизнения стандарт е сред най-важните и решаващи критерии за приемането ни в Евросъюза. Премиерът Иван Костов се похвали, че катастрофалното обедняване на народа е спряло. Действителното положение обаче, както и многобройните социологически проучвания показват друго. Българите с всяка измината година стават все по-бедни. Животът на над 60 на сто от българите се е влошил през последните 2-3 години, показва изследване на НСИ. 36 на сто от анкетираните оценяват промяната като непосилна, а 56 на сто от хората казват, че живеят бедно или мизерно Само 0,2 на сто от българите твърдят, че семейството им е по-скоро богато. Последните проучвания на НСИ сочат, че българинът е обеднял с 2,36 лв. през последните три месеца на м. г. в сравнение със същия период на 1998 г. Според експерти на КНСБ в края на 1999 г. заплатите и пенсиите са стигали едва за 48,5 на сто от необходимите ни стоки и услуги. Българинът дава половината си пари за храна. Според НСИ 70 на сто заделят за храна между 34 и 75 на сто от доходите си. А според световните стандарти всички българи са бедни, щом за храна харчат повече от половината от месечните си доходи и не разполагат с 4 долара на ден. Непрекъснато спада покупателната способност на населението, най-вече заради увеличението на административно определяните цени на стоки и услуги - електричество, топлоенергия, транспорт, телефон, вода, поради ежегодното намаляване на субсидиите за тях. Много от семействата не могат да си платят сметките за ток, парно, телефон. Само в София всеки месец на около 25 000 семейства им спират телефоните за неизплатени сметки. Пак в София 17 на сто от отопляемия обем е напълно изключен. 26 на сто от кубатурата в столицата е с отделни спрени радиатори. Около 600 000 семейства получават енергийни помощи за отоплителния сезон 1999-2000 г. Тези данни сочат, че не сме решили проблема за растящата бедност у нас. Защо сме бедни? Причините са много и комплексни. Сред тях са късното провеждане на реформите и политическото противопоставяне, което продължава да спъва правилното решаване на проблемите у нас. Полша, Унгария, Чехия извършиха своите реформи с 6-7 г. по-рано (в т.ч. и в здравеопазването, в пенсионната сфера, във въоръжените сили). Затова народите им платиха по-ниска социална цена. Днес състоянието на материално-техническата ни база е лошо. Години наред в производството не са влагани средства за нова техника и технологии, в резултат на което предприятията се декапитализираха. Те работят с оборудване, закупено през 70-те и началото на 80-те години. Това е причината, поради която производителността на труда у нас е с пъти по-ниска не само в сравнение с европейските страни, но и спрямо бившите соцстрани. Последица от това са и ниските доходи у нас. Ние сме на дъното на европейската класация по доходи с около 105 долара средна работна заплата. На опашката сме и по цена на труда за почасово заплащане в Централна и Източна Европа. Стагнацията в производството и търговията поради свитото потребителско търсене и ограничения износ продължава да води до висока безработица. Това засилва бедността. Според Националната служба по заетостта през 1999 г. 527 000 души, или 13,8 на сто са били без препитание. Безработните сега са 17 на сто от икономически активните българи. Това показва последното изследване на националната статистика. Според лидера на КНСБ д-р Желязко Христов тези данни са силно занижени и безработните у нас са вече 950 000 души. Очевидно безработицата е и ще става и занапред голям проблем. Тя е няколко пъти по-висока от тази в европейските страни - в страните на ЕС тя е средно около 9 на сто, в САЩ - 4, а в Япония - 4,5 на сто. По-ниска е тя и в бившите соцстрани - в Чехия е около 6,5 на сто, в Румъния - 6,3, в Унгария - 7,8, в Полша - 10,6 на сто. Лошото състояние на икономиката и на предприятията ще принуждава и занапред мениджърите да съкращават все повече работни места. Слабите инвестиции са друга причина, обуславяща голямата бедност у нас. За периода 1992-1998 г. България е привлякла малко повече от $2 млрд. инвестиции. За деветте месеца на м. г. са вложени само $435 млн. В Полша за 1998 г. са инвестирани $6,5 млрд., в Унгария - $1,6 млрд, в Чехия - $1,2-1,3 млрд., а у нас едва $364 млн. за 1998 г. С липсата на достатъчно инвестиции се свързва и ниският икономически растеж у нас. Това води до свиване на производството и засилване на безработицата. Закъснялата приватизация у нас също е една от причините за бедността. Съвсем различно е положението с приватизацията в другите бивши соцстрани. Чехия, Полша, Унгария, Словения приключиха раздържавяването още през 1993-1994 г. А у нас извършваната все още приватизация е и неефективна, и непрозрачна. Обикновено се чака дадено предприятие да рухне финансово, за да се активизира неговата продажба. Истината е, че закъсняхме много и с раздържавяването, и със затварянето на губещите предприятия. Голяма част от държавните активи са продадени на РМД-та, които са платили само 10 на сто от стойността. Много от тях не разполагат със средства за нова техника и технологии в закупените предприятия, поради което голяма част от тях са пред фалит Сравнително големият дял на сенчестата икономика у нас и необлагането на голяма част от доходите е друга причина за бедността у нас. Тя поставя в неравностойни условия фирмите и ограничава приходите в държавната хазна, които биха могли да се използват за увеличение на заплати и пенсии, за инвестиране на повече средства в предприятията и за разширяване на производството. Изходът за преодоляване на бедността безспорно трябва да се търси в създаване на възможности за стопански растеж и за нарастване на производителността на труда, а оттам и на доходите и на покупателната способност на хората. Главно условие за това е да се създадат предпоставки за привличане на повече инвестиции. Пречките в тази област са продължаващата корупция, бюрокрацията, неефективно работещата съдебна система, променящото се законодателство, престъпността, сравнително високите данъци, ограниченията на банките да кредитират фирмите. Важно условие за преодоляване на бедността е и извършването на ефективна приватизация. Само бързата продажба на това, което е останало, ще ни помогне да привлечем свежи чужди пари. Важно е да се търсят перспективни инвеститори които запазват нивото на заетост и се откриват нови работни места. Според Ройтерс от всички 12 страни кандидатки за влизане в ЕС България има най-висок корупционен коефициент. У нас се бутат около 250 000 подкупа на месец, сочат данните на "Коалиция 2000", или 4 на сто от българите всеки месец се принуждават да плащат под масата, за да получат разрешение или достъп до нещо. Усилията срещу корупцията във всички сфери и равнища трябва да се насочи към намаляване на лицензионните и разрешителни режими (те надхвърлят 550) и на бюрокрацията, към активизиране действията на правосъдната система, правителството, Народното събрание, полицията, медиите. Извеждането на сивата икономика на светло, облагането на всички доходи, повишаването на събираемостта на данъците са също важни условия за преодоляване на бедността. Много важен фактор в тази насока е осигуряването на алтернативна заетост на освободените от предприятията работници. За целта подобаващо внимание трябва да се обърне и на различните програми по инфраструктурни проекти, финансирани и със средства отвън като важен резерв за осигуряване работа на безработните. Значителни средства освен по Програмата ФАР България ще получава и по програмите ИПСА, която подкрепя проекти в областта на околната среда и инфраструктурите, и САПАРД, която ще финансира решаването на проблеми в селското стопанство и регионалното развитие. Оползотворяването на тези средства е свързано с разработването и своевременното представяне от нашата страна на проекти, съобразени с вече определените от ЕС рамки, което не трябва да се пропуска. Възможностите за нарастване на доходите и поевтиняване на живота са силно ограничени. Едва ли, ако други бяха на власт, положението щеше да е много по-различно. Но на плещите на управляващите днес лежи огромната отговорност и повеля да направят всичко, за да се преборят с бедността. В името на по-доброто народът е готов да понесе още лишения. Но той едва ли ще позволи и занапред компрометирани лица от средата на управляващите, от държавната и местната власт да ползват незаслужено привилегии, материални и други облаги и да се обогатяват за сметка на народа. Рано или късно това се заплаща скъпо.