Властта не пресече пътя на дрогата
(СТАНДАРТ) - 2001/2/27
Новите мерки против престъпността вероятно ще имат положителен, но все пак козметичен ефект. Проблемът е в това, че бандитизмът трябва винаги да се разглежда в комплект с корупцията на служебните лица. А в нашата страна няма независима институция, която сериозно да застраши подкупните хора, разполагащи с власт. Пример за симбиозата между престъпност и корупция е проблемът наркотици. Преди седмица официални лица признаха сериозността на част от това явление - наркотрафика. На този фон личи разнобоят в онези институции, които са призвани да се справят със заплахата. Митници и полиция се оплакват от правосъдието. Софийска съдийка, пуснала срещу смешно ниска гаранция двама от топдилърите, пък се позова на Апелативния съд. А обществото остава с впечатлението, че битката срещу дрогата е като тази между Давид и Голиат. В нея засега наркотрафикантите имат смазващо предимство. Защо дочакахме нещата да стигнат дотам? Експертите изтъкват, че за бума на наркотрафика е допринесло увеличеното производство на опиев мак в азиатските страни от т. нар. златен полумесец. Незапомнената реколта доведе до нарастване обема на произведения хероин и спадане на цената му. Оттук и новият приток на наркотици по "балканския път" и други наркотрасета. Има всички основания да се смята, че част от трафика на наркотици в страната става със знанието и съдействието на корумпирани чиновници Тясното преплитане в интересите на наркотрафиканти, организирана престъпност и подкупни държавни служители превръща дрогата в първостепенен политически проблем. Той засяга всички сфери - националната сигурност, моралното и физическото здраве на нацията, икономическите и партийните финанси, евроинтеграцията и отношенията със САЩ. Повече от всеки друг престъпен бизнес наркотрафикът създава паралелна система от търсене, предлагане и парични транзакции, преразпределение на мръсни пари и купуване на длъжности и влияние. Преди всичко пагубни са социалните последствия от бартерните разплащания между наркотрафиканти и дилъри. Част от наркотиците се използват като разплащателно средство. По тази система големи количества дрога остават в страната и увеличават местната консумация. Според експерти на Коалиция 2000 броят на лицата, които употребяват системно хероин и са зависими от него, е 30 000. А пристрастените към канабис, марихуана и хашиш са около 50 000 души. Нараства и броят на придобилите зависимост от синтетични наркотици тип "екстази". Особено тревожно е, че повечето наркомани са млади хора. Тези цифри ни дават ориентировъчна представа за акумулираните средства в ръцете на наркопласьорите и престъпните групировки. Те до голяма степен контролират превъплъщенията на дрогата, като същевременно формират и "вътрешна" система за сигурност на наркомрежите. Част от мръсните пари отиват за подкупването на хора от правозащитните органи. Така пък се създава външната система за сигурност. Едва ли ще сбъркаме, ако допуснем, че тя обхваща шефове на митници и полицейски началници, магистрати и политици. Докъде се разпростират пипалата на външната система за сигурност на наркомрежите, е може би най-охраняваната тайна в държавата. Другото й име е "голяма корупция". Серията от бомбени атентати във Варна, Бургас и София, както и зачестилите напоследък убийства, свидетелстват за постоянната война между групировките за контрола върху наркоканалите. Последното убийство, извършено до посолството на Турция в София, е доказателство, че никакви задръжки не могат да отклонят наркотрафикантите от стремежа за безогледна печалба. По всичко, изглежда, че повечето убийства на криминално проявени и свързани със силовите групи лица са мотивирани от наркоинтереси. Така че съществува най-пряка зависимост между дрога, бомби и разстрели. Досега обаче битката срещу престъпността се води "на парче", липсва дългосрочна логика в действията на правозащитните органи. А нерядко властите предпочитат тактиката на щрауса и похватите на отвличащи общественото мнение ходове. Както Европа, така и САЩ наблюдават отблизо опитите на управниците да овладеят този вид транснационална престъпност. Тази загриженост произтича и от необходимостта за пресичане на каналите, който доставят дрога и в западните държави. Но мотивите на Запада не са обосновани единствено от собствения интерес. Защото не е възможно да съществуват стабилни демократични институции в страни, където наркомафията е наложила своя контрол. Западните ни партньори са особено чувствителни и към онова, което в анализ на корупцията в бившите комунистически страни, изготвен от чуждестранна правителствена агенция се нарича "базисната склонност на правителствата да крият информация от собствения си народ". Симбиозата между наркотици и корупция е възелът, откъдето е възможно да започне разплитането на мрежата на престъпността. Интересен в това отношение е опитът на Великобритания. В тази страна отдавна са разбрали простата истина, че овладяването на корупцията е преди всичко институционален въпрос. Тази задача не може да бъде решена при спазването на създадената йерархична структура с нейната подчиненост на преходни политически интереси. В България бедата на онези "свръхструктури", които трябва да контролират и координират противодействието на злоупотребите с власт и организираната престъпност, е, че се намират под тотален политически контрол. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев направи разкрития за механизмите на политическия чадър над корупцията, насочвайки критиката си към премиера, респективно неговия кабинет. С този проблем не се справиха нито парламентарната комисия "Антимафия", нито Съветът за сигурност към Министерския съвет. Трябва да допуснем една от двете вероятности: или пред тези органи си поставят друг тип задачи Или персоналният им състав не позволява защитата на общонационалните интереси. Но и при двете хипотези отговорността е политическа. Крайно време е да осъзнаем, че съчетанието между наркотици, организирана престъпност и корупция във властта може фатално да дестабилизира страната и да забави интегрирането й в Европейския съюз.

Автор: Емил Ценков, ЦИД

Go back BG Online