Дебатът за корупцията носи пасиви за СДС
(СТАНДАРТ) - 2001/6/11
Нежеланието от страна на правителството на Иван Костов да се съобрази с антикорупционните изисквания и механизми на мониторинг в рамките на Пакта за стабилност е основна причина за добилото публичност влошаване на отношенията с неговия главен координатор Бодо Хомбах. Страната ни не бе представена на достатъчно високо равнище на състоялия се в края на май в Хага Глобален форум срещу корупцията, за което "Стандарт" съобщи неотдавна. Но и в рамките на традиционните международни инструменти, в които България участва (например инициативата на Съвета на Европа ГРЕКО), обикновено се ограничаваме с необходимия минимум усилия встрани от публичния дебат. Друг подход, който е особено характерен при задължителното хармонизиране на вътрешното с европейското и международното антикорупционно законодателство, е палиативният. От една страна, добри закони, като този срещу прането на мръсни пари, си остават на хартия. От друга, самите нови нормативни актове вече се нуждаят от сериозен ремонт поради тяхната компромисност и съзнателно заложени юридически капани. Как сините се "справиха" с корупцията по върховете е ясно за обществеността. Самомнението или просто грижата на "братовчедите" не позволи на властите да създадат и независима институция за защита интересите на гражданите. Няма смислено обяснение фактът, че въпреки помощта от български неправителствени организации и съдействието на омбудсмани от редица страни, така и не бе приет закон за обществения защитник. И по този пункт се оказахме в позицията на изоставащи, след като омбудсмани имат всички останали балкански държави и дори редица страни от постсъветска Азия. Въпреки многократно повтаряните уверения в противното не бе направено почти нищо за ограничаване на предпоставките за корупция в приватизацията, държавните поръчки, управлението на държавното имущество, обществените услуги и т. н. Конфликтът на интереси и шуробаджанащината се превърнаха в най-ярки прояви на симбиозата между политическата власт и стопанската сфера. Затова не е чудно, че гореспоменатите проблеми се оказаха централна тема на предизборния дебат, носещ единствено пасиви за управляващите. А дотук се стигна главно поради политическа недалновидност, в която имат дял и някои от "сините шамани". Под тяхно влияние бе решено, че да се дебатира темата "корупция" не е в интерес на България, тъй като това създавало негативен имидж за страната Така възникналият преди 4 г. шанс за по-добро позициониране на страната в рамките на международните и регионалните усилия срещу корупцията не беше оползотворен. С оглед на ограничаване на корупционните практики в страната експерти на Коалиция 2000 препоръчват редица законодателни мерки, насочени към превенция и санкциониране на явлението. Ето някои от тях: * Реформа в местното самоуправление, с която да се преодолее сегашната свръхцентрализация, включително и при формиране на бюджетните средства за общините. * Създаване на реално действаща парламентарна комисия срещу корупцията и организираната престъпност. Сметната палата, Бюрото за финансово разузнаване и другите контролни органи трябва да се превърнат до голяма степен в автономни и прозрачни държавни институции с ясни функции и граждански контрол върху дейността им. * Реформа на държавната администрация по европейски образец чрез отмяна на досегашния и приемане на нов Кодекс на поведение на държавния служител. Коренна реформа на митниците чрез създаване на действаща информационна система, укрепване на контрола, който да се осъществява от надведомствен орган и гарантиране на граждански мониторинг на контрабандата и трафика през България. * Превръщане на сферата на партийните финанси в прозрачна за обществото и компетентните органи. Промяна с тази цел на току-що приетия Закон за политическите партии и отменяне опцията за анонимните дарения. * Деполитизация на държавната администрация и на съдебната власт. * Насърчаване на въвеждането на кодекси за поведение в рамките на професионалните и бизнесорганизациите. * Намаляване и опростяване на лицензионните и разрешителните режими. * Изключване на преговорите с потенциален купувач като непрозрачна процедура в приватизацията и засилване на следприватизационния контрол. * Гарантиране на достъпа до обществена информация чрез промени в сегашния закон и правно регламентиране на понятия като "служебна тайна".

Автор: Емил Ценков

Go back BG Online