Членството ни в ЕС зависи от Пакта за стабилност
(СТАНДАРТ) - 2001/1/5
Редица инициативи за укрепване на сигурността в Югоизточна Европа бяха лансирани през последните години. В тях особено място се отрежда на развитието на регионалното икономическо сътрудничество като предпоставка за преодоляване на изостаналостта на района и интегрирането му в Европа. ЕС очерта платформата си от Ройомон за превръщане на югоизточната част на континента в район на стабилност. САЩ лансираха инициативата си за развитие на стопанското сътрудничество в региона, синтезирана в плана "Шифтър". Разразяването на косовската криза през 1999 г. стана повод международната общност да потърси всеобхватно решение на проблемите, които поддържат нелицеприятния образ на Балканите като смутител на сигурността в Европа. През юни същата година беше приет Пактът за стабилност в Югоизточна Европа. Става все по-очевидно, че споменатите инициативи ще оказват сериозно влияние върху развитието на обстановката в Югоизточна Европа и процесите в отделните страни. В същото време се забелязва липсата на достатъчно обвързване на реформите в България с перспективите на района в световното стопанство и международната система. Недостатъчното познаване на смисъла, сходствата и различията на регионалните инициативи е пречка за хармонизиране политиката на промени в страната с идеите, задаващи новите параметри в Югоизточна Европа. Пактът за стабилност например поставя сериозни предизвикателства към позициите на България. Тъй като е основан на широка евроатлантическа платформа, синтезираният в него регионален подход предполага сближаване на Югоизточна Европа с останалите части на континента, но не и интегрирането й в ЕС. Приложението на Пакта може да направи кандидатурите на страните от района за членство в ЕС по-приемливи. Регионалният подход обаче може да удължи във времето процеса на присъединяване на държави като България и Румъния, които смятат, че са извървели по-голяма част от пътя към членството в сравнение с другите си съседи. Във възприятията на ЕС България е част от Югоизточна Европа. Нашето членство в съюза започва да зависи от успеха на Пакта, а той е изправен пред много неизвестни. Опитите за ресурсно насърчаване на европейско политическо, икономическо и обществено поведение на Балканите засега не всяват голям оптимизъм. От друга страна, не бива да забравяме, че постигането на стратегическите цели на България е функция на обстановката в района, формирана от много фактори. От европеизирането на Югоизточна Европа в голяма степен зависи решаването на залегналите в Националната стратегия за присъединяване на България към ЕС задачи. Възможностите за сътрудничество в Югоизточна Европа не трябва да се търсят, а да се създават и организират в съзвучие с тенденциите за развитие на световното стопанство. Процесите в региона протичат под въздействието на два основни модела на сътрудничество. Единият е на ЕС и е в духа на идеите, свързвани с името на Жан Моне за регулиране на наднационална основа. Другият е на САЩ и е насочен към либерализация на международните икономически отношения. Това очертава дилемата регионализация по европейски или глобализация по американски. Държавите от района трябва по-ясно да формулират вижданията си за възможностите и перспективите на регионалното сътрудничество. Струва си да насочим вниманието към потенциала на т. нар. Софийски процес С него се институционализираха редовните годишни срещи на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа. Това вече е утвърден механизъм, който може да обобщи интересите им и при обсъждането на различните инициативи за района да натежи и тяхната дума. Б. ред. Центърът за изследване на демокрацията организира през 2000 г. изследване на тема "Пактът за стабилност и интеграцията на Югоизточна Европа в европейската икономика". Екип специалисти под ръководството на Динко Динков анализира Платформата от Ройомон на ЕС, Плана "Шифтър" на САЩ и Пакта за стабилност. коментар

Автор: Динко Динков

Go back BG Online