Членството ни в ЕС зависи от борбата корупцията
(СТАНДАРТ) - 2001/4/2

Какво е отношението на българските власти към проблема корупция? Този въпрос непрекъснато се поставя, при това с особена острота. Миналата седмица откровена критика отправиха дори посланиците на САЩ и Великобритания у нас - Ричард Майс и Ричард Стаг. Г-н Майлс сякаш мимоходом сподели как българските власти филтрират информацията. Включително когато тя се отнася до запитването за мерките против корупцията, направено от шефа на ФБР Луис Фрий по време на неотдавнашното му посещение в София.

Заместникът на Бодо Хомбах и втори човек в Пакта за стабилност - Доналд Кърш, пък окачестви изминалия период в отношенията между България и пакта като "труден" - ефемизъм, който отразява и досегашното

нежелание на правителството

у нас да бъде подложено на антикорупционен одит.

Изискването за подобна периодична проверка е заложено в Инициативата за борба с корупцията в рамките на Пакта за стабилност, към която България се е присъединила през 1999 г. Логично е, ако кандидатстваш за част от 2,8-милиардните инвестиции по линия на пакта, да отговаряш на условията за прозрачност и отчетност. По такъв начин Западът демонстрира решимост да не допусне изтичането на ресурси в частните сметки на корумпирани държавници от нашия регион.

Претенциите на западните ни партньори бяха най-ясно изразени преди няколко дни от Стен Аск, посланик на Швеция. Тази страна понастоящем осигурява председателството на Европейския съюз. Дипломатът призова България наред с другите страни кандидатки да изравни стандартите си на прозрачност с тези на ЕС. Според него, ако това не стане, съществува опасността от обратния процес - съюзяване на корумпираните кръгове в източноевропейските държави с нелегални групи от Западна Европа.

Изобщо утвърждаването на силата на закона ще е важна предпоставка за успеха на присъединяването ни към ЕС.

Европейските дипломати са убедени, че правоохранителната и правораздавателната сфера се нуждаят от повече ресурси и внимание. Само 2% от бюджета ни сега отиват за съдебната система. Това и по думите наг-н Аск "поражда съмнения за наличието на истински политически ангажимент".

Как се степенуват приоритетите на нужната антикорупционна стратегия? На първо място е укрепването на слабата съдебна система.

Следва превръщането на приватизацията в прозрачен процес. Нужно е да се премахнат и всички форми на патронаж чрез въвеждане на кадрова система в рамките на държавните институции, която се основава на постиженията на отделните служители. Четвъртият приоритет е подобряване на прозрачността и отчетността на министерствата и държавните агенции. А след това и - създаване на парламентарната институция на омбудсмана.

Експерти на Коалиция 2000 изтъкват голямата роля на независимите медии в страната за изостряне общественото внимание към корупцията. А също така - и за изобличаване на злоупотребата с власт като най-опасното й проявление. Благодарение на сътрудничеството между медии и неправителствени организации обществото осъзна корупцията като самостоятелен комплекс от проблеми на прехода, който може да

компрометира необратимостта на реформите

и самите демократични институции. В резултат на стимулирания от граждански организации публичен дебат отделните казуси на подкупност от страна на държавни служители вече препращат към политически обяснителни схеми. В тях акцентът е върху условията, които позволяват възпроизвеждане на корупционните практики, съответно мерките за тяхното системно ограничаване. С други думи, злоупотребата с власт вече се разглежда като проблем на политиката и като резултат от лошо управление.

Тази информационно-разяснителна дейност на неправителствения сектор не само увеличи нетърпимостта на хората към проявите на шуробаджанащина. Но и провали опитите на някои управляващи да се скрият зад правната лексика и да препратят решаването на проблема към набедената във всички пороци съдебна власт. Тревожно е обаче, че новият закон за политическите партии чрез възпроизвеждане на практиката на анонимните дарения като основа на партийното финансиране ще допринесе за още по-голяма безотчетност и корупция.

Съпоставянето на българския опит с този в други източноевропейски държави показва, че липсата на ефикасни противомерки отчасти се дължи на недостига на политическа култура и на незавършения процес на формиране на нова управленска среда. Все още понятия като "конфликт на интереси", "прозрачност" и

"граждански контрол"

не са станали траен компонент на политическия дискурс и до голяма степен са неразбираеми за обществеността. Което естествено е в интерес на онези политици и служители, които предпочитат да запазят монопола върху информацията, като предлагат на обществото смесица между пропагандни клишета и дезинформация.

Журналистите и учителите са най-неподкупни

Определени професии в страните на Балканския полуостров определено могат да се нарекат "средища" на корупцията. Това сочат данните на агенция Витоша рисърч от регионалния мониторинг на корупцията, проведен през март 2001 г. Наблюдението включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Хърватия и СР Югославия. Най-много злоупотреби с власт в тези страни се откриват при митничарите, данъчните служители, общинската администрация, съдебната система и полицията, изпълнителната и законодателната власт. Трябва да се отбележи, че и в седемте балкански страни според общественото мнение корупцията е най-слабо разпространена сред представителите на неправителствените организации, журналистите и учителите.

Проблемът е най-голям в Албания

В Албания проблемът корупция е най-голям, сочи сравнителният анализ на агенция Витоша рисърч. Нейният корупционен индекс е 5,5. На второ място са България и Македония. Следват Босна и Херцеговина, Хърватия, Румъния, Черна гора и Сърбия. Индексът отразява оценките на гражданите в съответната държава за възможностите на техните общества да се справят със злоупотребите с власт. Колкото по-голямо е числото, толкова по-песимистично настроени са хората. Според жителите на балканските страни негативните последици от корупцията трудно могат да бъдат заличени, докато не се премахнат предпоставките за нейното съществуване. Хората в региона биха променили своите базисни очаквания, при условие че в социалната среда възникнат легитимни механизми, които са на практика по-ефективни от корупционните.


Автор: Емил Ценков

Go back BG Online