Забавните приложения във Фейсбук са много опасни
(СТАНДАРТ) - 2018/3/22
През последните дни Фейсбук е в центъра на огромен скандал заради консултантската компания "Кеймбридж Аналитика". Американският "Ню йорк таймс" и британският "Обзървър" съобщиха, че компанията е използвала неправомерно данни на потребители на социалната мрежа още от 2014 г. Превръща ли се интернет в огромно всевиждащо око, което ни следи непрекъснато, и как можем да опазим данните си в социалните мрежи коментира пред "Стандарт" Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет.
-Господин Апостолов, стана ясно, че компанията "Кеймбридж Аналитика" са използвали данните на хиляди хора чрез Фейсбук. Стават ли социалните мрежи твърде опасно място?
-Реалният свят опасен ли е за хората? Да, защото има много заплахи. Разликата е, че за опасностите в реалния свят учим децата от най-ранна възраст. Докато ориентацията в дигиталния свят някакси е изоставена поради много различни причини. В същото време имаме спадане на възрастта – до седемгодишна възраст 50% от децата в България са в интернет. Много рядко родителите се опитват да помогнат на децата да се ориентират в тази среда. Стигаме до ситуация, в която родители са първите дигитални деца, които нямат модел на поведение, нямат съответното възпитание и не се ориентират какво представлява дигиталната среда. Един пример за това е случващото се с Фейсбук. Това не е за първи път. Това показва, че не се спазват някои основни принципи като например принципът от реалния живот: "ако искам да отида в магазин, ще проверява кога му е работното време". А ние се регистрираме в даден сайт и не отиваме да прочетем условията за ползването му. Почти на всички езици, със сигурност на български, Фейсбук има Декларация за права и отговорности или условия за ползване. Там има няколко точки, описващи перфектно това, което всъщност сега предизвика проблем с "Кеймбридж Аналитика".
-Как точно е извършена злоупотребата от тази компания?
- Първо, пряка злоупотреба няма. Според настройките на профила на всеки потребител, Фейсбук преценява какво може да ползва и да предоставя, вкл. и на други лица, от съдържанието. Ако настройките на профила са ни публични, това означава, че Фейсбук си е "вързал гащите" и може да споделя информацията с трети лица – предимно рекламодатели. А при конкретния скандал данните са предоставени за изследователски цели, каквото е била и първоначалната оферта на "Кеймбридж Аналитика". Т.е., абсолютно в съответствие с правилата за ползване са предоставили възможност на едно уж изследователско звено да има достъп до личните данни на потребителите. "Кеймбридж Аналитика" искат и получават достъп до профилите и съдържанието на профили на стотици хиляди американски потребители, които са дали съгласие и дори са били заплатени. Проблемът е, че покрай тези профили абсолютно незаконно са навлезли по-дълбоко в базата на Фейсбук и са влезли в профилите на "приятелите" на тези потребители, участвали в изследването. После са стигнали до "приятелите" на "приятелите", които не са били уведомени, и така цифрата от 50 млн, която се цитира, може би е доста подценена. От една страна тук имаме отговорност на Фейсбук, който трябва да уточнява условията до какво точно ще има достъп съответната организация. Както и каква е гаранцията, че след приключване на изследването, данните се унищожават. Мисля, че при този казус трудно би могло да бъде заведено съдебно дело, защото всеки е взел нужните предпазни мерки. А в същото време е налице доста неморален подход към личността и личните данни на потребителите. Тук опираме до тази точка от правилата за ползване на Фейсбук – че когато сме дали настройка "публично", те имат правото да използват достъпната информация за всякакви цели, вкл. за трети организации и лица. По-стряскащото е, че през тези данни към огромен кръг потребители се прилага алгоритъм на "Кеймбридж Аналитика", който анализира и поведението на потребителите. Това означава, че на базата на всичко, което са харесали, коментирали, блокирали, алгоритъмът прави стряскащо точен профил на отделните хора. Това включва от политически пристрастия до сексуални предпочитания.
- Това наистина звучи доста страшно...
- Така е, но не се отнася само до Фейсбук. Затова се мъчим да учим децата от все по-ранна възраст – всяко действие, което извършите в интернет, оставя някаква следа. По редица от тези следи може постепенно да се изгражда и да се развива дигиталния ви образ. С колкото повече данни се разполага, толкова той се приближава до реалния ни образ без ние да знаем за това. Тук идва т.нар. дигитално-медийна грамотност. Така че призивът ми е: хора, четете условията за ползване на всеки сайт. Правихме едно национално представително изследване на деца между 9 и 17 години. То показа стряскащия резултат, че 73% от децата под 12-годишна възраст са в соцалните мрежи. А теоретично те нямат правото да ги ползват преди да навършат 13 години. Това става с обявяването на фалшива възраст. Много от родителите помагат на детето да си създаде първия профил и избират първата им попаднала година. Така децата масово се представят за 30,40 и дори 50-годишни хора. Родителите не са си направили труда да узнаят, че профилите под 18-годишна възраст ползват няколко важни защити. Първата и най-важната от тях е, че никаква външна търсачка не може да открие профил във Фейсбук, който е с възраст под 18 години. Ако човек си пусне името в Гугъл, на едно от първите места излиза профила му във Фейсбук. Нашето изследване показа, че почти всяко трето дете между 9 и 17 години си държи профила в социалните мрежи публичен. Това означава, че като приложим онзи алгоритъм, ние можем да профилираме тези деца и да придобием много ясна представа за тях – дали родителите им са разведени, дали живеят с един родител и т.н. Когато на живо разговаряме, също даваме различна информация, но много от нея се забравя, докато в интернет всичко остава.
- Как могат хората да опазят личните си данни?
- Можем да се предпазим като мислим за информацията, която даваме за себе си в интернет. Като почнем от настройките на профила – да преценим необходимо ли е този профил да е публичен и всеки да има достъп до неговото съдържание. През тези настройки можем до някаква степен да регулираме коя информация ще бъде общодостъпна. Второ, трябва да мислим когато качваме нещо в интернет – снимки, коментари и т.н. Много пъти вече се говори, че когато човек кандидатства за работа, първото нещо, което работодателят прави, е да го открие във Фейсбук и да си създаде впечатление за човека, хобитата му и свободното му време. Социалните мрежи и другите интернет платформи, които разполагат с огромно количество информация, трябва да имат много по-ясни правила за ползване. Освен това, когато ползват данни или предоставят това право на трети организации, потребителят трябва да бъде уведомяван. Оказа се, че дори когато сте излезли от профила си във Фейсбук, той продължава да събира информация кои други сайтове сте отворили и какво правите там. Това предизвика скандал и социалната мрежа обеща, че ще коригира този проблем. Да не си правим илюзии – големите интернет платформи са бизнес предприятия и тяхната цел е печалбата. Те не продават нищо контректно, техният продукт са потребителите и техните лични данни, които могат да бъдат продавани на рекламодатели и от време на време на други организации. Докато ползваме интернет постоянно трябва да осъзнаваме, че там, където сме, даваме информация за себе си. Една от големите глупости, която възрастните потребители правят, е да се забавляват с някое от стотиците хиляди приложения във Фейсбук от типа на "Вижте как ще изглеждате като звезда от Холивуд" или "Коя националност сте по характер". Никой не обръща внимание, че когато кликне върху тези приложения, той излиза извън Фейсбук. За да се върне отново там, той трябва да си въведе паролата, а това означава, че въпросното приложение вече има достъп до профила на потребителя. Това забавление е изключително опасно. Подобни приложения не са направени за забавление на потребителите, а за да събират информация, която след това или се продава, или потребителят става обект на определени компании, които го заливат с информация.
- Възможна ли е регулация, която да предотвратява подобни злоупотреби?
- Аз лично дълбоко се съмнявам. Трябва да се повишат изискванията към тези платформи и контролът дали тези изисквания се спазват. В случая с "Кеймбридж Аналитика" формално са спазени всички условия, които те са декларирали – няма нарушение. От там нататък се отваря една огромна врата за източване на информация и данни, с което потребителите не са се съгласили. Т.е. трябва да има някаква такава регулация, но трябва да се мисли и за контролен механизъм. Това е изключително сложно и скъпо и не знам кой би инвестирал такива огромни средства. Говорим за милиарди тонове информация ежедневно – кой ще анализира и контролира накъде отива тя. Могат обаче периодично да се правят проверки и да се искат доказателства от Фейсбук. Това бе направено, когато мрежата обяви, че когато човек реши да си изтрие профила, той наистина се изтрива и на сървърите не остава нищо. Преди това не беще така, но беше наложено на социалната мрежа и беше изконтролирано дали се случва. В заключение бих казал, че е хубаво да има регулация, това е изключително сложно, така че най-важното е да се образоват потребителите. Те трябва да знаят, че щом са в интернет, поемат рискове и отговарят с поведението си за тези рискове.