В нета лесно приемаме за реални образи-фантоми
(СТАНДАРТ) - 2017/10/13
- Господин Апостолов, как е успял измисленият образ Александър Николов да заблуди толкова много хора? Защо се случват такива измами с фалшив профил във Фейсбук?
- За съжаление това не е единственият такъв случай, но при него има някои особености, които го правят по-любопитен като фактология. Всъщност моделът, по който хората попадат в капан на измамници и то най-различни, е един и същ. На практика това е да създадеш един виртуален образ от малки късчета и да разчиташ на това, че човекът отсреща сам ще си досглоби този образ и ще повярва, че това е реален човек. Така действат, например, педофилите, когато примамват деца и се представят, че са на тяхна възраст.
Така действат измамите от типа на - "Събираме средства, за да помогнем на еди кого си, ето това е банкова сметка". Телефонните измамници по същия модел действат. Проблемът е, че хората по принцип, както е казано още в древногръцката философия, са обществени животни. Социалният живот, живата комуникация между хората е абсолютна необходимост, ние чрез това живеем. А когато човек се откъсне от обществото и от контакта с хората, това винаги води до някакъв тип психически отклонения. Поради това, тъй като онлайн комуникацията и общуването заемат все по-голяма част от ежедневието ни, ние сме склонни да си доизмисляме, да доизработваме онлайн образите на хората, с които общуваме и психиката ни ги приема като реални хора, което е изключително лесен капан човек да попадне в заблуда.
- Може би измамниците в социалните мрежи използват емоционална уязвимост, която проявяваме?
- По принцип всякакъв тип емоционална уязвимост, която човек проявява, е привлекателна за този тип измамници. Макар че в случая виждаме друг модел - тук няма подбор на емоционално или уязвими поради някакви други причини. Просто говорим за хора, които са от средната класа, доволни от живота си, не изпитват някаква спешна нужда от средства, напротив те харчат средства, за да си доставят някакво удоволствие.
Тук проблемът е във фалшивото доверие, което се изгражда през това, че човек не сяда да помисли малко- аз този човек познавам ли го и това, което имам като информация, дали ми дава реална представа кой е отзад? Този образ отговаря ли на реална личност или може да е създаден изкуствено? В случая на Александър Николов доста добре е работено, с години наред, това, което е изключителна рядкост. И в комуникацията с отделни хора очевидно образът влиза в различни роли, след като вече има някаква информация за тях.
Но това е стандартният модел за всеки измамник. Реалният проблем е, че не е нужно толкова дълго да "обработиш" някого, за да го заблудиш. Примерът е с намаляването на времето, за което примерно един педофил "обработва" едно дете така че то да му изпрати разголена снимка или видеоклип, който да е дискредитиращ, за да мине към изнудване. Ако това отнемаше седмици преди години, след това минахме на дни, сега сме под един час, даже в някои случаи за 20 минути цялата операция приключва. Така че това подвеждане по собствените възприятия, които ти не оценяваш реално, е всъщност реалната опасност с онлайн общуването.
- Кои са най-големите онлайн опасности за потребителите?
- За всяка възрастова група си има по-специфични и по-често срещани. При възрастните най-голямата опасност е по някакъв начин да бъдеш подведен и да предоставиш данни за банкова сметка, за да ти източат парите. Това става най-често през т.нар. фишинг сайтове. Фишингът е фалшив дубликат на сайт на банка, финансова институция, онлайн магазин, където ти си подведен през линк към този сайт, получен през електронна поща или през лично съобщение във Фейсбук.
Не обръщаш внимание, че има съвсем минимална разлика, обикновено в един знак, който се различава от оригиналния адрес. Иначе всичко е пълно копие. И те подвеждат да си въведеш паролата, след което съответно измамникът има пълен достъп до твоята сметка. Това е най-големият риск за възрастните потребители.
Също голям риск при тях, но той е малко от друга категория, е подвеждането по фалшиви новини, сензации, които променят настроението на хората и ги карат да предприемат действия, които са основани на грешна презумпция. Говорим за набиращите сила и скорост екстремни движения, за различни конспиративни теории, които могат да нанесат реална вреда, например с общността в България на родители, които смятат, че пречистват децата си, като ги държат една седмица без храна и вода, което е реален риск за здравето.
Тъй като и възрастен човек не би трябвало да прекара и три дни без вода. За съжаление за България този риск е много силен, защото всички изследвания показват, че откъм медийна и дигитална грамотност българското население е на едно от последните места в Европа, все още не дооценяваме тези рискове.
Ако говорим за възрастта между 12 и 16-17 г, за тях най-опасният и най-често срещан риск е онлайн тормозът. Това е нещо, което те самите правят едни срещу други по различни причини. Често това е продължаване на тормоза в реалния живот, за съжаление във всеки клас има деца, които са нарочени от техните връстници, като се почне от най-меката форма- те са игнорирани, никой не им обръща внимание, не ги кани на събирания и се стигне до физическо насилие срещу тях, обиди.
Това нещо във всички случаи вече е съпроводено с тормоз и в онлайн пространството в най-различни варианти - създаване на фалшиви страници, обиди от тяхно име към техни приятели, така че да ги скарат. Много са изобретателни, за съжаление. При възрастта между 10 и 13 г най-голямата заплаха ,макар слава Богу, не толкова често срещана, е контактът с педофил, който подвежда децата, че е на приблизително тяхната възраст, доста скоростно преминава на сексуални теми, подвежда ги да извършат някакво сексуално действие, което да заснеме, след което започва изнудване за извеждане за реална сексуално злоупотреба.
Специфични са нещата ,но всичките опират до едно и също нещо - да се научим на една хигиена на онлайн общуването си, да не забравяме никога, че ние си създаваме в главите един фантазен образ, и трябва да проверим дали той отговаря на действителността.
- Как може да стане това?
- Има няколко стъпки за проверка, както в случая с Александър, просто можеше да се пусне проверка по име, по изображение, по снимка, за да се засече, че тази снимка не отговаря на това име, проверка по имейл адреса, с който той се е регистрирал в профила.
И най-важното и най-сигурното е - чрез контролен въпрос - след като се представя за еди кого си и от еди къде си, ние търсим ситуации, географско място или друг познат, който той би трябвало да знае, ако е човекът за когото се представя и задаваме контролния въпрос. Ако той не може да отговори, значи не е този човек, за когото се представя. Това не са сложни неща, но хората действително повече вярват на образа, който са си изградили във въображението и трудно се усъмняват в реалността на този образ.
Защото отдавна вече имаме смесване на реалната и виртуална среда поради това, че все повече време сме във виртуалния свят, той стана мястото ни за общуване, за социализация. И понеже до такава степен стана интегриран с реалния ни живот, ние започваме да смесваме нещата и да забравяме, че там нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
- Така е, но какво да направим, ако все пак попаднем и станем жертва на онлайн злоупотреба или нередност?
- Проблемът с онлайн измамите е глобален. Работи се на много нива, и на международни включително. Големи бизнес асоциации, големите ай ти интернет гиганти от една страна, от друга - най-големите финансови институции, от трета - създадени са центрове, примерно Общоевропейският център за борба с киберзаплахите. Всяка държава си има съответно звено, което се занимава с тази проблематика.
Първо, много хубаво е човек да се поинтересува в неговата страна кои са специализираните организации и институции по тази тема, да прочете малко, да се ограмоти в тази област и да бъде подготвен, когато стане жертва на нещо подобно, да знае бързо на кого да сигнализира. Защото интернет е изключително динамична среда и прикриването на следите става много бързо, което затруднява разследването. Това е ролята на нашия център, ние приемаме сигнали през онлайн формуляр по всяко време и анонимно човек може да ни подаде сигнал, било то за детска порнография, за педофилско посегателство, за някакъв друг тип заплахи.
Имаме консултантска линия с психолози, които могат да дадат съвет за конкретен случай. Ако имаме очевидно и явно престъпление, директно може да се подаде сигнал към ГДБОП, отдела за киберпрестъпност, имат сайт www.cybercrime.bg., който също дава възможност през онлайн формуляр да се подаде сигнал. Така че възможности има, просто трябва да се информираме предварително, да сме готови за подобно нещо, когато се случи, да знаем към кого да се обърнем за помощ.
- В Националния център за безопасен интернет, където вие сте координатор, какви са най-честите сигнали, които получавате?
- Онлайн тормозът е водещ, защото ни е по принцип работим с под 18-годишна възраст потребители. Там в зависимост от възрастовата група, между 60 и 70% от случаите сигналите, проблемите, с които се занимаваме, са свързани с кибертормоза между самите деца и тийнейджъри.
- Да, безопасността на децата е основният акцент в работата ви...
- Да и това са най-сложните случаи. В повечето случаи това не е криминализирано деяние, освен когато е комбинирано с някакъв сексуален елемент, защото често за тормоз се използват снимки, видеоматериали, които са от чисто детска порнография до сексуализирани изображения.
В много случаи просто няма такива елементи, които да нарушават някакъв закон и тогава начинът за справяне е с консултация от психолог. Разбира се, и помощ от наша страна като център, съответното съдържание да бъде максимално бързо свалено от интернет, за което си сътрудничим много тясно с Фейсбук, с Туитър, с Гугъл. Общо взето успяваме да предотвратим разпространяване на подобни тип зловредни материали в интернет.