Обръчите от фирми са около поръчките на властта
(СТАНДАРТ) - 2009/11/24
Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията

- Господин Стефанов, колко е годишният обем на обществените поръчки?
- Между 7 и 9 млрд. Не броим АЕЦ-"Белене", чиято обществена поръчка е колкото едногодишния пазар на всички останали. Наблюдава се концентрация на участниците в този пазар. Абсолютният брой на фирмите в обществени поръчки расте, но делът на фирмите, които получават обществени поръчки, намалява. През 2002 г. той е около 45%, а през миналата е едва 10%. Не сме сметнали в тези 10% колко от тях са свързаните лица. Има различни фирми, които печелят различни обществени поръчки, но крайният бенефициент е един и същ. Ако към обществените поръчки включим концесиите, публично-частните партньорства и приватизацията, те са основен канал за съществуването на обръчи от фирми.
- Колко са раздадените подкупи, свързани възлагане на обществените поръчки?
- Има две различни числа. Едното е какъв процент от стойността на обществената поръчка средно се предлага като подкуп - около 7,5%. Другото е вероятната загуба на обществена полза на обществената поръчка. Към 2007 г. около 25% от общата стойност на пазара на обществените поръчки се губи поради неефективност от корупция. Ако обявите 1 млрд. бюджет, 250 млн. все едно не ги инвестирате, изтичат от някъде.
- Необходим ли е предварителен контрол върху обществените поръчки?
- Че няма предварителен контрол върху обществените поръчки, го установихме още през 2006 г. в анализ на Центъра за изследване на демокрацията. Вторият проблем е, че контролът е единствено по законосъобразност, а не по целесъобразност. Т.е. вие можете да обявите поръчка, която е абсолютно ненужна, но отговаря на закона. Третият голям проблем е, че проверките, които се правят засягат обществените поръчки с малка стойност, с малко обществено значение, а не големите. Ние установихме, че 70% от поръчките, които се проверяват, покриват едва 30% от общата стойност от всички поръчки, които се правят в държавата. Проверяват се поголовно всички дребни поръчки.
- Като няма предварителен контрол, достатъчно прецизен ли е последващият?
- Последващият контрол се прави по документи. Липсва реалното изпълнение на поръчката. Обществени поръчки от величината на АЕЦ-Белене, трябва задължително да минат през Агенцията по обществените поръчки, да се знае, че те ще бъдат одитирани на всяка една стъпка от реализацията. Може примерно всички поръчки над 100 милиона лева да минават през последващ контрол за целесъобразност, за реализация на етапите.
- Трябва ли да се забрани политически лица да подписват договорите, за да е ясно кой носи отговорността?
- По отношение на това кой подписва договорите за обществени поръчки е формалност. Не е лоша идеята на главния прокуроро Борис Велчев главният секретар, а не министърът да подписва, но какво от това? Хората казват - еди кой си министър не се е подписал под нито един документ и поради тази причина не може да бъде разследван. Дори да се прехвърли отговорността главният секретар да подписва договорите, това не означава, че върху него няма да се упражнява политически натиск и че няма да намери начин да избегне от отговорност.



Автор: Антония Кюмюрджиева

Go back BG Online