НЕИЗБЕЖНИ СРАВНЕНИЯ

По-паметливите сигурно още помнят обещанията, с които Обединените демократични сили нахлуха през 1997 г. по всички етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

"Сините" приоритети по онова време бяха подредени така: пречупване гръбнака на организираната престъпност; ограничаване на корупцията в държавната администрация до приемливите 20-25%; запушване на основните контрабандни канали; непримирима борба с наркотрафика; война на перачите на мръсни пари; пълна прозрачност на приватизационните сделки; стабилизиране на съдебната система; всички престъпници - в затвора; връщане на всички откраднати пари от "фараоните" и ерзацбанкерите.

Според едно проучване на "Витоша Рисърч" от пролетта на 1998 г. средно 60% от държавните служители (независимо дали са полицаи, митничари, лекари, депутати или министерски чиновници) са склонни да приемат пари, подарък или насрещна услуга. За да изпълнят задълженията си по закон.

"Върхът" трайно бе окупиран от лекарското съсловие, което (според 86% от анкетираните) е най-корумпирано. Следвани от митничарите (73%), служителите в съдебната система и магистратите (63%), общинските чиновници и съветници (62%), служителите в полицията и другите органи на МВР (56%), служителите в министерствата (53%), народните представители (48%), университетските преподаватели (46%).

Четири години по-късно положението си е същото. Въпреки всички "постигнати успехи", заради които паднаха шенгенските визи, а Европейският съюз и НАТО ни пуснаха в антретата си.

От 15 септември 2000 до 13 февруари 2001 г., в рамките на "Инициативата за правно развитие на Югоизточна Европа - Southeast European Legal Develfpment Initiative - SELDI" (инициирана в края на 1998 г. Центъра за изследване на демокрацията и Института за международно правно развитие в Рим), в Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Хърватска, Сърбия и Черна гора е проведен "Регионален мониторинг на корупцията". Изследванията са базирани върху методологията на "Системата за мониторинг на корупцията", разработена от експертите на "Коалиция 2000".

Най-общо, основните цели на проекта са две. Първо, да се покаже обществената значимост на проблема "корупция" в седемте балкански държави. И второ, да се установи степента на проникване на този феномен в различните социални образувания - структури, институции, групи.

Според анализаторите, четирите най-важни проблема в региона са корупцията, безработицата, бедността и ниските доходи. В Албания корупцията заема категорично първо място (според 60.8% от анкетираните), докато за България (37.5%) тя е проблем N4. След бедността (67.8%), ниските доходи (49%) и бедността (41.5%).

Таблица N2 от изследването е посветена на корупционния натиск, оказван върху обикновения човечец. На въпроса: "Ако през последната година се е случвало да Ви поискат нещо, за да бъде решен Ваш проблем, то Ви бе поискано от", анкетираните нашенци подреждат "йерархията по следния начин":

На пръв поглед цифрите звучат изненадващо успокояващо. Според анализаторите обаче, картинката никак не е розова: "според общественото мнение, в балканските условия лекарите и упълномощените от държавата лица (полицейски, данъчни, митнически, общински, съдебни служители) оказват най-значителен корупционен натиск върху гражданите".
А в таблица N4 ("Разпространение на корупцията") успокоението съвсем изчезва. Според българина, корупционната "класация" има следния вид:

Сред държавните институции, определени от анкетираните (и в седемте държави единодушно), като средища с тежка и неизлечима корупция, са дефинирани митниците, данъчните служби и съдебната система. И още: според целокупното население на седемте балкански държави (изследването е представително), корупцията продължава да бъде изключително ефикасен инструмент за решаване на проблемни ситуации.
Според анкетираните българи, причините за развихрянето на корупцията се подреждат така:

Но най-тъжното е, че и през 1998 г., и сега отговорите на другия фундаментален въпрос: "Ще платите ли, ако държавен служител ви поиска пари", около 60% от анкетираните нашенци са категорични: "Да, ще платя".

Факт, който обезсмисля в много голяма степен всякакви по-нататъшни антикорупционни напъни и закани. Най-малко заради онази стара българска поговорка, от която започва всичко: "Дават ли ти - яж, гонят ли те - беж!".