ВНОСЪТ НА АЛКОХОЛ ИЗСВЕТЛЯВА НЕУСЕТНО
(БАНКЕРЪ) - 2003/11/8
Независимо от декларираните успехи в ограничаването на нелегалния внос производители и коректни вносители рядко споделят ентусиазма на българските митници. Особено когато стане въпрос за импорта на марков алкохол. По мнението на експерти това е пазарът, генериращ сериозни печалби от чиста контрабанда (когато стоките изобщо не се декларират на границата) и най-вече от паралелен внос. Номерът във втория случай е прост, но изпитан през годините - квалитетният алкохол се внася на занижени цени, не е закупен от неговия официален производител, нито пък е налице съгласието на местното му представителство за тази операция. Затова и със скандална популярност се сдобиха съдебните дела на българския клон на "Юнайтед Дистилър енд Винтърс" ("ЮДиВИ"), производителя на "Джони Уокър", срещу фирми като "Винас", "Джоли троли", "Галакс трейдинг" и "БГ Инс" за защита на търговската марка. Потърпевши от "паралелната" конкуренция се оказаха и други две международни алкохолни компании - "Максиум" и "Алайд Домейк".
По оценки на производителите към момента паралелният внос на високоградусни питиета у нас е около 20-25% от общия импорт на марков алкохол, или приблизително 10 млн. лева годишно. Ако пък се съди от официалната статистика на Агенция "Митници" за първата половина на тази година, ситуацията се е променила. В периода януари-юни в България са внесени общо 2 624 355 кг скъп алкохол, което е с около 930 хил. кг повече спрямо същия период на 2002-ра. При относително непроменено потребление това на практика означава, че поне някои нарушители на митническия режим, са били принудени да излязат на светло и да декларират стойности, близки до реалните. Според Агенция "Митници" настъпилото "изсветляване" се дължи на затягането на граничния контрол и на подобреното международно сътрудничество. Само за първите шест месеца на 2003 г. са били отправени над 30 запитвания до Гърция, Великобритания, Ирландия, Италия и други разпределителни центрове, откъдето тръгват контейнерите с уиски, водка, джин и други популярни напитки за България. В резултат на това са разкрити и конкретни митнически измами, съобщиха за "БАНКЕРЪ" от пресслужбата на ведомството.
В доклада за 2002 г. за контрабандата у нас, изготвен от неправителствената организация "Коалиция 2000", се посочва, че невралгичните пунктове, откъдето минава т.нар. паралелен внос, са Кулата, пристанищата Варна и Бургас и КПП Капитан Андреево. Първенци в тази неособено престижна класация били митничарите на българо-гръцката граница. Ментетата пък влизали основно през морските митници. Големият проблем с фалшификатите, твърдят юристи, е, че на наша територия те обикновено влизат, придружени с документи, в които като изпращач фигурират фантомни фирми от Далечния изток. Почувстват ли се застрашени, получателите от българска страна също забравят за стоката и притежателите на фалшифицираната марка просто няма срещу кого да насочат съдебните искове.
Тихомир Безлов, експерт към Центъра за изследване на демокрацията, коментира за "БАНКЕРЪ", че митническите нарушения с алкохол стават основно по две схеми. Първата и по-безобидната била тази, при която част от големите заведения и дискотеки в страната използват безмитните магазини като свой доставчик. При втория вариант вносителите декларирали на границата само класа, но не и марката на напитката. Прилагането на този трик затруднява проверката дали вписаните цени съответстват на тези, за които може да се купи бутилка "Джин Бийм" например.
Хората от "Коалиция 2000" са категорични, че едва през последните две-три години може да се говори за налагането на известен ред при вноса на алкохол. Данните на неправителствената организация показват, че за периода 1999-1998 г. 90% от импорта на концентрати е бил контрабанден или паралелен. Първите по-сериозни мерки за ограничаване на измамите се забелязват едва в края на 90-те. Тогава акцизът започна да се начислява върху алкохолен градус, вместо върху вписаната в митническата декларация стойност, което обезсмисли машинациите с нея.
Сагата с паралелния внос навлезе в нова фаза, след като преди около месец в "Държавен вестник" бе обнародвано постановлението за изменение на Наредбата за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост. С новоприетите текстове митниците бяха освободени от задължението да задържат внос на търговци по молба на официалните вносители, освен в случаите когато става въпрос за ментета. До влизането в сила на тези разпоредби притежателите на търговската марка можеха да поискат от централното митническо управление задържане на съмнителната стока.
Официалните представители у нас на световните компании в алкохолния бранш не очакват корекциите в наредбата да доведат до кой знае какви сътресения, тъй като и досега митничарите са я прилагали, грубо казано, "през куп за грош".
Славдо Тодоров, генерален мениджър на клона на "Максиум" за България и Румъния, смята, че държавата и в частност митниците продължават да демонстрират безсилие в ограничаването на паралела. Същевременно Тодоров не приема аргумента, че задържането на стоките на алтернативните вносители от митниците, каквато възможност имаше досега, е нарушение на принципа на конкуренцията. Според него не е нормално големите компании да хвърлят милиони за позициониране на марката и нейното рекламиране, да плащат заплати и осигуровки, а плодовете от всичко това да се обират от други. Управителят на клона на "Максиум" (официален вносител на питиетата с марка "Абсолют", "Джим Бим", "Реми Мартен", "Куантро" и др.) недоумява как може "паралелистите", които се снабдяват от прекупвачи, да декларират стоката на цени, дори по-ниски от производствените.
Имиджът на съответната марка допълнително се подбива и от появата на нашия пазар на вноски ментета. По думите на Славдо Тодоров опитът на митниците да отсеят некачествените продукти с въведеното преди около година изискване вносът на алкохол да бъде придружен със сертификат за произход от лицензирана международна лаборатория е предизвикал истински хаос. Добрият замисъл, който е трябвало да удари по джоба на алтернативните играчи, всъщност се оказал труднопреодолимо препятствие и за коректните търговци. Изготвяйки списъка с местата, където могат да се тестват алкохолните мостри, държавните служители не си направили труда да проверят кои от посочените лаборатории реално функционират и кои са закрити. След намесата на компаниите от бранша грешката била коригирана, но към списъка била прибавена и една българска лаборатория, което, по мнението на Тодоров, оставя вратичка за "паралелните" вносители.
От "Максиум" настояват за промяна в Наредбата за бандеролите, която да регламентира нормативно изписването на името на притежателя на търговската марка върху ценните хартийки, с които се облепят вносните бутилки. По сега действащата уредба всеки, който си плати дължимия акциз, получава бандероли, без данъчните да се интересуват за каква марка ще бъдат използвани.
В крайна сметка утехата за ценителите на качествената чуждестранна напитка е, че вносът й излиза на светло. Макар и неусетно почти.
Автор: Стоимен Чакалов