СИВАТА ИКОНОМИКА "ОЛЕКНА" САМО С 400 МЛН. ЛЕВА
(БАНКЕРЪ) - 2003/11/22
В хода на обсъжданията на проектобюджета за следващата година министърът на финансите Милен Велчев изненадващо обяви допълнителен приход в хазната от 400 млн. лв. през 2003 година. Парите са натрупани в резултат на успешното прилагане на пакета от мерки за борба със сивата икономика и контрабандата, който той оповести в средата на май. Тогава Велчев лансира осем стъпки, които да извадят сенчестата икономика на светло. Част от стратегията предвиждаше създаване на Национална агенция по приходите, въвеждане на програмно бюджетиране за министерствата, закриване на 47 от общо 54 безмитни магазина и нова служба за фискални разследвания, по-известна като "данъчна полиция". Пакетът "Велчев" се допълваше от предложения за ограничаване на измамите, свързани с източване на ДДС, затягане на митническия контрол, мерки срещу нелегалния софтуер, организиране на център за сигнали и информация (т. нар. кол център) между финансовото министерство и подшефните му агенции.
Но обявеният бюджетен "плюс" от 400 млн. лв. едва ли ще подобри позицията на България в класацията на държавите според дела на сивата икономика в тях. Според британското издание "Икономист Интелиджънс Юнит" сенчестата икономика у нас е 32-35% от брутния вътрешен продукт. Експерти на неправителствената организация "Коалиция 2000" твърдят, че 28% от потреблението и услугите в страната заобикалят закона. В контекста на борбата за ограничаване на сивия сектор бе осъществен проект за откриване на регионален клон на Агенцията по приходите за Бургаска област. В началото на юли главният данъчен директор Николай Попов и кметът на Приморско Димитър Димитров подписаха специално споразумение, което даваше право на данъчните в общината да определят размера на местните данъци и такси и да ги събират. На семинар в Боровец за новата данъчна политика Николай Попов съобщи, че експериментът в Приморско е "повече от успешен". Данните, според него, сочели, че приходите от местни налози в крайморската община за периода юли-октомври 2003 г. са скочили с 53% спрямо същия период на 2002-ра. Към постиженията в това направление могат да се прибавят и програмните бюджети за 2004 г. на министерствата на транспорта, на социалните грижи и на околната среда и водите. Занапред разходите им ще се изчисляват на базата на специално разработени програми и мерки за финансиране.
Като частичен успех срещу измамите с акцизни стоки може да се приеме въвеждането от януари 2004 г. на нови бандероли с холограмен стикер и специална защита. Докато идеята за създаване на данъчна полиция на този етап изглежда трудно осъществима. Финансовото министерство предлага данъчните полицаи на практика да изземат част от функциите на прокуратурата, следствието и полицията при разследване на финансови престъпления. Това обаче не е по вкуса на немалко представители на съдебната власт, твърдят магистратите. Според юристи спорно е и искането на финансовото министерство да се увеличат правомощията на данъчните, които по сега действащия Данъчнопроцесуален кодекс имат право да претърсват и да изземват доказателствен материал при съмнение за укриване на данъци. Сериозен отпор от юридическите среди се очаква да породи и искането за промяна в Закона за специалните разузнавателни средства, която би дал на данъчните полицаи право да искат от съда разрешение за подслушване.
Редица икономисти смятат, че на източването на ДДС трябва да се противодейства не чрез тотален контрол, а като се намаляват ставките на преките данъци, което би стимулирало фирмите и гражданите да ги плащат. Според финансисти въвеждането на ДДС-сметката и съкращаването на срока за възстановяване на данъчния кредит миналата година са принудили търговците да декларират по-голяма част от транзакциите си. По наблюдение на Центъра за социални практики обаче все още над 80 на сто от продавачите в малките обекти не издават редовно касови бележки. По подобен начин изглеждат нещата и с данъка върху дохода на физическите лица. Според неправителствения център, изследващ последиците от сивата икономика през 2002 г., не са подали декларации 237 000 данъчнозадължени лица, а 47 000 са вписали доходи, различни от тези, които работодателите им са посочили като свои разходи. Затова не е изненадващо, че неплатените данъци възлизат на 1.5 млрд. лева.
Доста спорно изглежда затягането на митническия контрол. След като митниците се похвалиха с рекордна събираемост на мита и такси от внос в размер на 2 592 097 876 лв. за първите десет месеца на годината, Джералд Шиф ги попари със заключението си. Той заяви, че ръстът на митническите приходи се дължи по-скоро на увеличението на физическия обмен на вноса с 40 на сто.


Автор: (Б)

Go back BG Online