КОРУПЦИЯТА НАМАЛЯВА - ПОДКУПИТЕ РАСТАТ
(БАНКЕРЪ) - 2005/2/26
Един от многото парадокси у нас е, че за борбата с корупцията се говори предимно на организираните от неправителствени организации форуми или покрай докладите на Европейската комисия, но не и в съдебната зала. Това се разбра и от представеното на 22 февруари в резиденция "Бояна" мащабно изследване на сдружението "Коалиция 2000", посветено на антикорпуционните реформи в България за периода 1997-2004-а.
Всъщност едва ли е необходимо човек да е кой знае какъв специалист по темата, за да разбере, че в нашата страна тя се разглежда под лозунга
"Повече документи и по-малко дела"
През последните години ни засипаха с какви ли не стратегии за изкореняване на подкупите, ефектът от които е най-малкото съмнителен на фона на нестихващите препоръки от страна на Евросъюза, Международния валутен фонд и Световната банка да си "почистим" законодателната, съдебната и най-вече изпълнителната власт. На Запад и още по на запад не пасат трева и горе-долу могат да вникнат в истинския смисъл на работническо-мениджърската ни приватизация например или как изпечени криминални престъпници остават на свобода заради допуснати "процесуални нарушения". Най-лошото обаче е, че българинът свикна с "данъка" подкуп. В този смисъл министърът на правосъдието Антон Станков е прав, като казва, че ако преди за корупцията се е говорило под сурдинка, то сега - при управлението на НДСВ, тя се разглежда като тревожно обществено явление. За управляващите, които дойдоха на власт през 2001 г. с обещанието за "нов морал", едва ли е голяма утеха, че през 2004-а броят на признатите от пълнолетни български граждани подкупи (между 80-90 хиляди на месец) е двойно по-малък от този през 1998-а (между 180 и 200 хиляди). Експертите на "Коалиция 2000" отбелязват, че намаляването на случаите на даване на пари под масата се "компенсира" от увеличението на сумите, които се искат. Конкретно бизнесмените например (според собствените им отговори в проучване на социологическата агенция "Витоша рисърч") вече са принудени да дават по 5000 лв. рушвет за извършването на различни административни услуги, които през 1998-а са се котирали неколкократно по-евтино. Ако определена фирма иска да спечели конкурс по Закона за обществените поръчки, пък трябва да се бръкне с минимум 1000 лв. (и то за малки договори), показват данните на "Коалиция 2000".
За никого не е изненада, че в изследването на неправителствената организация
безапелационен лидер по корупция
сред държавните институции е Агенция "Митници". Ведомството на Асен Асенов е посочено на първо място от 64.4% от анкетираните представители на бизнеса. Добре познати са ни и подгласниците на митничарите в това подреждане - работещите в съдебната система (38.3 процента). "Почетната" тройка се допълва от полицаите, които са посочени като най-корумпирани от 25.1% от запитаните. Стандартният отговор, който засегнатите страни дават в подобни случаи, е, че социологическите проучвания все още не означават и безспорни доказателства за наличие на съмнителни плащания. Другото често използвано оправдание е, че резултатите от допитванията се деформират от непознаването на тънкостите на работата на съответните ведомства. Специално при митничарите, съдите и полицаите обаче това не е съвсем така. Само през миналата 2004 г. бяха арестувани немалко митничари за изнудване на вносители, за съучастие в контрабанда и подпомагане на митнически измами. А от МВР неведнъж сами са подчертавали, че една от задачите на ведомството е да "изчисти собствената си къща от корумпирани служители". Друга любопитна тенденция е, че първенците по корупция взаимно се топят един друг с обвинения, че се поддават на изкушението да си поискат някой и друг лев отгоре.
Показателно е, че шумно рекламираната постоянна Комисия за борба с корупцията към Народното събрание, създадена през септември 2002-ра, е обсъдила
за близо три години едва девет законопроекта
Депутатите не са си направили труда дори да систематизират и да посочат най-честите случаи на нарушения в подадените до тях 504 сигнала. Не оправда очакванията и появилата се през февруари 2002-ра правителствена комисия за координация на работата в борбата с корупцията. Така и не стана ясно дали тя е получила и разследвала сигнали за високопоставени държавни служители. Правосъдният министър Антон Станков декларира, че в най-скоро време кабинетът ще подготви промени в Стратегията за противодействие на корупцията, които да обхванат и по-горните етажи на властта, и само два дни по-късно (на 24 февруари) това се случи. Но е интересно защо сега, в края на мандата на това правителство? Ако се съди по статистиката на Министерството на правосъдието, от началото на 2002 г. до средата на 2004-а съдилищата у нас са произнесли осъдителни присъди - лишаване от свобода над три години, по обвинения за вземане на подкуп, само в седем случая.
Не може да се отрече, разбира се, че Народното събрание гласува и няколко закона, които бяха директно насочени към противодействието на корупционните практики. Сред нормативните актове, заслужаващи внимание, е този за ограничаване на административното регулиране (известен като закона за мълчаливото съгласие) и Законът за конфискация на имуществото, придобито от престъпна дейност. Освен това бе изменен Семейният кодекс в частта му за осиновяването, като бяха разписани стриктни процедури, по които да става това. Пълен крах обаче претърпя обнародваният през пролетта на миналата година нов Закон за обществените поръчки. Според изследване на Българската стопанска камара, проведено сред нейни членове, между 30 и 50 на сто от договорите, по които се плаща с пари от бюджета, се печелят по втория начин. Сериозен корупционен проблем е и прилагането на чл.13 от споменатия закон, позволяващ на държавните ведомства да сключват сделки без търг или конкурс, когато поръчката е свързана с националната сигурност или използването на класифицирана информация. Тази разпоредба като че ли се тълкува доста фриволно от възложителите. За секретни поръчки например минават както ремонтирането на сградата на Съдебната палата, така и привличането на частни консултанти в митниците.
Все още не е отменен и членът от Наказателния кодекс, който позволява
съдебно преследване срещу журналисти
използвали скрита камера за документиране на корупция. Както е известно, под ударите му попаднаха авторите на филма на британската телевизия "Би Би Си", заснели председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков без негово знание. А репортерът на румънската телевизия "PRО TV" дори бе осъден условно по бързата процедура (бел. а. - в момента той обжалва), защото е снимал тайно граничните полицаи и митничарите от пункта "Дунав мост".
Едно от законодателните решения, които могат да спомогнат за ограничаването на корупцията и на присвояването на бюджетни средства, бе подсказано пред участниците във форума на "Коалиция 2000" от председателя на Сметната палата Георги Николов. Той изтъкна, че е нецелесъобразно, когато ръководеното от него одитно ведомство направи проверка на някои от разпоредителите с бюджетни пари и открие нарушения, заключителният доклад да се изпраща на Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол за налагане на наказателно постановление. Николов смята, че след като тази агенция е в структурата на изпълнителната власт, едва ли ще се намери неин директор, който да наложи санкция на министър. И практиката показва, че е абсолютно прав. Затова може би е добре да се извади от нафталина позабравената напоследък идея за създаването на независима агенция за борба с корупцията. Не че тя ще реши всичките проблеми, но пък би могла да отреже поне някои от пипалата на октопода.

Автор: Стоимен Чакалов

Go back BG Online