ЦАРСКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА ИКОНОМИКАТА
(БАНКЕРЪ) - 2003/4/5
Сега, когато иде време за равносметка, горчивата истина за носителя на "новото време" и за неговите министри е, че нарисуваните на 6 април 2001 г. светли перспективи пред икономиката се оказаха просто предизборни митове. Постигнатото е повече от скромно: ръст на брутния вътрешен продукт от 4.5 на сто, отрицателно търговско салдо от 1.6 млрд. щ. долара, главоломен спад на преките чуждестранни инвестиции в страната и дефицит по текущата сметка на платежния баланс в размер на 8.7% от БВП. Тези резултати никак не се вписват в представата за икономическия разцвет, който Сакскобургготски с щедро въображение очерта от моравата пред двореца си "Врана" в ранната пролет преди две години. Оправданията за разминаването между очакванията и реалността варират в диапазона от забавения икономически растеж на световната икономика до липсата на разбиране от страна на медиите. Обективността налага да се отбележи запазването на макроикономическата стабилност, наследена от предишния кабинет, както и липсата на сътресения във функционирането на Валутния борд.
Иначе това, което запомниха от тая емблематична реч "повервалите", е, че царят им дава тежката си дума за

бърза и качествена промяна

на стандарта на живот. Българското икономическо чудо трябваше да стане факт след упорита работа за постигане на функционираща пазарна икономика и изпълнение на критериите за членство в ЕС. Като патерица за надеждите дойдоха уверенията на Сакскообургготски, че той има уникална схема за реформи, която в рамките на 800 дни ще доведе до реално оживление. В помощ на премиера трябваше да бъдат впрегнати "пословичното българско трудолюбие и предприемачески дух". Тях пък царят обеща да стимулира финансово с безлихвени или нисколихвени кредити с продължителен срок на погасяване.
Днес по-висок жизнен стандарт трудно може да бъде забелязан и след дълго вглеждане. Средният доход на глава от населението у нас е едва 28% от този в държавите от Евросъюза. Шестдесет на сто от безработните пък са трайно лишени от възможността да се трудят, въпреки насърчителните програми за временна заетост и отчетения от социалния министър Лидия Шулева "рекорден" спад на безработицата под 17 на сто. От шумно рекламираните "царски кредити" между 5000 и 10 000 лв. успяха да се възползват около 2000 наши сънародници. Според статистиката на социалното министерство, интерес са проявили около 10 000 души, а документи са подали малко повече от 3000 бизнесмени.
На останалите или им липсва инициатива, или не отговарят на условията.
Другите магии, с които царят обеща да преобрази икономическата ни действителност, бяха заклинанията за

бърза и прозрачна приватизация

данъчни стимули за инвеститорите, реформа в митниците, безмилостна битка с корупцията и рязко намаляване на множеството лицензионни и разрешителни режими, спъващи бизнеса. Резултатът е, че най-увлекателните страници в бъдещата хроника за управлението на НДСВ ще са посветените на приватизацията. Големите обещания за скоростно раздържавяване се сгромолясаха с гръм и трясък. Драмите около продажбата на монополите БТК и "Булгартабак" зазвучаха с Шекспиров трагикомизъм. Сред смях, плач и махленски скандали тези две сделки се превърнаха в кошмар за управлението на НДСВ. Успешната раздяла с държавния дял в банка БИОХИМ и с 80% от капитала на ДЗИ едва ли е достатъчна утеха.
А началото съвсем не предвещаваше подобен печален развой на събитията. Парламентарното мнозинство ремонтира из основи приватизационния закон и създаде Агенцията за следприватизационен контрол. С поправките на практика бяха орязани преференциите на покритите със скандална слава работническо-мениджърски дружества, а любимият дотогава метод на преговори с потенциални купувачи бе запратен в коша. Направен беше и сериозен опит за раздвижване на капиталовия пазар - на фондовата борса срещу компенсаторни инструменти бяха пуснати остатъчни държавни дялове от над 1000 дружества. Но когато играта на нерви между изпълнителната и съдебната власт загрубя, кабинетът на "новия морал" не се посвени да извади от контрола на магистратите 15 бъдещи големи сделки. Поне за първата от тях - "Булгартабак", се оказа, че властта е принудена да избира измежду "нагли купувачи" и такива, които заплашват националната сигурност.
Не се сбъднаха и уверенията, че България може да се превърне в

данъчен рай

за представителите на бизнеса. Примамливата идея за нулев налог върху печалбата при нейното реинвестиране беше забравена още в дните на опиянението от спечелените парламентарни избори през лятото на 2001-ва. Заслуга за това има и Международният валутен фонд, който набързо охлади царските мераци за подобни преференции. Пак така отгърмяха и идеите за нулев бюджетен дефицит и за амнистия на изнесените незаконно от страната капитали.
В областта на налозите икономическият екип на Сакскобургготски някак се изхитри да изпълни поне частично заканите си да заложи на понижаване на преките данъци за сметка на косвените. Правителството не пропусна да спомене в графата за успехите си намаляването на ставката на корпоративния данък до 23.5 процента. Компаниите, които вложат средства в 117 общини с висока безработица, са освободени от този налог. Съгласно зловещото правило обаче, че в природата нищо не се губи, а само преминава от един вид в друг, рязко скочиха патентните данъци и акцизите.
Като добро дело може да бъде отчетено и намаляването на минималния праг за регистрация по ДДС на 50 000 лева, предшествано и от въвеждането на по-кратки срокове за възстановяване на данъчния кредит. Само че старите проблеми със събираемостта на публичните вземания си останаха. Макар че кабинетът потроши над 33 млн. лева, за да наеме английски консултанти по

реформата в митниците

Подписването на прословутия договор с "Краун Ейджънтс" се превърна в първото изпитание за хитростта на властта. Макар и с цената на скандал, правителството намери начин да заобиколи Закона за обществените поръчки, сключвайки сделката с агентите. За зла беда, това не помогна на митниците поне да изпълнят поставения им от финансовото министерство план и да внесат през миналата година в бюджета 2.716 млрд. лева.
Нейде по трасето зацикли и борбата срещу корупцията. По старо бюрократично правило властта написа стратегия за постигане на целта и създаде междуведомствена комисия. Повече от година след това в антикорупционната междуведомствена комисия, оглавявана от правосъдния министър Антон Станков, постъпиха числом и словом 16 сигнала, чието разследване продължава. За сметка на това данните в доклада на неправителствената организация "Коалиция 2000" са направо жестоки. Според тях средномесечно в държавната администрация се дават по 130 000 подкупа. За ограничаването на този страшен порой се разчиташе и на премахването на многобройните

административни бариери

пред начинаещите бизнесмени. В средата на май миналата година Министерският съвет прие решение за отмяната на 72 и ограничаването на други 120 лицензионни режима. В препоръката държавните ведомства да подготвят законопроекти за реализацията на тази мярка се вслуша по-внимателно само Министерството на икономиката. И трудният достъп да пазара продължава да е препъникамъкът за чуждестранните инвеститори. Като светъл лъч обаче може да бъде определен законопроектът за изменение на Търговския закон, който трябва да въведе по-ясни правила и да ускори процеса на обявяване в несъстоятелност и ликвидация на търговските дружества. Колкото по-бързо стане това, толкова по-големи са и шансовете стопанството ни наистина да заприлича на пазарно. Този етикет му беше лепнат в последния годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни, оповестен през есента на 2002 година. Комай признанието на Евросъюза е единственото заклинание, изречено от премиера преди 730 дни, което се изпълни напълно.
Интересно е дали като подготвя обръщението си по случай двете години от влизането си в политическата игра, Сакскобургготски ще изгледа видеозаписа от 6 април 2001 година. Ако не друго, то в него поне могат да бъдат открити достатъчно царски митове и легенди.


Автор: Стоимен Чакалов

Go back BG Online