ДЪРЖАВАТА НЕ УПРАВЛЯВА, НО И НА ДРУГИТЕ НЕ ДАВА
(БАНКЕРЪ) - 1999/12/13

Няма сигурно министър или висш държавен служител, който да не е обявил публично през последната година, че за няколко месеца или максимум за година държавата ще се раздели с притежаваната от нея собственост. Тези обещания бяха повтаряни толкова пъти, че едва ли вече някой ги слуша изобщо. Безспорно през последната година приватизацията се ускори, особено след като на пистата излязоха работническо-мениджърските дружества. Въпреки това окончателната раздяла с наследените от плановата икономика активи едва ли ще бъде толкова лесна.

Значителен е броят на остатъчните пакети от акции на бивши държавни предприятия, които в момента никой не желае. Било защото потенциалният инвеститор ги намира за прекалено скъпи, било защото вече притежава мажоритарен пакет във въпросното дружество и може безпрепятствено да налага управленските си решения. Едва ли може да се очаква, че държавата ще продаде бързо и изцяло с дяловете си в заводите от Военнопромишления комплекс, фирмите от регионалното водоснабдяване и мощностите от енергетиката. "Частична" приватизация се предвижда и за много обекти от републиканската инфраструктура. Освен това не е тайна, че в отделни стратегически дружества правителството ще иска да запази известен контрол с цел да може при нужда да защити обществените интереси. Пример за това е договорът за приватизация на "Нефтохим", където правителството си осигури "златна акция". Подобни схеми се предлагат за раздържавяването на БТК и на "Булгартабак". В същото време повечето "стратегически предприятия", чиято дейност кабинетът иска в една или друг степен да контролира, отчаяно се нуждаят от инвестиции. Засега обаче са единици чуждестранните предприемачи, които се престрашават да станат партньори на държавата. Причината е известна отдавна - българските закони не уреждат достатъчно ясно правата и задълженията на съдружниците в общото предприятие, когато единият от тях е държавата.
И докато мъчителният процес на приватизация продължава, скандалите, които за сетен път доказват, че държавата е възможно най-лошият собственик са всекидневие. Не е тайна, че в бордовете на редица частично раздържавени дружества обществения интерес представляват

"мъртви души"

- чиновници, които на практика не вземат участие в управлението им. Показателен е случаят с "Медика" - Сандански. На общото събрание на контролираното от фонд "Доверие" предприятие представителят на държавата "неволно" гласува против увеличението на капитала със средства на чуждестранен инвеститор. Въпреки че според експерти условията на плащане на новата емисия акции в никакъв случай не намаляваха стойността на остатъчния пакет от книжа на държавата в "Медика". А пък плачевните финансови резултати на повечето предприятия, където мажоритарният дял все още не е преминал в частни ръце, едва ли се нуждаят от коментар.
Миналия вторник вицепремиерът Александър Божков призна, че единственият документ, който регулира управлението на корпоративната собственост с държавно участие - прословутото Постановление N7 на Министерския съвет от 1994 г., е остарял. Всъщност хората, работещи в тази област, са по-категорични и твърдят, че постановлението на практика не е работило. Ще припомним само, че този нормативен акт има действие единствено по отношение на дружества, в които държавата притежава 100% от капитала. Ако даже една негова акция попадне в частни ръце, предприятието почва да се ръководи по общите разпоредби на Търговския закон. Те обаче уреждат преди всичко дейността на частни дружества и техният по-общ характер в много случаи развързва ръцете на държавните служители да се разпореждат с поверената им собственост според субективната си преценка. Така например и досега нито едно ведомство няма ясни критерии, по които да назначава представителите си в ръководни органи на търговски дружества.
Преди няколко месеца експерти от фондациите Център за икономическо развитие (ЦИР) и Център за изследване на демокрацията (ЦИД) предложиха промени в нормативната база, които според тях ще решат част от посочените проблеми. В проекта за правилник за управление на държавното участие, който да замени цитираното Постановление N7, експертите предлагат да бъде създадена

държавна надзорна комисия

която да следи процедурите по назначение на държавни представители в стопанските предприятия. Освен това да бъдат въведени изисквания за професионален опит и образователен ценз на тези лица, които ще важат за всички ведомства. Предлага се също членовете на директорски и надзорни бордове на предприятия с мажоритарно държавно участие да представят на принципала (например отрасловото министерство) бизнесплан и да носят отговорност за неговото изпълнение. Един от парадоксите на сегашната нормативна уредба е, че най-тежката санкция, която може да бъде наложена на некадърен или корумпиран директор или надзорник, е прекратяване на трудовия му договор.
Предлага се също в новия правилник да бъдат записани ясни принципи на поведението на държавата в предприятията с частно участие в зависимост от размера на нейния дял. Правилата могат да бъдат обвързани с границите на акционерен контрол върху капитала (34, 51 и 67%), определени в Търговския закон. Така могат да се избегнат ситуации, в които мажоритарни частни собственици "претакат" финансовите средства на дружествата и обезценяват държавния дял. Но проблемът има и друга страна. В много случаи държавни чиновници, участващи в стопанското управление, движени от частни интереси, се месят от позиция на силата в управлението на предприятия, въпреки че акциите на държавата са едва 5 или 10 процента. Освен това ведомствата могат да блокират по свое усмотрение редица разумни решения на частния си партньор, ако владеят 34% от капитала на предприятието.
Има и предложение да бъде уреден въпросът с т.нар.

"златна акция"

Чуждестранни инвеститори неведнъж са посочвали, че вместо да запазва блокираща квота в капитала на приватизираните предприятия и да губи пари от касовата сделка, по-добре е за държавата да договори за себе си получаването на "златна акция" от тях. Така ще има право на вето или контрол само върху точно определени управленски решения, които са известни и на двете страни по договора. До момента обаче в Закона за приватизация не е записана нито дума за непознатия доскоро у нас финансов инструмент.
Предлага се в новия правилник за управление на държавната собственост да бъде уредено създаването на единен регистър на предприятията с държавно участие. Целта е потенциалните инвеститори да могат да получат пълна информация за дружествата, в които има подлежащи на приватизация дялове и акции, както и да имат представа за състоянието на даден отрасъл.
Макар че предложенията на двете неправителствени организации са свързани преди всичко със защитата на интереса на държавата, техните експерти отчитат, че в много случаи тя е по-облагодетелствана от частните акционери. Пример в това отношение е скандалът с "Полимери" - Девня: представителите на Министерството на промишлеността прибраха дължимия на принципала дивидент за 1997 г. с помощта на данъчните чиновници. А дребните акционери все още се надяват, че мажоритарният акционер "АКБ Корпорация" ще събере пари, за да им плати дължимото.
Йордан Дамянов



Go back BG Online