Р. Агайн и Л. Богданов
(БНТ) - 2004/2/18
Р. Агайн и Л. Богданов
Основните моменти в проекта за нов закон за обществените поръчки
- коментари на Ралица Агайн и Лъчезар Богданов




Водеща Ивет Добромирова:
Между 30 и 40 процента от обществените поръчки са получени
чрез използване на корупционни механизми. Това показва
оповестеното тези дни изследване на "Коалиция 2000", което беше
направено с помощта на социологическата агенция "Витоша рисърч".
В същото време крайните критици на Закона за обществените
поръчки казват, че той се разпада, а парламентът се бави с
приемането на новия закон. Сега по тази тема ще разговаряме с
Ралица Агайн, член на Комисията по икономическата политика към
Народното събрание, депутат от НДСВ. Здравейте.
Ралица Агайн:
Здравейте, добро утро.
Водеща:
И с експерта Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Здравейте.
Лъчезар Богданов:
Здравейте.
Водеща:
Да започнем оттам - на извънредно заседание Комисията по
икономическата политика утре ще разглежда проектопоправките в
закона, нали така?
Р. Агайн:
По всяка вероятност още днес на редовното заседание, но така
или иначе ние сме в режим на извънредни заседания по няколко
пъти седмично, тъй като в момента има голямо количество важни
икономически закони, които трябва бързо да бъдат разгледани в
икономическата комисия и по-голямата част от тях не търпят
никакво отлагане.
Водеща:
Основните поправки в Закона за обществените поръчки, целта е
той да стане по-малко корупционен, по-прозрачен. Какви са
механизмите?
Р. Агайн:
Ами, най-напред не са поправки в закона. Става въпрос за
един изцяло нов закон, който цели преди всичко да доведе до
пълна синхронизация с европейските директиви и регулации. Поради
тази причина в момента разглеждането му върви много по-бавно,
тъй като, разбира се, че става въпрос за един особено важен
закон, който изменя много важна част от средата и се разглеждат
внимателно текстовете, за да не бъде допусната важна грешка,
която да доведе до тежки последствия. Тук трябва да отбележа, че
само след една година вероятно ще трябва да приемаме нов,
изцяло нов закон още веднъж. . .
Водеща:
Отново изцяло нов закон?
Р. Агайн:
. . . да, тъй като предстои и следващата година приемане на
нови директиви в ЕС, които в момента са в процедура на
разглеждане и одобрение и по всяка вероятност следващата година
ще влязат в сила. Ние тогава отново, за да транспонираме новите
директиви, ще трябва да приемем още един път един изцяло нов
закон за трети път.
Основните неща, които се въвеждат с този Закон за обществени
поръчки. Най-напред той има една по-подробна. . . по-подробни
указания, става един вид указателен за това как трябва да се
прилага целият режим, като се въвеждат много по-конкретни
изисквания към възложителите и към участниците, кандидатите в
обществените поръчки. Така че, от една страна, да се избегне
възможността за корупция или по-скоро да се намали, защото едва
ли трябва да заблуждаваме, че може да се избегне изцяло, да се
намали възможността за корупция при обявяването и възлагането на
обществена поръчка, и от друга страна, да се предотврати
недобросъвестност от кандидат-изпълнителите. Като например,
искам да дам пример, че е направено предложение, ако една оферта
бъде с повече от 30 на сто по-ниска от средната цена на всички
подадени оферти по една обществена поръчка, то тогава комисията
на възложителя трябва да поиска допълнителна обосновка от този,
който е предложил офертата, за да не се случи така, че някой
печели търга или поръчката с една недобре представена оферта,
недостатъчно обоснована,и впоследствие се налага цената да бъде
повишена, за да се изпълни все пак договорът. Допълнително
извън европейските процедури въвеждаме следните няколко неща. От
една страна, се вдигат праговете, точно с колко предстои да се
реши. Министерският съвет предлага да се вдигнат три пъти
праговете. Въвежда се по-облекчен режим по отношение например на
сделки, свързани с отбраната, когато например става въпрос за
изпълнение на мисии в чужбина и т.н. - въпроси, които не търпят
отлагане, ако се обжалва. И освен това ще се опитаме да въведем
процедурата на арбитраж, т.е. участниците да участват в
арбитражна процедура и да не се спира изпълнението в съда
впоследствие, ако някой от тях не е доволен от резултата.
Водеща:
Ще влезем в детайли именно върху механизмите за контрол при
нарушения на Закона за обществените поръчки. Г-н Богданов, кои
бяха основните недостатъци на досега действащия закон?
Л. Богданов:
Аз мисля, че доста е кратко времето, за да правим общ
преглед на недостатъците на този закон, но мисля, че те са
основно два. Първо, имаше доста неясноти кога трябва и кога не
трябва да се прилага, и това като цяло блокираше процедурите. И
второ, законът позволяваше много лесно, ако мога така да кажа,
неговото заобикаляне и превръщането му в една в някаква степен
формалност. Аз мога да посоча само няколко цифри като
доказателство за това, което казвам. Докато през 2001 година
съотношението пряко договаряне към открити процедури, т.е.
прякото договаряне е, когато определено ведомство или
възложител се договаря директно с избрани от него кандидати, а
откритото, когато има търг например, тогава съотношението е
някъде 18 към 82 процента, т.е. пет пъти повече са откритите
процедури. За 2003 година откритите процедури са около 58
процента, а вече 42 процента са процедури на пряко договаряне.
Знаете, предполагам, добре, че при прякото договаряне
прозрачността е по-малка и възможността за конкурентност от
гледна точка на тези, които ще изпълняват поръчките, също е
по-малка. Очевидно е, че преките. . . процедурите на пряко
договаряне по някакъв начин облагодетелстват, първо, тези, които
са утвърдени през дълги години участници на пазара, т.е.
най-големите и най-мощните фирми, от друга страна,
облагодетелстват тези, които имат най-постоянни и трайни
контакти с възложителите, т.е. с администрацията или определени
държавни предприятия, които възлагат поръчки, което, разбира
се, пък предотвратява достъпа на по-малките и по-новите
участници на пазара. Та мисля, че това бяха от гледна точка на
бизнес средата недостатъците на досегашния закон. Разбира се,
остава да видим дали новият ще бъде така формулиран, че да ги
избегне, а не да ги продължи.
Водеща:
Запознат ли сте с проектопредложенията?
Л. Богданов:
Аз съм запознат. Мисля, че по отношение на яснотата на
прилагане на закона новият вариант е по-добър от предишния, т.е.
ще има по-малко неясноти как да се прилага, кой да го прилага,
кога, в какви случаи, кака да се обжалва, какви да бъдат
гаранциите, кога да се връщат депозитите на кандидатите. Т.е.
всички тези трудности, които последните 3 години следяхме,
когато анализирахме действията на стария закон. Има, разбира се,
няколко тънки момента. Единият е вдигането на праговете.
Водеща:
Според вас с колко трябва да се вдигнат праговете?
Л. Богданов:
Ами, аз мисля, че трябва внимателно да се помисли дали
например строежът на една сграда с обща стойност примерно малко
по-малко от 1 милион и 800 хиляди е незначителна поръчка, която
не си струва да мине по реда на един такъв закон, и да мине по
открита процедура. Мисля, че за българските условия почти всички
обекти, например като строителство, са горе-долу в тези рамки.
Те са около милион, може би милион и половина, но рядко са над
два милиона. Т.е. това наистина са само някакви изключително
големи обекти, което изключва на практика от приложното поле на
закона голяма част от едни солидни поръчки.
Водеща:
Съгласна ли сте, г-це Агайн?
Р. Агайн:
Ами, донякъде съм съгласна с. . . разбира се, този довод
трябва внимателно да се обмисли. От друга страна, съществува и
следната възможност - много дълго в обществото се дебатира
въпросът как могат да бъдат въведени определени преференции за
български производители и търговци. И всички варианти, които
бяха предложени досега от съответно и браншови организации,
асоциации и т.н., всички те бяха в конфликт с европейските
директиви и поради тази причина нямаше как да могат да бъдат
въведени. Сега, едната от възможностите е с увеличаване на
праговете всичките тези браншови организации на производители,
търговци и т.н. да направят опит на местно ниво в общини или в
отделни ведомства да получат. . . да се въведат някакви
правилници, местни, по места, с които да се възлагат поръчки за
по-ниски размери.
Водеща:
Това не усложнява ли допълнително процедурата и не създава
ли още един корупционен механизъм на местно ниво?
Р. Агайн:
Значи, най-напред, когато става въпрос за корупционен
механизъм, трябва да е ясно, че преди всичко законът цели да
обхване това, което е в обхвата му. Т.е., ако се вдигнат
праговете, по-ниските поръчки общината може да ги разпределя
както пожелае. След като липсва закон, все пак трябва да се
спазва условието за целесъобразност и възможно най-добро
разходване, след като не влизат в този праг, съответно отпада
изискването да се спазват същите тези процедури. Поради тази
причина това завишение на праговете е възможно да бъде
използвано именно с тази цел да се даде една преференция в тези
размери, до които не се счита за нарушаване на конкурентната
среда в България, да се даде по места съответно на
производителите, дори дали те са български производители или за
производители от местното населено място, това може да бъде
използвано. Сега, въобще дали да бъдат повишени праговете?
Трябва да бъдат повишени праговете с някаква стойност,
по-висока. Дали това да е три пъти в момента ми е трудно да
кажа, тъй като и аз самата не разполагам с тази информация
конкретно с цифри.
Водеща:
Да. Вашите аргументи на това, което чухте?
Л. Богданов:
Ами, аз мисля, че ако се увеличат с три пъти праговете, ще
отпаднат може би около половината от досегашните поръчки от
приложното поле на закона. Ако гледаме, разбира се, назад във
времето, последните 2 години какви са били договорите, т.е. в
какви диапазони на стойностите. Виждаме, че примерно поръчките
над 600 хиляди лева са само 264 за последната година, докато
например поръчките до 30 хиляди лева са над 1000. Поръчките от
30 до 50 хиляди лева са към 370. Т.е. много поръчки в тези ниски
диапазони ще изпаднат от приложното поле на закона и ще се
окаже, че те ще бъдат провеждани, разбира се, т.е. тези държавни
разходи ще бъдат извършвани пак по някакви правила, но извън. .
.
Водеща:
Какво трябва да се направи според вас?
Л. Богданов:
Аз мисля, че не е единствено в Закона за обществените
поръчки, така да се каже, лечението за създаване на една
равнопоставена бизнес среда и прозрачно разходване на
обществените средства. Мисля, че това, което трябва много
внимателно да се гледа е как министерства, ведомства и всички
други възложители на обществени поръчки, всички такива, които
харчат публични средства, харчат парите и отвъд този закон.
Значи, има много практики, които, разбира се, от пресата, от
различни сведения ще намерите, че целенасочено се разбива
примерно една поръчка на няколко, за да не мине по реда на
закона, да мине по облекчена процедура. Именно фокусът трябва да
е в именно тези допълнителни процедури. Няма значение, че една
поръчка, един държавен разход е примерно под, да речем, 90
хиляди лева за услуга, както се предвижда след това трикратно
увеличение на праговете, това не пречи съответното ведомство или
орган възложител да направи вътрешна процедура, която да
гарантира именно прозрачното разходване, и някаква конкурентна
среда, която да стимулира равнопоставеността на бизнес обектите
и възможността за развитие на бизнеса.
Водеща:
Механизмите за контрол са много важни. Факт е според някои
наблюдатели, че поради изтекли срокове на давност много от
провиненията остават ненаказани в досегашната практика.
Р. Агайн:
Това е и една от критиките на Европейската комисия и поради
тази причина в момента Министерският съвет е предвидил
създаването на изпълнителна агенция по обществените поръчки към
министъра на икономиката, която пряко да се занимава с контрола
и изпълнението на целите и задачите, поставени от закона. Т.е.
действително не само че ние признаваме, че това е проблем, това
се показва и от европейските ни партньори, и с този закон се
цели именно да се разреши и този проблем.
А сега, по отношение на създаването на такава агенция, ние
сме имали много дискусии и в предишното разглеждане на поправки
на закона, преди година и половина. Към този момент ние
смятахме, че не е необходимо създаването на нова администрация,
тъй като и към момента, след като се поддържа регистър, вероятно
може да се адресират проблемите. Оказа се, че не е така. Оказа
се, че все пак е необходимо да се създаде някакъв вид
администрация. Дали това ще е агенцията или друго тяло, вече е
без значение. Предложена е агенция, по всяка вероятност ще бъде
и тази агенция.
Другото, което исках да допълня, докато обсъждахме, е, че за
в бъдеще ще се въведат тези образци за обявлението, които в
момента се прилагат в страните от ЕС.
Водеща:
Какво представляват те?
Р. Агайн:
Това са едни много подробни формуляри, които се попълват от
възложителя на обществената поръчка и които съдържат всичката
информация за обекта на поръчката, т.е. какво точно трябва да
бъде купено или изпълнено, или доставено. По този начин на
практика ще се избегне възможността обявленията да се дописват с
някакви измислени, да речем, изисквания, които целят да
определят точно един купувач, или пък обратното, ще спестят тези
неясноти, благодарение на които впоследствие се стига до дела,
тъй като се оказва, че всъщност обявлението не е било съставено
достатъчно точно, за да окаже на изпълнителите какво трябва да
предложат те самите.
Водеща:
Г-н Богданов, изпълнителна агенция ли трябва да контролира
закона и неговото изпълнение?
Л. Богданов:
Мисля, че това е наистина проблем на административен
капацитет. Аз не виждам това да бъде проблем за бизнеса, а
мисля, че дори в момента имаше известни проблеми с това, че в
някакъв смисъл законът се изпълняваше от министъра на държавната
администрация, който нямаше администрация. В някакъв смисъл
Министерският съвет трябваше да следи какво се случва, т.е. ако
примерно някой иска информация за процедурите, трябваше да пише
до министър-председателя, тъй като нямаше орган на
изпълнителната власт, който пряко да контролира изпълнението.
Водеща:
И финансовия министър, и Държавен и финансов контрол.
Л. Богданов:
Мисля, че е хубаво да има яснота кой за какво отговоря.
Разбира се, тук искам да обърна внимание на нещо, което е не
толкова свързано със самите поръчки. Не трябва всяка една нужда
от някаква координация да се използва за създаване на нови и
нови агенции, в които да има, по веригата ако тръгнем, офис,
сграда, коли, командировки, обучение в чужбина.
Водеща:
Договори за обществени поръчки.
Л. Богданов:
Просто не трябва това да се използва като пореден аргумент
да се харчат отново пари за създаване на една голяма тежка
структура. Една агенция може да си върши работата добре, ако е
добре структурирана, с малко хора и малко средства.
Водеща:
Но вие казахте, че трябва да има структура. Каква да бъде тя
според вас?
Л. Богданов:
Няма. . . хубаво е да бъде изпълнителна агенция, въпросът е
внимателно да се структурира тя така ,че да не бъде поредната
тежест за данъкоплатеца.
Водеща:
Г-це Агайн, някакво предвиждане за това кога ще бъде приет
законът?
Л. Агайн:
Ами законът трябваше да бъде приет до Нова година, т.е. ние
вече сме в голямо закъснение и голяма част от това закъснение се
дължи на нежеланието ни да получим бележки от Европейската
комисия, така че все пак като се синхронизираме да сме получили
предварително тяхното мнение, а не след това да се наложи да
правим изменения. Сега вече тези бележки са налице, т.е. вече
възобновяваме второто четене на закона в комисия. Да речем, че
един 3-месечен срок е разумен и е възможно в такъв срок да бъде
приет и обнародван законът.
Водеща:
Благодаря ви и на двамата за този разговор.


Go back BG Online