Българските емигранти - опит за портрет
(DЕUTSCHE WELLE) - 2004/9/29
Така може да бъде представена една от основните теми в изследването на Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията "Миграция и вътрешна сигурност. Предизвикателства пред миграционните политики на Ес и България". Автор на изследването е Денислава Симеонова - магистър по международни отношения и европейска интеграция


Профил на българските емигранти- къде и защо заминават българите

65% от завършилите университет през последните 10 години са емигрирали.Нова е тенденцията, която сочи,че през 2003г. част от българите са емигрирали и заради повишената престъпност в страната.
Това е един от изводите в изследването на Денислава Симеонова от българския Център за изследване на демокрацията за миграционните процеси в ЕС.

Първата голяма емигрантска вълна в началото на демократичния преход се насочва към САЩ и Канада.Тенденцията се запазва и днес, сочат изследванията.САЩ остават предпочитана дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади българскси семейства.Лесната интеграция, възможностите за обучение и реализация, високото заплащане са предимствата на САЩ. Западноевропейските общества се оказват не така гостоприемни. Но Западна Европа привлича с достъпното образование, по-доброто заплащане в сравнение с доходите в България и с близостта с близостта между европейските страни. Данните сочат,че от страните в Евросъюза, най-голяма част от българите се насочва към Германия-около 23%. /Към Гърция - 8%, Испания-8%, Великобритания-6%, Италия-6%, Франция-4%/. Германия е най-предпочитаната европейска страна за тези, които искат да се преместят за постоянно и търсят работа.

Резултатите от всички проучвания от последните 2-3 години сочат,че 1/3 от желаещите да напуснат България са на възраст между 20 и 29 години. Търсененето на работа доминира като мотив за емиграция за разлика от предишни години, когато водещ е бил романтичният мотив на принципно предпочитане на държава. През последните 5 години романтичният мотив се е обезценил два пъти. Нагласите на младите българи вече са твърде икономизирани. Парите са универсалният израз на успех – по-високото заплащане е преобладаващото предпочитание.

Наред с безработицата и с ниския жизнен стандарт се очертава и още една сравнително нова тенденция. Повишената престъпност през 2003г. ,според социологически проучвания от същата година, е мотив за емиграция за част от българите.


Българската емиграция в Германия

Германия е най-предпочитаната европейска страна за постоянно живеене и работа от българите – това е друг извод от проучването на Денислава Симеонова за миграционната ситуация в Европа.


Нелегалната миграция в Германия е най-голяма в ЕС- през 2002г. нелегално пребиваващите са около 1,5 млн. души. Данните за легалната имиграция сочат ,че през 2000г. легално в Германия са пребивавали около 8 млн. души, от които 32 290 българи, тоест едва 0,4% от чужденците. Имигрантският поток от България е значително по-малък в сравнение с потока от Чехия, Полша и Румъния.


Сред първите българи, попаднали в Германия след демократичните промени, посочва в анализа си Денислава Симеонова, най-много са имигрантите с турски произход. Те пристигат в Германия с искане за политическо убежище. Поправката в германската конституция, която намалява помощите за търсещите убежище, намалява 3 пъти и половина броя на турците от България, желаещи да получат убещжище в Германия през 1992-1994г.

Българите в Германия днес са ценени като специалисти- от 6 000 чужденци със зелени карти, 1000 специалисти са българи. Броят на българските студенти в германските университети също е голям и нараства непрекъснато- само в Мюнхен те са около 2 000.

Младите българи избират Германия и Австрия заради сравнително евтиното и достъпно висше образование и възможността успоредно с ученето да работят. Според журналистическо разследване, публикувано през миналата година в Die Zeit, половината от българските студенти желаят да останат да живеят и работят в Германия.

Характеристика на българската емиграция в Германия от последните години е и увеличаването на броя на българите, извършили престъпления. Според доклад на Федералната криминална служба за организирланат пр естъпност, българските престъпници са незначителен процент от криминалния контингент в Германия, но имат основно присъствие в търговията с хора и във фалшифицирането на валута.Според данните на BKA през 2002г. са регистрирани престъпления на 8515 българи-спрямо 5 861 през 2001г. Броят на българите, извършили престъпления, нараства -те са 1,5% от всички чуждестранни заподозрени през 2002г.-спрямо 1% за 2001г. Класацията се води от Турция / с 21,3%/, Югославия/9,2%/, Полша /7,6%/, Италия/4,8%/, Украйна /3,1%/.
Българите навлизат сериозно в търговията с хора в Германия.Организирани престъпни групи от турци, българи и литовци доминират в трафика на жени,а повечето от принуждаваните да проституират идват от бившите съветски републики и България .Близо ¼ от делата за фалшифициране на валута са срещу групи, доминирани от българи, сочат данните на Федералната криминална служба, обобщени в анализа на ЦИД


Как Европа гледа на българите?

Най-толерантни са страните , в които българските емигранти са най-много, според изследването "Миграция и вътрешна сигурност. Предизикателства на миграционните политики на ЕС и България". От една страна са страни като Белгия и Хорандия, които възприемат всички български имигранти като част от криминален контингент. В другата група са Германия и Австрия, които имат сравнително толерантно отношение към големия брой българи на тяхна територия. В третата група са Италия и Гърция,които държат първите место по брой български имигранти и са най – толерантни към тях. В страните от втората и третата група властите депортират незаконно пребиваващите,нотованесапоказни акции. Германия, Австрия ,Италия и Гърция имат като цяло гъвкава политика за привличане на икономически имигранти и за легализиране нанезаконно пребиваващите. За разлика от тях обществата в Белгия и Холандия имат негативно отоншение към българиге,дължащо се до голяма степен и на провежданата пправителствена политика. Между 2001 и 2002г. двете страни дори заплашваха България с връщане на визовите ограничения, се припомня в анализа на ЦИД.


Go back BG Online