Божидар Данев коментира закона за обществените поръчки
(ДАРИК РАДИО) - 2003/6/25
Водеща Мария Михайлова:
Добър ден в студиото на председателя на Българска стопанска
камара Божидар Данев.
Божидар Данев:
Добър ден.
Водеща:
Дали новият закон за обществените поръчки ще промени
бизнессредата? Какво е мнението на...
Б. Данев:
Трудно можем да кажем, че... той ще я измени, но няма да я
промени. Тоест, ще има някаква делта, дано да бъде тази делта
положителна, а да не бъде отрицателна, тъй като по наше виждане
и по виждане на експертите, с които работим, новият закон е
по-добър от стария закон.
Водеща:
Това е хубаво.
Б. Данев:
Стои и проблемът, как той ще се приложи, разбира се. Това не
означава, че няма бележки по него.
Водеща:
Интересно е да ги чуем.
Б. Данев:
Първо, той е закон, който е продиктуван от новите директиви
на ЕС, които излезнаха миналата година и фактически България
беше една от страните, които трябваше да промени своя закон за
обществени поръчки да отговоря на тези директиви. И наистина
новият закон напълно следва директивите на ЕС в сферата на
обществените поръчки. За първи път има въведени някои
изключително важни разпоредби, които ние настоявахме при стария
закон, въпреки че не е ясен механизмът как ще бъде провеждана
тази рестрикция. Става дума за рестрикция - да не се допускат
кандидати от други страни, в които няма реципрочен закон. Тоест,
когато българските фирми ще бъдат на практика санкционирани или
няма да могат да участват съгласно тяхното законодателство.
Тоест, трябва да има реципрочен достъп до обществените поръчки в
тези страни на българските фирми и тогава техните фирми могат
да участват в нашата страна. За да не бъда голословен, веднага
ще кажа, че много от съседните страни, които участват в момента
на обществени поръчки в България, няма да имат достъп, ако не
променят своето законодателство. И независимо от това,
че... мога да дам и редица примери, че донякъде правителството
почва да прави някакви сделки, свързани с обществените поръчки.
Например една от тези сделки е сделката за електричеството, че
да се предоставят съответни лотове на строителни фирми, ако се
купува електричество, при провеждането на този закон, ако този
закон се провежда така, както би трябвало, както ще изискват
европейските директиви и както ще изисква законодателят може би,
ще постави сериозна пречка пред участието на редица фирми,
които печелят в момента с редица обществени поръчки.
Водеща:
Дали ще предизвика адекватната реакция на съседните страни?
Б. Данев:
Български фирми досега не са успели никъде да участват в
съседни страни, така че ние няма какво да се безпокоим. Тоест,
българските фирми по принцип не са допускани до тези обществени
поръчки в другите страни. И за първи път ще се опитаме да
защитим по този начин българските фирми от навлизането на
нелоялна конкуренция от страни, в които не е практика... не
провеждат същото законодателство.
Опасения предизвиква в бизнеса, според мен неоснователно,
едно завишаване на... въведена е бариерата за съдебни обжалвания
на проведените процедури. Досега съдебните процедури блокираха
провеждането на обществените поръчки и изпълнението на
обществените поръчки. Това е за мен едно добро решение и ние
настоявахме за това решение предварително, още при стария закон,
да бъде въведена някаква санкция, за да може всеки да обжалва
решенията. Разбира се, той, ако ги обжалва правомерно, ще му
бъде възстановена тази сума. Тоест, да има някакъв финансов
ангажимент, а не просто да спира поради самото обжалване, да
може да спира провеждането на обществената поръчка.
Има обаче някои неща, които според нас все още законът
търпи някои допълнения. Ако ми позволите, да кажа някои от
съществените неща. Съществува в момента една практика в
страната, която е масова, бих казал. След спечелването на
обществената поръчка с анекси се променят стойността и обемите
на извършената работа. Тоест, фактически което е, първоначалната
заявка се деформира и фактически това е некоректно към другите
участници. Тоест, фактически те може да са заявили по-ниска
цена, след това с достатъчно анекс и, разбира се, винаги могат
да се намерят доводи, и основания, мотивация за подобно нещо,
цената се променя, т.е. тя се завишава. Във всички случаи тя
никога не е намалена. И в резултат на това обществената поръчка,
примерно, вместо 10 милиона става 13 милиона, въпреки че
конкурсът е спечелен от този, който е дал 10 милиона, а някой е
имало с 11,5 милиона, той губи окончателно.
Водеща:
Тук как може да се избегне този проблем, чрез самия договор?
Б. Данев:
На практика... тази масова практика трябва да бъде законово
ограничена...
Водеща:
В договора?
Б. Данев:
Не в договора, в закона трябва да бъде предвиден текст, че
не може с анекси да бъдат променяни цени и обеми в зависимост от
това, което е спечелено на конкурса. Така, че всеки трябва да
поеме риска си. Безспорно, че могат да се качат цените на
горивата, но те могат и да спаднат цените на горивата. Тоест,
този, като влиза в подобна процедура, трябва да си поеме
съответния финансов и икономически риск, в това число и общ
икономически риск.
Нещо, което според нас също това е ключов момент, тъй
като... и ще го свържа с нещо, което е неразработена материя.
Слабо е разработена материята за контрола след изпълнението на
обществените поръчки. Тоест, действително какво е качеството на
обществените поръчки. Ще се опитам да вляза може би в една
твърде деликатна материя. На практика често възложителят
донякъде е обвързан с... поради неофициализирани връзки, да
употребя по-меки изрази, се обвързва и той не е ангажиран да
контролира изпълнението, по какъв начин са изпълнени тези
поръчки. Масови са явленията, както виждате, изпълнява се
някакво, примерно строителство, нощта, но виждаме, че
строителството не е качествено. Тоест, тъй като се харчат
обществени средства, обществото трябва да контролира по какъв
начин е извършена тази работи и да има следващ контрол как е
изпълнено, какво е качеството и това да не бъде в ръцете на
този, който е обявил конкурса и който следи конкурса, а трябва
да има обществен контрол върху разходването на тези средства и
качеството на изпълнената работа.
Водеща:
Общо взето 15 милиона за подкупи. Това са по данни на
Коалиция 2000.
Б. Данев:
Не зная как са направени тези...
Водеща:
И това било най-ниските...
Б. Данев:
На мен ми се струва, че е доста скромна сумата.
Водеща:
Била най-ниската летва.
Б. Данев:
Долната летва ли? Да, в зависимост от обемите. Нещо, което
също бихме искали да намери своята корекция, често се
предопределя изпълнителят със самото задание. Мога да ви дам
десетки примери. Тоест, по какъв начин е формирано заданието за
обществената поръчка. Заданието може да бъде така направено, че
да определи изпълнителя, примерно да носи 41,5 номер обувки...
Водеща:
Да намекне кой ще я изпълни?
Б. Данев:
Да намекне кой ще е изпълнителят, без да са дефинирани неща,
които ясно ще създават различни условия за двамата изпълнители.
Примерно, извършва се залесяване на даден масив, обществена
поръчка залесяване на масив, никъде не се определя, примерно,
колко от дърветата, които са посадени, трябва да бъдат
прихванати. Или да кажем, каква да бъде височината на тези
дървета. Дали да бъде 1 метър или, да кажем, да бъдат 20
сантиметра.
Водеща:
Необходимост от конкретизация.
Б. Данев:
Тоест конкретизацията. И тук трябва да се даде на браншовите
организации, които да атакуват предварително заданията и да
дефинират заданията за обществените поръчки, така че да създадат
равноправна среда, едно общо конкурентно начало при
изпълнението, при кандидатстването за обществените поръчки. И
това нещо го няма в закона, липсва тази част, която за мен е
също ключова. Ключов момент, защото това е общият начин за
ползване на некоректни ходове в тези процедури. Дали са
подплатени, както вие казахте, или не са подплатени, това са
детайли.
Водеща:
Създаването на агенция за обществени поръчки.
Б. Данев:
За мен е редно да има агенция, но тя именно трябва да
изпълнява тези функции, за които говорим. Тя трябва да поддържа
във всички случаи регистъра за обществените поръчки. Но в този
регистър трябва да бъде включено и следенето на обществените
поръчки, и изпълнението на обществените поръчки. Така че да може
в този регистър да има достъп, да има пълна прозрачност за
разходването на тези средства.
Освен засега регистърът за обществени поръчки ще съдържа
само информация за спечелилия кандидат и параметрите на
сключения договор. Но няма данни за останалите кандидати, какви
са техните оферти, с какво са по-лоши, което е същественото.
Какво е качеството на изпълнената поръчка. Тоест, целта е да се
създаде една прозрачност и една публичност, и най-важното да има
един сериозен анализ как са разходвани тези средства, като се
натрупа определена информация. Това е една предпазна мярка на
обществото как се разходват тези средства.
Водеща:
Аз ви предлагам да приключим разговора за поръчките, въпреки
че има много въпроси за тези обществени поръчки, които можем да
повдигнем.
Б. Данев:
Ние другата седмица ще направим едно обсъждане с всички
браншови структури, които имат отношение към обществените
поръчки. То ще бъде в понеделник. По всяка вероятност вторник ще
направим и пресконференция, за да може...
Водеща:
За невидимите и видимите ефекти?
Б. Данев:
Не, ние имаме добър диалог, в това отношение в Съвета за
икономически растеж имахме добър диалог. Разбира се, трудно е,
не може всички хора да бъдат специалисти по обществените
поръчки. Те едва ли познават, така, каубойската част на процеса.
Водеща:
Практиката е много важна, изключително. Г-н Данев, последен
въпрос, тъй като вчера обявихте създаването на
Българо-македонската камара, доколко подобряването на
политическите отношения ще намери ефект в икономиката?
Б. Данев:
Първо, трябва да спомена, че Македония беше в една тежка
политическа ситуация и това не можеше да не се отрази последните
няколко години. След последните избори тя е стабилизирана. Знае
се за тази ситуация. И това не може да не се отрази отрицателно
върху външнотърговския ни обмен и другите начинания, които има
в тази страна. Все още като че ли няма необходимата ефективност
на администрацията в Република Македония, което създава
потенциална опасност и за българския инвеститор.
Има един ефект, който може би сега ще го съобщя за първи път
и по радио "Дарик", вчера не го споменах никъде, има напоследък
един много сериозен приток на македонски еднолични инвеститори,
които образуват фирми в България, което е показателно, на
изтичане на капитал от Македония и търсене на политическо
спокойствие в страната, тъй като тук няма политически бариери.
Говорим за няколко хиляди фирми, регистрирани в последните 2
години. Независимо от неголемите обеми това е един показател, аз
бих казал, един индикатор, доколко едно политическо
неспокойствие се отразява на движението на финансовите средства.
България, за съжаление, е отделена от Македония. Отделена е,
защото няма никакви комуникации, независимо, че е на 170 км. И
вчера се говори много, твърде много се говори за 8-ми коридор,
който за мен без лобирането на правителствата, и без лобирането
преди всичко на Италия, ако не бъде ангажиран тук Берлускони,
извинете, че директно ще говоря, в прокарването на 8-ми коридор,
нещата няма да станат. Тук говорим за милиарди инвестиции. Това
изобщо не е по възможностите на нашите правителства. И е илюзия
да можем да говорим, че нашите правителства ще се справят. Но
те могат да лобират и да ангажират една Италия, която има
интерес. Някои от другите страни нямат тези интереси, но Италия
има силни интереси. А Берлускони в момента е сериозно на коня.
Водеща:
Добре, нека да завършим именно с тази ваша оценка.
Разговорът е много интересен, но времето напредва. Благодаря ви
много за участието.
Б. Данев:
Винаги дефицитът води до проблем в икономиката, не само в
радиопредаванията.
Водеща:
Благодаря ви за участието. Божидар Данев, председател на
Българска стопанска камара.