Антоний Гълъбов и Андрей Райчев коментират календара на ОДС
(ДАРИК РАДИО) - 2001/1/22

Водещ Кирил Вълчев:
"Седмицата" на "Дарик" радио се включва в обществения
дебат по постиженията на четиригодишното управление на
Обединените демократични сили. През тази седмица беше обявен
календар на най-значимото от постигнатото при управлението на
ОДС, който прави подробен преглед на вътрешната политика,
икономиката и външната политика. Успоредно с това в опозиционно
настроената преса излязоха заглавия като "България вън от всички
класации", цитирайки списание "Икономист", сравнил България с
Германия след Първата световна война или че българинът е обеднял
с почти 4.5 процента през 2000 година, това пък са твърдения на
независими икономисти. СДС - София пък обяви, че дава
положителна оценка за изпълнението на "Програма 2001", но че
трябва да се говори за неуспехите, закъснялата реформа във
здравеопазването, реформата в армията и проблемите, и грешките в
образованието.
Сега коментар по темата за календара на успехите в студиото
с участието на социолозите Андрей Райчев и Антоний Гълъбов. Добър
ден.
Какво прочетохте вие в този календар? Кои са по-верните
оценки за свършеното?
Антоний Гълъбов:
Като че ли началото на този дебат започна с усещането за
това, че не се влиза вътре в самия текст, а се коментира фактът
на появата на текста. Аз се опитах да направя нещо по-различно.
Седнах и се опитах да направя една структура на темите, които са
засегнати вътре в този календар. С други думи да се опитам да
вляза вътре в самия текст и да го разглеждам като... нещо като
управленски автопортрет на правителството. С други думи той се
казва календар на най-значимото от постигнатото при
управлението, значи има някакъв насочен подбор на тези теми и
за мен беше важно да видя как управлението се самоописва в
някакви добри свои страни. Най-често, най-често се появяват през
всичките тези 174 отделни неща, които има в този календар като
теми, най-често това е армия и национална сигурност, външна
политика и земеделие. Това са горе-долу по 10 процента, всяка
една от тези теми, от всички тези отделни неща. След това има
една сериозна група от теми и сфери на дейност, които са 11 теми
и сфери на дейност, които са в едно средно положение, горе-долу
са посочвани между седем и десет пъти. И накрая има една група
от 12 теми, които присъстват по-скоро инцидентно и периодично.
Това, което е изключително интересно, е, че подобен тип
поглед към текста показва много ясно къде всъщност във времето е
настъпило едно пречупване на политиката, наложена от
обстоятелствата на това управление, и откъде нататък започва
някаква собствена политика, която подрежда нещата и ги добавя.
Веднага и то не само защото съм в студиото на "Дарик" радио,
трябва да отбележа, че има изпуснати още две събития, които са
много важни, това е лицензирането на втората частна национална
телевизия и лицензирането на първото частно национално радио.
Тъй като присъства лицензирането на първата частна национална
телевизия.
От друга страна, ако сравним тези теми, да кажем, с темите,
по които се водят преговорите с Европейския съюз, можем да
установим, че горе-долу, особено от 1999 година насам, онова,
което изтъква правителството като добре свършена работа от него,
е много близко до списъка от темите, по които България
преговаря. Така че при тази обща оценка, аз, разбира се, ще
довърша целия този анализ вече и на ниво език. Стилът на този
документ е едно от нещата, които предполагам, че биха затруднили
както четенето му, така и адекватното му възприемане като факт.
Често в този стил звучи нещо, което ни е познато от учебниците
по история преди време, дори в глаголните времена и в начина на
изказ. Но от всички положения аз ще завърша този анализ и ще го
предложа на печатните медии. Така че се надявам, че поне това
би могло да ориентира някого.
Има още нещо важно по повод на този календар. Очевидно, да
кажем, една от темите, като земеделие, която е силно
представена, като конкретни неща, не отзвучава по този начин в
масовото съзнание. Изследванията на общественото мнение не
повтарят тези резултати като най-често посочваните от хората
добри страни на управлението. Това означава, че е или проблем
на информационна политика, защото знаем, че управляващото
мнозинство има много сериозен проблем в комуникацията с
обществото, в начина, по който обяснява онова, което прави или
което иска да прави, или онова, което не е направило. Така че
много бих се радвал, ако поне следващата седмица се преодолее
това външно интерпретиране на календара и се влезе вътре в този
автопортрет, който правителството си е направило само.
Водещ:
Г-н Райчев?

Андрей Райчев:
Какво да кажа, аз съм склонен да се съглася, че една
управляваща сила постъпва доста мъжествено като публикува такъв
документ. Също така вероятно г-н Гълъбов е прав като казва, че
той е така написан, че широката публика няма да го прочете.
Обаче аз го прочетох. И какво да ви кажа. Сега, ще си позволя да
разделя нещата, които там пише, на комични или трагикомични и
истински трагични. Значи, сега ще ви кажа няколко комични неща.
Този календар, който, пак казвам, едва ли са го чели много хора,
пише следното. Почти чета - социалните помощи при Жан Виденов
бяха 10 милиона лева, сега са 320 милиона лева. Значи, СДС се
ангажира със следното съждение - 32 пъти, 32 пъти се е подобрило
положението на социалнослабите. Значи, или... има два варианта,
или всеки социалнослаб е започнал да живее 32 пъти по-добре, или
социалнослабите са станали 32 пъти повече. Това е едно от двете.
И това го пише в календара, не се усмихвайте, 32 пъти.
Пише следното - гарантиране независимия характер на
електронните медии в България. Значи, това е един от успехите на
СДС. Извинявам се, радиото е едва ли не пред стачка в момента.
Общо място е, че е установен върху държавните електронни медии,
така, режим на доминация и цензура.
Продължавам да чета от календара. Насърчено е откриването
на работни места. И два пъти има увеличена безработица - е това
насърчение...
Още едно, съвсем не знае човек да се смее ли да плаче ли.
Направен е достъп до архивите на ДС. Това е един от големите
успехи на СДС, което в момента отново поставя този въпрос самото
в парламента и пак поставя въпроса за този достъп. Значи, ние
осигурихме достъп до тези архиви и така хубаво го осигурихме, че
три години по-късно сега ще го осигурим този достъп до тези
архиви. Разбирате ли? Това са смешни неща. Аз не знам някой
отговаряли за този календар, някой там получава ли заплата от
Съюза на демократичните сили да го съставя. Моля ви се, това е
толкова... просто непрофесионално смешно направено.
Още едно голямо постижение, просто не повярвах на очите си
като го видях. Въведохме безплатно обучение във ВУЗ, не...
премахнахме платеното обучение във ВУЗ. Ако си спомняте, имаше
система, при която 10 ли, 20, 30 на сто от децата, които не
дублираха бал, плащаха, бяха на платено обучение. Ами сега
всички плащат. И там пише следното. Премахнато е платеното
обучение, въведена е всеобща такса. Това, какво да ви кажа,
това е Гогол, това е Гогол, просто "Мъртви души". Разбирате ли?
Как беше, пациентите оздравяват като мухи. Нали, това е такъв
тип изречение.
Значи, първата ми бележка към този календар е, че явно
големите началници в синята партия просто не са го чели. Не са
го чели. Това са недопустими работи. Смешни неща. Ако хората го
прочетат, просто ще се смеят.
Но аз не искам да говоря за тези комични страни на въпроса.
Значи, има трагични страни на въпроса. Първо, като голям успех
е представена деиндустриализацията на страната. За 4 години СДС
ликвидира индустрията в България. За съжаление донякъде, искам
да кажа, така беше докарана работата, че донякъде това беше
неизбежно, донякъде това трябваше да стане, в смисъл да се
закрият губещите предприятия. Сега, как точно се закриха, тук
има много бележки, които трябва да се отправят, но това е
представено като огромен успех, че България изгуби своята
индустрия. Значи, не като неизбежна трагедия или не като
някакво нещо, през което не може да не минем, не като някакво
извинение на властта, че нямаше как да не направим ето това - да
оставим хората без работа и цели региони без индустрия и
държавата без индустрия всъщност. Не, това е представено като
огромен успех.
Пред кого се отчитат, значи, тук ми възникна въпросът в
главата, пред кого е този отчет? Ами той не е пред българите.
Той е пред едни други, на които тези хора се държат.
Водещ:
Кой виждате вие като читател...
А.Райчев
Чакайте, чакайте малко. Огромен успех е представен
здравната каса. Значи, това е една реформа, която два пъти се
отлагаше и която отчетливо тече по начин, по който лишава от
достъп до здравеопазване огромни маси българи. Значи, това е
представено като много голям успех.
И най-важното, огромен успех е борбата с корупцията. Е,
извинявайте, извинявайте.
Ант.Гълъбов:
Едно от нещата, които се опитах да потърся, е към какъв тип
аудитория е насочен този документ. Но само искам да се върна
малко към това, което каза г-н Райчев. Цитираните от него неща
присъстват в по-голямата си част в отчета за 1997 година. Там
всъщност се говори за държавна сигурност, там се говори и за
няколко други неща. Става дума за електронните медии, просто че
е избран Националният съвет за радио и телевизия като гаранция
за това. По отношение на борбата с корупцията този текст се
появява в контекста на това, че е прието законодателство, което
намалява по някакъв начин... намалени са лицензионните режими
за сметка на регистрационните и т.н.
Но това, което ми се струва наистина важно, е, че текстът
малко се занимава с политическия опонент. БСП се появява веднъж
като име на политическа сила. Г-н Виденов се появява веднъж
като име на политическа сила. В това отношение може би качество
на текста е, че той не се опитва да воюва на партийна позиция.
Онова, което каза преди малко г-н Райчев, се разчита от
таблиците към текста, а не присъства като... за размера на
социалните помощи, които се получават.
Самата дата на появяване на този документ в публичното
пространство ми се струва, че е стъпка към отговора на въпроса
коя е целевата му аудитория. Той се появява много по-близко до
януарските протести отколкото до естествения край на мандата на
правителството. Според мен една от идеите на авторите на този
материал или по-точно на тези, които са сглобили отделните
отчети на министерствата, защото тук-там като текст се усеща
къде просто механично са вкарвани отделни части от текста, се
опитват да кажат на хората, които гласуваха за СДС и които бяха
на януарските протести, хората, които видимо или не подкрепиха
необходимостта от нова политика, какво се е случило. Сега,
доколко точно тези хора ще разберат точно това от този календар,
е за мен е проблем. Отново казвам, стилът на документа не е
добър. Точно затова вместо да се каже, че е имало неплатено и
платено висше образование, след което е въведена държавна такса
за всички, се е получило изречението, което г-н Райчев цитира
току-що.

А.Райчев:
Да, да, г-н Гълъбов, това са, да речем, неща, които могат
да се оправят, ако по-професионални хора пипнат текста. Но
знаете ли какво, тук има едно много общо нещо, което ми направи
впечатление. Значи, отново казвам, аз поздравявам СДС с това,
че е посмял някак си след четири години да каже - ето, да видим
какво направихме, да изреди какво направихме, да го помислим.
Обаче какво е размишлението и какъв е крайният извод. Значи,
крайният извод е следният - ние управляваме добре, може да има
някои грешки, но общо взето така ще продължим, няма нужда от
нещо... от сериозна промяна, за да изкараме още четири години,
тъй като това е кандидатстване за още четиригодишен мандат,
отчетливо. Нали, СДС излиза пред хората и казва - момчета това
е, ето това както е, това е, което може, нищо допълнително кой
знае какво не може. Добре, малко по-добре ще управляваме, ще
поизгоним един друг, ще се опитаме по-компетентни хора да
сложим. Но няма някакъв принципен резерв, няма някакъв
принципно различен път. Няма нещо, на което да може да
разчитаме. Българи, ще живеете както си живеете сега. И,
разбира се, полека-лека нещата ще се оправят, защото вървим в
правилна посока. Това е патосът на този календар.
А оттук той е обърнат към тези, които се чувстват...
значи, кой е адресатът, поне г-н Гълъбов постави въпроса,
адресатът са тези, които сега се чувстват добре. Тези, които
сега се чувстват добре. Само че искам да ви кажа следното -
тези, които се чувстват сега добре, са много малко, изключително
малко. Повечето хора се чувстват много, много, много зле. Там
не е... В този календар няма нито една стратегическа, така да
се каже, някакво стратегическо място, което да има някакъв
стратегически напредък, да може да се осигури. Напротив, всичко
е успех, всичко е правилно, всичко е добре. Аз искам да взема
един много парещ въпрос, който възниква сега след визите.
Значи, след успеха, безспорния успех на СДС и на България като
цяло с падането на визовия режим. Значи Европа ни включи в
списъка на страните, които имат право да пътуват може би от май
месец свободно там и очевидно ни придвижи една крачка напред към
влизането ни в Европа, към Шенген. Радост и щастие, безспорно,
без кавички го казвам. Какво прави нашето правителство -
немедлено, в секундата въвежда визи за Русия. Но това не е
изискване на Европа. Европа казва, значи в шест или осемгодишен
период тези визи трябва да се въведат. Немедлено и веднага,
демонстративно, сякаш някой изисква това от нас, сякаш някой го
е чакал. Какво води това, води, разбира се, до спад на туризма,
води до усложнения допълнително още едно с тази страна. И аз
погледнах значи актуализираната програма 2001...
Водещ:
Още не са ги въвели визите, нали.
А.Райчев:
Да, но намерението е изказано и процедурата тече. И така,
сега балансът ни с Русия внос - износ. Ние внасяме, грубо
казано, за 1 милиард и 600 милиона долара, изнасяме за 100
милиона долара. Значи, ние имаме минусов баланс 1 милиард и
половина долара годишно с тази страна. Нищо на темата. Нищо на
темата. Ето това е един възможен резерв, ако си оправим малко
отношенията с тези хора, без разбира се, да се отклоняваме от
курса към НАТО, от курса към Европа и т.н., ако малко си оправим
отношенията с тази страна, ние можем да направим износ за
милиард долара. Т.е. някакви българи да получат някакви
работни места, да започнем нещо да изнасяме, вина ли ще бъдат,
цигари ли ще бъдат, храни ли ще бъдат, дай боже, ако можем, нещо
машини, въпреки че при тази индустрия вече трудно, но така или
иначе. Значи, нищо подобно няма като идея или да речем още едно
- коалиция 2000 струва ми се се казваше групата, казва - 800
милиона долара струва на България това, че митническата система
не работи, т.е. че работи корупционно. Ние губим 1 милиард от
тези митници. Ето ви някакъв още един милиард, който се
появява. И да кажем, ето, братя българи, дайте, ще стегнем
митниците, холандци ли ще сложим да ни пазят, ние ли ще сложим
войската, някакви интересни хора ли ще намерим да я пазят тази
митница, но така или иначе ще намерим един милиард и лесно ще го
хвърлим.
Т.е. искам да ви кажа. Най-важното, което аз чета тук,
това не е само типичното, арогантно за СДС ние сме велики, ние
нямаме грешки, добре, това е стилистика в края на краищата,
човек може да я прости. Така виждат света. Те са великите,
другите са лошите. Това не е важното. Важното е, че те въобще
не търсят някакъв начин да оправят нещата, защото нещата вече са
оправени според тях. Разбирате ли? Нещата са добре. Вижте,
всички имат магазинчета, каза един път една известна синя
активистка. Всички си имат магазинчета и всички живеят добре.
Боже мой, как всички си имат магазинчета, значи, някои имат
магазинчета, има едни такива с магазинчета, те живеят добре
.../не се разбира - бел.ред./... не много добре, не много добре,
но така или иначе виждат някаква светлина в дъното... Ами
другите шест милиона българи какво правят?
Водещ:
Каква ще бъде ролята на паметта в тези избори? И трябва ли
и могат ли да разчитат политиците на миналото?
Ант.Гълъбов:
Иска ми се само да кажа две неща. Много бях изненадан,
когато установих, че след най-често посочвания субект -
Европейския съюз - в този документ веднага след това е НАТО,
малко по-назад, вече като отделни страни, е Турция и Русия.
Русия присъства много сериозно в този документ, защото се
появява на пет-шест пъти и то във важен контекст управленски.
Второто нещо, което си мисля, че това е календар, който
носи изключително предизвикателства към СДС. Ако в един момент
СДС не си даде сметка, че макросоциалният, макроикономическият
подход, чиито израз е този календар, трябва да бъде заменен с
микросоциален и микроикономически, че всичко постигнато на
макрониво не влияе пряко и хората не го усещат във всекидневния
си живот, че всичко това трябва да бъде повторено и реализирано
на местно ниво там, където реално присъства животът на хората,
това няма да бъде добра политика.
По отношение на паметта и на ролята й на предстоящите
избори. Аз си спомням друг тип документ от този характер, това
беше "Бялата книга" на правителството Виденов от 1995 година.
Тогава се опитах по същия начин да направя анализ на този текст
и да намеря дата, да намеря година след 1992 в този текст, в
който да се обяснява какво е състоянието на страната в началото
на управлението на мнозинството на БСП. Не успях да намеря
по-късна година от 1992. Там онова, което се полагаше като
причина за сегашното състояние, беше един мандат преди последния
мандат на правителството Беров, което беше подкрепено от
Българската социалистическа партия. Паметта е до голяма степен
разфокусирана. Аз си давам сметка, че дори и самото мнозинство
се е затруднило, за 1997 година темите, които са посочени, са
най-малко. 1997 година, която беше изключително важна и
всъщност според мен, ако човек се върне малко назад във времето,
ще намери много важни неща, които са се случили, присъства
слабо, което означава, че с ефекта на все пак някаква частична
стабилизация и поява на някаква житейска перспектива паметта
започва да отслабва. Така че очаквам цялата предизборна
кампания да е именно насочена към паметта, да се опитва да
мобилизира структури на спомени, на памет, на лоялност, на
емоционални нагласи, които биха могли не само да изведат хората
до избирателните пунктове, но и да ги накарат да гласуват срещу
собствената си памет по някакъв начин.

Водещ:
Сините готвели и документ какво са заварили от БСП.
А.Райчев:
Между другото "Бялата книга" на Виденов е точно този
документ, какво са заварили, така че тя въобще не може да се
сравни с календара...
Ант.Гълъбов:
Да, да.
А.Райчев:
Тъй като този календар, отново искам да подчертая, самият
факт на появата на този календар е много положителен. Значи,
изключително положителен факт е, че някой иска да се отчете
реално и да каже - ето направихме това, не направихме онова.
Само, че се оказа, че всичко са направили, а няма нещо, което да
не се направили. Тук има и още нещо. Вижте, подобно на
повечето българи и аз споделям, че не може да се каже, че това
правителство е провал. Значи, никой, никой в България не
твърди, че това правителство е провал. Значи, в никакъв случай
ние не сме в някаква катастрофа, каквато, да речем, има на
финала на Виденов. Има реални успехи - удържането на борда,
опитът да се... действително колкото и страшно да е, да се
спрат някои от губещите предприятия, да се положи някакво
най-после дъно, от което да започнем да се оттласкваме.
Безспорно има външнополитически успехи и то сериозни. Значи, за
провал не може да става дума. Но тук има нещо много важно,
когато ти водиш един народ през много тежко лично изпитание за
повечето хора, когато ти го поставяш на граници, аз не казвам на
границите на оцеляването, защото не става дума за глад, въпреки
че има едни хора в България, особено цигани, които... става
дума и за глад, но за повечето не става дума за глад, но ти си
му поставил под проблем образованието на децата, ти си му
поставил под проблем здравеопазването, възможността просто да се
лекува...
Водещ:
Точно това казва СДС, че са променили проблемите, г-н
Райчев. В 1997 казват, заварихме глада, сега проблемите са
други.
А.Райчев:
Между другото, така, мен ако питате, има по-голямо
обедняване на България спрямо 1997, но не искам това да
обсъждам, аз не бих искал да минаваме на популистични такива.
Искам да си довърша мисълта. Значи, ти му взимаш образованието
на детето, ти го поставяш на границата на възможността да се
лекува, значи, оставил си му едни аспиринчета, не може да ходи
на лекар и т.н. Ти си го заврял на едни заплати при европейски
цени, които, какво да ви кажа, които са просто унизителни. Е,
да храна може да си купува, но така, страшно унижение. В този
момент една власт, която иска да води народа, така, някак си
през такива изпитания, ами тя трябва в неговите очи да е
доста... самата тя да е някак си да живее в някакво изпитание.
Ние виждаме точно обратното. Ние на върха виждаме арогантно
охолство, приватизация някаква такава, абсолютно в полза само на
управляващите, награбване на някакви невероятни... ето отворете
днешния "Капитал", ами какво е това, там са направили пародия на
календара на СДС, календара на "Олимп", на кръга "Олимп", който
се свързва с името на премиер-министъра. Ами вижте какво, това
са, значи, на едната страна вие получавате загуба след загуба, а
другата, на върха, получавате придобивка след придобивка. Там,
аз днеска може би не съм ги преброил правилно, но доколкото
моята компетентност позволява, от 20 големи приватизационни
сделки в тази страна, през тази година, 18 са на този "Олимп".
Това е истината. В полза директно на най-високия кръг
управляващи. Т.е. ти не заставаш в някаква морална поза, вижте
много е тежко, но и на нас някак си ще ни е тежко, ще минем
тука, братя българи, дайте да се стегнем още малко, Европа и
прочее. Нищо такова. Цялата тежест на прехода е пренесена
върху бедните, слабите, болните, малките. А тези, останалите,
напротив, те са страшно доволни. От целия този календар лъха
страшно доволство. И е правилно, има от какво да са доволни
тези отгоре, които просто... какво да ви кажа, превърнаха тази
държава освен всичко, освен, че пренесоха тежестта върху тези
слаби и малки хора, те я превърнаха в дойна крава. И това
отчетливо е така, и всеки българин го знае. Това е публична
тайна, което казвам аз в момента.
Водещ:
Какъв календар чакате от ЕКИП на Христо Бисеров?

Ант.Гълъбов:
Аз не бих, не бих се опитвал да тиражирам жанра календар.
Не съм убеден, че това е жанрът. Много се надявам да видя една
програма управленска, на управляващото мнозинство, която да не е
изградена върху несвършеното досега, защото това не ми звучи
достатъчно сериозно като теза. От хоризонта на 1997 година се
виждаха едни неща, които трябва да се свършат, от хоризонта на
2001 се виждат съвсем други. Несвършеното в този интервал от
време не може да е реалната основа на една управленска програма
в следващия мандат. И отново се връщам на това, ако всичко
постигнато на макросоциално ниво не се появи като конкретна
стратегия, има регионален план за развитие, има вече някакви
структурни предпоставки, искам да отбележа специално, че темата
транспорт например е изключително интересно присъстваща в този
календар. Оказва се, че бавно и методично е изграждана
транспортната инфраструктура на страната, нещо, което е ключово
важно и има стратегическо значение. Така че, ако следващата
управленска програма стъпи единствено на несвършеното през този
мандат, ми се струва, че ще бъдем свидетели на едно разминаване
между полагане на управленски цели и естествени ресурси на
страната, защото те вече са видими. Има възможност тази страна
да направи решителна промяна в начина на живот на хората си през
следващите четири години.
А.Райчев:
Знаете ли...
Водещ:
Питам за Бисеров и новината от седмицата за създаването на
неговия ЕКИП, това е целият бивш отдел "Организационен" на СДС.
Ант.Гълъбов:
Тя не звучи сериозно.
А.Райчев:
Знаете ли, това са боричканията в СДС за наследството на
СДС. Тъй като имаше една цяла група в синята партия, която
мислеше, че след загубата на изборите Костов ще бъде способен...
т.е. те ще бъдат способни да отстранят Костов и да вземат
властта в СДС. Това са струва ми се благи мечтания. Аз не
вярвам... никога не съм вярвал в техния успех. Струва ми се, че
това са просто вече постфактум опити да компенсират своята
грешка, да вдигнат един неумел бунт, за радост на Костов, който
ги отстреля преди изборите с огромно удоволствие. Това не е
толкова важно.
Аз искам да се върна към нещо, което е много важно и което
струва ми се, че е важно за хората и за нашите слушатели може би
ще им се стори важно. СДС е първата партия, която е успяла 4
години да управлява. СДС е първата партия, която няма тежък
провал във властта. И сега тя стои срещу хората и трябва да
говори. Това е, така, представете си една тъмна сцена,
прожектор на лъч и излиза Хамлет и трябва да каже сега нещо на
публиката, ама директно на публиката. Ами за какво да говори.
За здравеопазването - по-добре да не говори. За образованието -
съвсем не трябва да говори. За парите - неприлично. За
повишение на благосъстоянието - грозно. Има едно-единствено
нещо, което може да се говори, то е реален успех, това е
външната политика. Затова гарантирам ви, че г-н Костов ще се
появява само с г-жа Надежда Михайлова. Защото с кого да се
появи - с Муравей Радев, с Евгений Бакърджиев, който беше
най-добрият министър, но после го смениха и се оказа, че
всъщност другият е най-, още по най-добрият министър. С г-н
Божков ли да се появи на сцената. Кого да викне Хамлет в
светлия кръг на тази сцена, кого да викне със себе си. Кой от
тези хора, които символизират ресорите му - здравния министър ли
да викне, или правосъдния да викне, който се изложи като не знам
какво, нали, там с един инцидент, който на всичко отгоре не е и
политически, а чисто показва характерологични дефекти.
Помислете, кого може да викне Костов със себе си в този кръг,
когато се отчита. Ами само Надежда Михайлова, защото има успех
с визите. Действително по европейския път България направи една
много важна крачка. Евентуално може да викне Петър Стоянов по
същата причина.
И те това и ще правят. Те ще се опитват да... Какво ще се
опитват, това ви питам аз и аз мога да отговоря. Те се опитват
да не покажат за сметка на какво е постигнат единственият успех.
И той е постигнат за сметка на малките, слабите и бедните хора
от държавата. Значи това, че бяха безнадеждно и страшно обрани,
просто обрани. Този успех, тази стабилизация е стабилизация
чрез бедността. Тя просто... това й е цената, тези бедни хора
платиха цената. И един момент само, само последно. Обърнете
внимание, коя дума започва да избира опозицията като главна
дума, с която ще се представя пред хората, това е думата ляв.
Най-забранената дума преди четири години, най-забранената.
Имаше - левият завой забранен, спомнете си цялата карнавална,
така... цялото карнавално осмиване на лявото. И сега обърнете
внимание, парадокс, опозиционерите излизат с думата левица като
централна, най-важна за тях дума, нали, нова левица. Чувате ли
някой да казва десница. Нещо ги е срам. Това е срамна дума.
Ние сме десни, нали беше хубаво, а защо ги е срам, защото
дясното това и значи - преходът, платен от бедните.
Водещ:
Не можах да ви накарам да кажете има ли място за друг
анализ в СДС, например на екип за изследване на политиката.
А.Гълъбов:
Много добре би било, ако има един анализ, който да е извън
СДС и който да вижда всъщност наистина различни гледни точки. Не
ляво и дясно, защото по-скоро става дума за управленски отчет,
не толкова за политическа и идеологическа... Има много неща,
които СДС е направило и които не отговарят на стандартния модел
на управление на дясна политическа сила. Просто, защото
обстоятелствата са такива, че не можеш да водиш една чисто дясна
политика в условия на това, което управляваш. Съвсем друг въпрос
е, че предстоящите избори наистина ще проверят отново
отношението на хората към левицата и много голям ще бъде спорът
според мен на тема идеология, защото за съжаление много от
българските политици използват идеологически клишета, без да са
готови да последват и в управленската си практика, и във
всекидневната си поява в публичното пространство ценностите на
тази идеология. Защото, ако БСП е опозиция в Народното събрание,
то това не е така в местната власт. И ако се наблюдава
поведение, което да отговаря на някакъв тип ценности,
прокламирани в идеологическа рамка, то картината изглежда доста
различна.
Водещ:
Антоний Гълъбов и Андрей Райчев гости на "Седмицата".



Go back BG Online