Разговор с Оскар де Брун Копс
(ДАРИК РАДИО) - 2003/4/19


Водеща Мария Михайлова:
Добър ден в студиото на гостите - Оскар де Брун Копс,
постоянен представител на Световната банка в България. В превод
на Искра Таскова. Радвам се, че сте гост в предаването
"Портфейл". Тъй като Световната банка е един от, така,
финансовата институция, която подпомага голяма част от
структурната реформа на България. Затова и първият ми въпрос към
вас е има ли проблеми при усвояването на кредитите, които
Световната банка отпуска, и в частност за българските железници,
подкрепата, която имаме от вас, за здравната реформа. Как върви
изпълнението?
Оскар де Брун Копс:
/превод/
Добро утро. Наистина за мен е удоволствие да съм тук във
вашето студио. По отношение цялостното изпълнение и усвояване на
средствата по нашите проекти бих искал да кажа, че България
като цяло дава добри резултати при изпълнението и реализацията
на банкови проекти. Портфейлът от проекти на банката в България,
в който има около десет проекта в момента, е в добро състояние.
Нивата на усвояване на средствата за задоволителни.
По отношение на двата проекта, които вие споменахте,
проектът в железниците и в сектора здравеопазване, ние всъщност
завършихме, приключи проектът за рехабилитация на железниците.
Това е проект, който започна през 1996-а година и приключи
миналата година. Ние финансирахме този проект заедно с
правителството, с Европейската банка за възстановяване и
развитие и ЕС. Сега разглеждаме резултатите от изпълнението на
този проект. От наша гледна точка проектът като цяло даде добри
резултати и видяхме няколко важни резултата, които произтекоха
от неговото изпълнение. Бяха обновени 336 километра железопътен
път, имаше доста широкообхватно обучение за експертите в БДЖ.
Това позволи по-нататъшното преструктуриране и модернизация на
компанията. Така че тя сега е разделена във фирма, която
отговаря за операциите на БДЖ, и друго дружество, което отговаря
за инфраструктурата. Това доведе БДЖ по-близо до международната
практика. Друг резултат, един от проблемите в този проект беше
системата за управленска информация поради различията,
различните виждания за структурата и изпълнението, реализацията
на тази информационна система. Продължаваме да подкрепяме
железопътния сектор посредством програмата ни за програмно
преструктуриране, по която работим с правителството, за
оптимизиране на услугата, за подписване на договор за
обществената услуга между правителството и БДЖ. Целта на всички
тези мерки е да се намалят загубите и да се подобри финансовата
устойчивост на компанията.
Що се отнася до проекта в здравеопазването, основна цел в
здравния сектор е да се подобри качеството и достъпа до здравни
услуги за всички българи. В този сектор всъщност имахме и имаме
два проекта, единият от които приключи, приключи през 2000
година. Този първи проект концентрираше вниманието най-вече
върху подобряване първичната здравна помощ, подобряване на
условията, материалната база в здравните служби в извънградските
и изолирани райони в България. Вторият проект в сектора
здравеопазване е текущ в момента. Ще подобри услугите за
амбулаторни пациенти и финансирането на болничния сектор чрез
допълнително оборудване. Помагаме и за подобряване дейността на
НЗОК. По отношение на здравния проект поддържаме близка връзка с
министерството, що се отнася до реализирането му. Напоследък
има известно забавяне в реализацията на този проект, забавяне,
което обсъждаме с Министерството на здравеопазването и НЗОК.
През идващия месец ще пристигне екип от наши експерти тук, за да
обсъдят проблемите за забавянето на този проект.
Водеща:
Къде виждате проблемите там?
О. Копс:
Мисля, че отбелязваме известно забавяне в обезпечаването,
възлагането на поръчките за някои от... материалната база,
обектите в този проект. Разглеждаме и организацията на
изпълнението на проекта, за да търсим начини да се ускори
неговата реализация, да се подобри координацията между
Министерството на здравеопазването и НЗОК.
Водеща:
В този смисъл искам да ви попитам възможно ли е
финансирането по заема ПАЛ да бъде замразено, при положение, че
оценката за голямата приватизация е доста негативна, а и днес
сме свидетели как Конституционният съд върна и поправките в
Закона за приватизация?
О.Копс:
По отношение програмата ПАЛ смятаме, че на скорошното
одобрение на първия транш, на първия ПАЛ се дължи изпълнението
на програмата, приоритетите за реформа от българското
правителство. Ние отчитаме, че България бележи достатъчен
напредък през последните години по отношение реализиране на
реформите и че сега е стабилна по пътя си към реализиране
членство в ЕС в следващите четири-пет години. Програмата ПАЛ е
изградена върху една програма от реформи, в която има няколко
важни стълба или компонента. Първият стълб е подобряване на
стопанския климат, стимулиране на частните инвестиции и
икономическия растеж. Целим също подобряване на нещата в
държавната администрация, в съдебната власт, мерки срещу
корупцията. Третият стълб е укрепване, засилване на социалните
програми в подкрепа на по-уязвимите групи в обществото.
Приватизацията, разбира се, е важна част от този процес, така че
ние внимателно следим какви са развитията в тази област. От
икономическа гледна точка бихме искали да видим напредък в
приватизационния процес, защото смятаме, че това е важно, за да
може да се увеличи допълнително ролята на частния сектор в
икономиката и да се подобри ефекитвността й. Разбира се, обаче
трябва да отчитаме развитието в законодателната сфера и това
решение на КС от вчера. Надяваме се, че тези проблеми ще бъдат
разрешени бързо, така че процесът на приватизация да може да
продължи. Това обаче е един въпрос, който българските институции
трябва да решат помежду си. В крайна сметка нашето желание е да
видим процеса, да намери решение скоро, така че да няма
допълнителни стъпки пред приватизацията.
Водеща:
Според вашия, един от последните ви доклади, който е свързан
с регулаторните и административни разходи в България,
отбелязва, че съдебната система отнема средно година до две за
разрешаването на съдебните дела, за разрешаването им, и
тенденцията на фирмите към прикритие, т.е. плащат си, за да се
предпазят от държавните данъци, разпоредби и администрация. В
тази връзка как оценявате нивото на корупция в България, една от
най-чувствителните теми на обществото ни?
О.Копс:
Да, корупцията наистина е един чувствителен проблем.
Чувствителен въпрос и е един от основните проблеми, които
задържат подобряването на стопанския климат и предоставянето на
по-добри услуги на населението като цяло. Макар че виждаме ясни
индикации за подобряващо се положение в последните години, ако
погледнем скорошния преглед от Коалиция 2000, виждаме, че този
преглед продължава да цитира корупцията като един от основните
проблеми, основен проблем след такива други важни проблеми като
безработицата и ниските доходи. Затова ще е изключително важно
да се подобри нормативната и регулаторна рамка, да се подобри
капацитетът за мониторинг на корупцията и изпълнение на
законите, и разбира се, в тази област и реформата в правосъдната
система, подобряване нивото на отчетност, на прозрачност, както
в държавния апарат, така и в съдебната система. Това са
пътищата, по които да се върви напред по тези важни проблеми.
Водеща:
Връзката приватизация - корупция, бих искала да ви попитам ,
тъй като заместник-финансовият министър Красимир Катев каза
миналата седмица от това студио, че проблемът за телекома БТК,
свързан със спора за дивидента, за печалбата, тъй като знаете,
че съществува спор дали да остане целият за бъдещия приватизатор
или пък част от него за държавния бюджет. Според финансовия
министър БТК няма право да разпределя този дивидент без
съгласието на международните финансови институции, между които и
Световната банка, която е отпуснала заем, и той е държавно
гарантиран. Говорили ли сте по този въпрос, какво е мнението ви?
О.Копс:
Да, имахме разговори по този въпрос. Разбираме, че въпросът
за дивидента в БТК се дискутира. За нас това е един въпрос,
който трябва да бъде решен от правителството. Ние разбираме, че
различните кредитори на БТК имат различни клаузи по отношение
изплащането на този дивидент и очакваме правителството да
реагира и да действа в съответствие с тези условия, с тези
клаузи към съответните кредитни споразумения. За нас е важно
този проблем да не задържа допълнително, да не пречи
допълнително на приватизацията на БТК, което действие е важна
част от цялостната програма за реформи, икономически реформи в
страната и процеса на приватизация като цяло.
Водеща:
И последният ми въпрос е като въпрос, който прелива и в
следващия разговор със следващия гост, директорката на
Американската агенция за международно развитие Дебора
Макферланд. Каква е ролята, която ще играе Световната банка във
възстановяването, следвоенното възстановяване на Ирак? Тя е била
много полезна в миналото при подобни ситуации, ролята й във
възстановяването на Афганистан, например.
О. Копс:
Мисля, че доста е рано за отговор на този въпрос. Нещата на
място в Ирак все още текат, все още се случват. Вярно е, че в
миналото Световната банка е изигравала важна роля в конфликти,
следвоенни конфликти в редица страни, съвсем скорошният пример
наистина е Афганистан, но това е било положението и в по-малки
страни, като Източен Тимур и Източна Африка, където банката
имаше важна роля. Очаквам участието на банката да бъде част от
едно по-широко международно усилие. Сега, когато международната
общност започва да обсъжда усилията за възстановяване на Ирак,
виждам ролята на банката като част от това усилие на
международната общност.
Водеща:
Благодаря ви много за участието. Оскар де Брун Копс,
постоянният представител на Световната банка в България, в
предаването "Портфейл" в превод на Искра Таскова.


Go back BG Online