Отражението на цените на петрола върху българската икономика - II
(ДАРИК РАДИО) - 2000/9/18
Водеща:
Кое е полезното?
Ал. Божков:
Значи, ако направите... значи, ако вземем, ако изходим от
презумпцията, че търговията с ЕС се осъществява в евро, а това е
повече от половината от нашия износ, от нашата търговия, това
означава, че ние в това отношение в момента сме по-конкурентни
на европейския пазар от азиатските и латиноамериканските си
конкуренти, които произвеждат в доларов еквивалент. Дали
използваме тези предимства, дали нашите производители и
търговци използват тези предимства, вече остава на тях. Очевидно
това... Ние знаем, че за първото полугодие на тази година
износът се е увеличил с 25 процента в сравнение с първото
полугодие на миналата година, а вносът е нараснал с 22 процента.
Сега, тук, разбира се, интересно структурата на вноса и
износа, но увеличаването на общия износ идва главно, от една
страна, от износа към ЕС и други страни от Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие, популярно да наречем Г
24, които извън ЕС страни като САЩ, Турция, Канада и Япония се
падат още 12-13 процента от нашия износ. Много силно намалява
поради слабото евро и силния долар, включително и заедно с
другите причини силно намалява износът към страните от ОНД,
докато обаче вносът от тях е нараснал с две трети, което
означава, че по това направление се акумулират само
отрицателните ефекти от курса. И тук вече много трябва да
мислят нашите мениджъри в предприятията - трябва да се мисли, че
изнасяме към ЕС готови продукти, а внасяме от страните от бившия
Съветски съюз суровини. И очевидно е, че страна, която няма
голям собствен ресурс, нашите, мениджърите в предприятията,
икономистите в предприятията, финансистите трябва много повече
да мислят за увеличаването на добавената стойност в българския
продукт. Само така можем да елиминираме, но това са дългосрочни
задачи. Но тази в момента ситуация със скъпия долар, евтиното
евро, пренасочването на българския износ трябва да накара на
фирмено ниво, на микроикономическо ниво трябва да накара хората
да се размърдат, да мислят по-бързо и по-добре. Защото в
съвременното общество, надявам се, че ще имаме време да говорим
на края, в бъдещите икономики на знанието, на познанието не
големият изяжда по-малкия, а бързият изяжда бавния.
Водеща:
И информирания. А като човек, който не участва в
управлението на страната, сега как възприемате икономическата
политика на кабинета, адекватна ли е тя на ситуацията?
Ал. Божков:
Аз мисля, че, да, не бих имал някакви критики в момента,
тъй като нещата са много ясно канализирани. България има една
програма, и тук пак искам да изтъкна, че програмата "България
2001" беше подготвена от екипа, който след това всъщност създаде
и Центъра за икономическо развитие. Актуализираната програма
показва кои са приоритетите за последната година и изпълнението
на актуализираната програма би трябвало да гарантира със
сигурност едно успешно развитие, един ръст от над 4-5 процента
тази година. Това, че инфлацията може би ще бъде малко
по-голяма...
Водеща:
Колко според вас?
Ал. Божков:
Е, ще видим. То, както казах в началото, в случая не са у
нас проблемите, така че не можем да ги дирижираме ние. Т.е.
България не може да реши какъв ще бъде курсът на долара или
каква ще бъде цената на петрола. Това е, което влияе в момента,
основно упражнява инфлационния натиск. Така че, ако нещата се
раздвижат по-бързо до края на годината, ще е по-малка
инфлацията, ако продължи тази тенденция, ще е малко по-голяма.
Но нека да излезем от фиксирането в инфлацията.
Ние имахме години наред инфлации с двуцифрени, трицифрени,
да не говорим...
Водеща:
Стойности.
Ал. Божков:
...за 1996-1997, когато говорехме за хиляди проценти, тук
става въпрос дали 1 процент повече или 1 процент по-малко, или 2
процента в една икономика в преход... Румънците вече втора
година се опитват да задържат инфлацията си на 40 процента и
когато го постигнат, хвърлят шапки от радост.
Водеща:
Разполагате с доста интересни изследвания за
конкурентоспособността, приватизацията, капиталовия пазар. Още
в първото предаване след ваканцията Красен Станчев каза, че
именно конкурентността, конкурентоспособността според него ще
бъде същинският проблем на българската икономика. Това ли
показват и вашите анализи?
Ал. Божков:
В края на краищата, ако поставим нещата по приоритети,
основният приоритет за България е влизането в ЕС. Основният,
най-трудния, бих казал, от копенхагенските критерии е
конкурентоспособност на икономиката и удържане на конкурентния
натиск на единния европейски пазар. Така че без никакво съмнение
в икономическата част от нашите присъединителни процеси
най-важното, т.е. концентрацията на всички други въпроси е в
това доколко нашата икономика е конкурентоспособна.
Хубавото е, че влязохме в класацията вече и това ни
позволява да се сравняваме с други държави. Центърът за
икономическо развитие участва в разработката на годишния доклад
на Световния икономически форум за конкурентоспособността, като
правим главата за България, но и участваме в общата методология,
екипът се ръководи от Джефри Сакс, и това ни даде възможност да
ползваме тази методология и да даваме една доста ясна картина за
конкурентоспособността на българската икономика не само като
цяло, а и по елементи, и по компоненти. Ние сме представили
доклада за миналата година, сега завършваме цялостната си
подробна разработка, която ще представим, практически вече сме
готови, в момента сме в етап на редакция, един много обемист
материал от неколкостотин страници, където в детайли се
разглеждат слабостите, успехите и какво би трябвало да се
направи, за да се подобри конкурентоспособността на българската
икономика.

Водеща:
Подобно изследване имате и за приватизацията.
Ал. Божков:
Да, имаме не само за приватизацията, имаме... За
приватизацията изследването е доста интересно, имаме изследвания
за външноикономическата политика на България, за социалната
политика. Аз бих искал да кажа също така, че екипът, който
работи при нас, практически разработи пенсионното
законодателство. Ръководител на този екип беше Йордан
Христосков, който работеше в центъра и сега вече е в НОИ.
Имаме, не искам да пропусна нещо много важно, с което
центърът се занимава, това са малките и средните предприятия.
Центърът беше избран да изготви годишния доклад на Агенцията за
малки и средни предприятия, две много подробни изследвания и
работа с агенцията много тясно. Нека да не забравяме, че Законът
за високите технологии и за високотехнологичните паркове
произхожда от Центъра за икономическо развитие, така че това е
една друга тема. Работим малко и по инфраструктурата. Имаме
съвместни програми с "Коалиция 2000", "Демократичната мрежа",
участваме в цялостния живот на неправителствените организации и
сме съорганизатори на това, което наричаме европейски форум.
Това е една група от около, между 20 и 30 неправителствени
организации с насоченост към европейската тема. Ние мисля, че в
момента помагаме доста на България, не говоря на правителството
само, но и на България, на и стопанските субекти, и на
гражданите, и на обществото да разберат по-добре
предизвикателствата на присъединяването към ЕС.
Водеща:
И пак ще ви върна към приватизацията. Вие наблюдавахте този
ресор, казахте, че имате много интересно изследване. Обявихте
приватизация на приватизацията. Какви са сега оценките вече от
дистанция?
Ал. Божков:
Значи, ние в момента... в момента страната е в едно
междинно положение, т.е. голямата част от... практически цялата
приватизация в индустрията, търговията, почти изцяло
земеделието, транспорта, строителството е вече завършена. Т.е.
тази приватизация на предприятията, тези предприятия, които по
дефиниция са частни в цял свят, а в България бяха държавни, тази
приватизация приключи.
Водеща:
Както вие обичахте да казвате, ще стана министър на
приватизацията, дори на промишлеността, когато тя стане частна
промишленост.
Ал. Божков:
Да, ние успяхме да го направим. Но сега остана тази
приватизация, която е... всъщност приватизацията, която се прави
във всички развити държави - приватизацията на монополите, на
инфраструктурите. Вие знаете през колко трусове минава
приватизацията на телекомуникационните компании в големите
страни. Знаете, че има държави, правителства, които ревниво
пазят държавната собственост върху тези големи монополи. Но
натискът на съвременната икономика, на международните отношения,
на либерализацията върху всички ги принуждава да бързат и да
намират интересни решения, така че... Там вече приватизацията на
нашата енергетика, приватизацията на телекомуникациите ни, на
водата, водоснабдяването, на канализацията, на пътищата, това е
вече наистина предизвикателство от друг порядък, и то не може да
става на принципа, на който ставаше приватизацията до момента -
имаш предприятие, продаваш го. Тук нещата са свързани много с
инфраструктура, със социални проблеми, с цялостна уредба на
държавата, с възможност за регулиране и контрол от страна на
държавата, без да се меси в пазарните отношения. Това са много
тънки и сложни взаимоотношения, които непрекъснато предизвикват
трусове.
Виждате, в момента говорихте с Мартин Заимов за шофьорите,
за техните проблеми в Западна Европа и споровете им по отношение
на акцизите, на регулирането на цените на бензина. В края на
краищата кой определя цените на бензина в Западна Европа?
Определят го фирмите. Държавата обаче се намесва чрез акциза,
чрез данъците и всъщност сега атаката не е срещу
производителите, не срещу рафинериите, а срещу държавата. От
нея се иска тя да намали акцизите и данъците. Никой не атакува
"Шел" да му каже намали си цените на бензина. И
взаимоотношенията между гражданите, между обществото и държавата
при приватизацията на големите монополи вече се променя, така че
влизаме в една съвсем друга фаза. Така че правителството в
момента има много тежка задача да започне тази приватизация.
Слава Богу, вече няма този натиск. Вие чухте какво каза Юха
Каконен, че сметката излиза, пари има, така че зор за бърза
приватизация на големите инфраструктурни обекти няма. Нека
внимателно да се подхожда, нека да се мисли повече, за да стане
всичко както трябва, но, разбира се, да не се губи и темпо.

Водеща:
Добре. И обещах ви на финала да говорим за една много
интересна конференция за икономиките на бъдещето и глобалните
икономики на познанието. Бяхте в Хановер миналата седмица. Каква
ще бъде икономиката на бъдещето?
Ал. Божков:
Значи, аз ще започна с нещо, което ми направи най-силно
впечатление в Хановер на ЕКСПО-то. Там нямаше нито една машина.
В сравнение с Парижкото изложение отпреди 150 години, първото
световно изложение, на което хората са ходели да гледат машини,
сега хората бяха посрещнати с информация - била тя мултимедийна,
била тя визуална, била тя писмена. Но палатите на отделните
държави, палатите по отделните теми не показаха нито една
машина. Машината вече не е новост, няма нови машини в този
смисъл, подобряват се машините. Бъдещето на икономиката вече не
е върху развитието на нови машини, а върху развитието на
информационните технологии. В края на краищата това, което XXI
век нарича икономика на знанието или икономика на познанието, ще
печели този, който може да произведе знание, да го продаде или
пък да усвоява по-бързо знание. Защото всъщност информацията,
ако вървим отдолу нагоре, почваме с данните, информацията, оттам
отиваме върху обучението, знанието и стигнем до мъдростта.
Звучи добре, но то си има и чисто икономическо измерение, а
измерението е всъщност, че в бъдещето ще се печели от това,
когато знаеш, понеже всички имат достъп до глобалната
информация, дали можеш да я получиш по-бързо, да я обработиш
по-бързо и да я превърнеш в стока за продаване. В това
отношение на тази конференция водеха много сериозен разговор на
тема що е в края на краищата разделението Север - Юг, развити -
развиващи се страни. Не са ли развитите страни в страхотно
по-изгодна ситуация в началото на развитието на тази икономика.
Аз ще ви кажа само, че примерно 90 на сто от хората в момента в
света нямат телефон, а телефоните само в Манхатън са повече,
отколкото телефоните в цялата субсахарна Африка, т.е. от Сахара
на юг. В цяла Африка има по-малко телефони, отколкото в
Манхатън. Че 90 процента от ползвателите на Интернет са
страните от Г 24, а в Африка са по-малко от 1 процент от
ползвателите в света. При тази огромна разлика има ли равен
старт и как може да се помогне, за да се преодолее тя? И в това
отношение страни като България се намират в много интересна
ситуация. За Третия свят ние сме европейци...
Водеща:
А за европейците сме Третият свят.
Ал. Божков:
...за европейците все още не сме съвсем европейци. Не,
вече преговаряме, т.е. сме почти европейци и от нас зависи да
сме достатъчно бързи в изработването на една голяма стратегия за
икономиката на бъдещето на България. Тук не става въпрос за
някакви ежедневни мерки, не става въпрос за това да платим на
учителите заплатите. Става въпрос какво да бъде българското
образование, става въпрос каква да бъде нашата политика,
икономическа, какво да развиваме като държава; трябва ли да
продължаваме да разчитаме на някакви ресурси, местни природни
ресурси или трябва да концентрираме усилията си в развитието на
високите технологии, на информационните технологии; имаме ли
сериозен потенциал. Ние непрекъснато се хвалим, че сме държава,
която може да бъде Силиконовата долина на Европа и т.н., можем
ли да издържим примерно на натиска на Индия, която има милиони
програмисти?
Водеща:
Като говорите за сериозен потенциал, за вас пък се
говори, че ще създадете българската корпорация РАНД.
Ал. Божков:
Това е малко претенциозно, много претенциозно даже, бих
казал. Но България има нужда и вече има, слава Богу, в
последните няколко години, има няколко икономически центъра,
които развиват, правят анализи, правят прогнози. Това са
институтът на Красен Станчев, институтът на Иванка Петкова,
Центърът за икономическо развитие. Надяваме се да бъдем много
добри, но трябва много да внимаваме с прогнозата. Аз, ако ми
разрешите, виждам, че гледате часовника, вече сигурно трябва да
пуснат последната реклама и да завършваме, трябва да внимаваме
много с прогнозите, защото... Искам да ви прочета само една
прогноза, тя е на Томас Уотсън, който е бил председател на
Управителния съвет на IBM през 1943 година, който е казал:
мисля, че има световен пазар за може би 5 компютъра.
Водеща:
Нека да завършим така.
Александър Божков в студиото на "Портфейл".


Go back BG Online