Лидия Шулева - разговор
(ДАРИК РАДИО) - 2003/12/13
Водеща Мария Михайлова:
Добре дошла, госпожо Шулева. Веднага ми се иска да ви задам
един въпрос, за да не губим време, защото знам, че то е много
ценно за вас.
Госпожо министър, каква е общата визия за икономическото
развитие в страната. Къде има тапи, които запушват това
развитие?
Лидия Шулева:
Добър ден на слушателите на "Портфейл". Благодаря ви за
поканата. Какво мога да кажа за визията за икономическото
развитие в страната - икономиката се развива стабилно и засега
възходящо, но мисля, че много хора ще се съгласят с мен, че това
не е достатъчно и че вие може би сте абсолютно права, като
казвате, че има все още доста тапи, които запушват това
развитие. Но така, като си мисля, може би най-напред трябва да
извадим тапите от главите си, за да можем да освободим
съзнанието си от всички тези неща, може би, които ни спират за
развитие напред. Да погледнем в един по-широк хоризонт и да
имаме, как да кажа, малко по-смели очаквания за икономическото
развитие на нашата страна.
Безспорно. Вие споменахте тапи, аз бих си позволила да
употребя бутони. На нашата икономика й трябва натискане на
определени бутони, за да може да се ускори още повече
икономическото развитие, и това е, така, скромната ми цел,
която, съм си поставила.
Водеща:
Синхрон. Синхрон и бутони.
Л. Шулева:
Така че мисля, че трябва да сменим визията си, по-скоро
целите си, които трябва да си поставим, за един ускорен
икономически ръст, и мислите, които имаме от вчера, вече са
демоде. Трябва да мислим с мислите. . .
Водеща:
В крак с модата.
Л. Шулева:
. . .на утрешния ден.
Водеща:
Да, модата в икономиката. Тя също е изключително важна.
Л. Шулева:
По-скоро може би не толкова мода, колкото съвременно и
авангардно мислене ни трябва.
Водеща:
Свободна пазарна икономика.
Л. Шулева:
Разбира се.
Водеща:
Ще продължим разговора с вицепремиера и министър на
икономиката Лидия Шулева на икономическото развитие в страната
като конкурентоспособност, иновации, инвестиции, приватизация. .
.
Водеща:
И така, продължаваме в студиото на "Портфейл" с вицепремиера
Лидия Шулева. Госпожо Шулева, хайде да натиснем бутоните, за
които говорихме преди малко. Откъде да тръгнем от иновациите,
стратегията на министерството с програми и мерки, които да
стимулират бизнеса. . . едно начало, посока.
Л. Шулева:
Понеже, вие така поставихте въпроса, мисля, че първо трябва
да сменим подхода си към инвеститорите, независимо дали те са
български или чуждестранни. Второ, да започнем реално
стимулиране на иновациите в България, и трето - да си дадем
сметка, че една технология, дори и космическа да е, за да може
да се реализира, е необходимо да има развит човешки капитал.
Така че, ако трябва да формулирам три неща - първо, това е
стимулиране на инвестициите, стимулиране на иновациите и
развиване на човешките ресурси. С това трябва да се започне.
Водеща:
Добре, а всичко това би могло, например, да се събере в
определени, да кажем, проекти, които държавата да предложи, да
кажем, на инвеститорите. Какви идеи има, събирайки тези три
важни компонента?
Л. Шулева:
Когато е ясна една визия и има политика за нейната
реализация, следващият въпрос, който се поставя, е с какви
инструменти това нещо става реалност и в рамките на държавата и
на държавното управление обикновено това става с промяна на
закони. Така че когато поставихме, така, на дневен ред тези три
неща, за които аз споменах, трябваше да се направи преглед на
това какво и къде трябва да бъде сменено, променено или
създадено, за да могат тези неща да бъдат реализирани.
Така че първото нещо, което сме направили в тази връзка, е
промяната на Закона за насърчаване на инвестициите и промяната
на Закона за насърчаване на предприемачеството. Тези два закона
вече, бих казала, почти са факт, тъй като предстои второ четене
в парламента и одобряването им.
Освен това обаче е необходим още допълнителен, бих казала,
стратегически подход за развитие и перспектива на всичките тези
неща, които в близък план решаваме. И точно поради тази причина
бяхме се договорили в Съвета за икономически растеж, да започнем
съвместна работа по създаване на стратегия за насърчаване на
инвестициите. Това, което прави впечатление, е, че обикновено
правителството подготвяше някакъв документ досега и го
предлагаше за обсъждане на бизнеса, неправителствените
организации и т.н. Сега решихме да сменим подхода.
Водеща:
И какво се случи на последния. . .
Л.Шулева:
На последния. . .
Водеща:
На тази среща?
Л. Шулева:
. . .съвет имахме среща и аз бях изключително приятно
изненадана от факта, че всички бизнесорганизации дойдоха с
подготвени виждания относно това как трябва да се разработи
стратегията за насърчаване на инвестициите в България. Мисля, че
се постави едно изключително добро начало, включително
създадохме организационни мерки за продължаване на тази идея.
Експертен съвет, който да работи с представители от
бизнесорганизациите. Разбрахме се за среща брейн сторминг,
която да формулира целите. Въобще започва един реален диалог,
бих казала, който да даде възможност на хората, към които ще
бъде насочена тази стратегия, още в самото й създаване да могат
да предложат своите идеи и политики за развитието.
Водеща:
Добре. А успявате ли и ще успеете ли чрез тази стратегия да
ограничите, например, административната намеса за бизнеса. В
едно от последните изследвания на "Витоша рисърч" между 421
компании от различни сектори се сочи, че бизнесът е на път да
приеме подкупа като законен данък само и само да продължи да
работи. Ние за тези лицензионни, за административната намеса. .
Л. Шулева:
Да.
Водеща:
. . .много се говори.
Л. Шулева:
Много, много често действително говорим. Опитваме се да
предприемаме различни мерки, но аз много често се шегувам, че
като че ли тези административни режими са като тази двуглава,
триглава, многоглава ламя от детските приказки - отрежеш една, а
се появят на нейно място няколко други. Имат, така, една
виталност и способност да се възпроизвеждат тези режими, за
съжаление, казвам.
Водеща:
Има примери, да, за съжаление.
Л. Шулева:
Но това, което мога да кажа е, че до момента успяхме да
отменим и да облекчим общо 141 лицензионни и разрешителни режима
и работим, за да премахнем още 51 режима. Нашето министерство е
един от авторите на Закона за административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност, в който се
въвежда и принципът за мълчаливото съгласие. Но аз като човек,
който идва от реалния бизнес, съм изпитала на собствения си гръб
диктата на бюрокрацията и на административните пречки и си
давам сметка, че действително работата по създаване, по-скоро,
бих казала, на приемлив ред, в администрацията е нещо, към което
всички трябва да се стремим, и ако трябва тук, в студиото на
"Дарик" да споделя една мечта, бих искала, така, като си тръгна
от правителството, да мога да се похваля с обслужване на едно
гише, по-скоро мен да могат вече да ме обслужват на едно гише. .
.
Водеща:
Л. Шулева:
Хубава цел.
И като бонус да получа една усмивка поне от отсреща.
Водеща:
Хубава мечта. Но от бизнеса има и други доста недоволства по
отношение на данъчни утежнения. Ето и сега сме свидетели на
бюджет 2004, атакуван от бизнеса. Едно от обвиненията е, че със
114 милиона нарастват таксите, които администрацията ще събере
от бизнеса.
Л. Шулева:
Вижте, прекрасно би било, ако можеше в живота така да се
случва, че, както се казва, хем вълкът да е сит, хем агнето
цяло. Поначало ние искаме да развиваме една модерна
администрация, която да предоставя едни много добри
административни услуги. И това са, така, две страни. От една
страна, искаш да получаваш един много добър, съвременен
европейски сервиз. От друга страна, не искаш да плащаш. Е, някак
си двете неща не стават. Ако искаш да го получаваш, трябва да
си плащаш.
И, разбира се, трябва да се приеме в някаква все пак
поносима рамка, но трябва да бъде ясно и на хората, които са
обслужвани, за да се постигне ниво, все пак трябва да има
средства, с които това нещо да стане.
И понеже споменахте за скрити данъчни утежнения, нека аз пък
да ви кажа за откритите данъчни облекчения.
Водеща:
Да, кажете.
Л. Шулева:
Ако можем да погледнем малко назад във времето, примерно към
1997 г., ще видим, че данъкът, ефективната данъчна ставка беше
40.1 процент, 2004 г. ще бъде 19.5. Така, като че ли. . .
Водеща:
Имате заслуга за това?
Л. Шулева:
. . . като че ли два пъти за един период от 5-6 години никак
не е малко, нали, като говорим за открито данъчно облекчение.
Водеща:
Бизнесът открито приветства това решение за корпоративния
данък 19.5 процента, но, от друга страна, пък през седмицата сме
свидетели също така на едно обезсмисляне на въведения нулев
данък печалба. Аз знам, че това не е към вас, Министерството на
финансите, но това. . . въведе една наредба с. . .
Л. Шулева:
Не, по-скоро инструкция.
Водеща:
. . . инструкция, която ограничи, общо взето, ефекта на този
данък.
Л. Шулева:
Да, имаше дискусия на последното заседание на Съвета за
икономически растеж относно тази инструкция, която е въведена.
Вие знаете, че аз като предишен министър на труда и социалната
политика настоявах да бъде въведена тази нулева ставка за
регионите с висока безработица. Договорихме се, че ще проведем
през следващата седмица една специална работна среща с
представители на бизнеса и Министерството на финансите, и
Министерството на икономиката, да видим все пак мотивите и на
едната, и на другата страна, и да се договорим за един приемлив
вариант, който, както няма до въведе такава свръхситна цедка,
както се изрази бизнесът, така и, от друга страна, да предпази
от различни възможни заобикаляния на закона, каквато практика,
знаете, че често се използва в България. Така че аз лично се
надявам, че тази среща ще изглади евентуалните...
Водеща:
Ще балансира?
Л. Шулева:
. . . да, недоразумения.
Водеща:
Добре, още един проблем, голям за българските предприятия,
за който вие много често говорите, това е
конкурентоспособността. Какви мерки за подобряване на качеството
на българските стоки и повишаване на конкурентоспособния износ
предприема министерството?
Л. Шулева:
С риск да се повторя, бих искала да кажа, че инвестициите,
иновациите и развитието на човешките ресурси са трите елемента,
които правят един бизнес конкурентоспособен. И в началото на
разговора ви казах, че работим в тези направления. Мисля, че за
всеки е ясно, че по никакъв начин с магическа пръчка не може от
днес за утре бизнесът да стане конкурентоспособен, по-скоро
продуктите, които той произвежда. Процесът е дълъг, но, за да
може да има някаква ефективност, ние трябва да си поставяме
много ясни и конкретни цели. И в тази връзка мисля, че ние може
много да направим като Министерство на икономиката, като нашата
работа е да формулираме политиката и насоките за развитие, да
създадем условия. Останалото е работа на бизнеса и аз мисля, че
ще се справят.
Ето, сега ще дам няколко примера. Стимулираме примерно
иновациите, ако приемем иновационната стратегия, която вече
почти е готова, тя ще създаде всички условия. . .
Водеща:
В началото на годината?
Л. Шулева:
. . . да, в които да се създадат условия за модернизиране на
оборудването, въвеждане на нови технологии. Най-вече това,
което липсва в момента на бизнеса, и то липсва от около 10
години и малко повече, откакто започна кризата в българската
икономика, е създаването и използването на развойните звена,
звената, които дават новите продукти. Това е един от основните
недостатъци в момента за много малки и средни фирми, и ние ще се
стремим да създадем условия за възстановяване на тези развойни
звена.
Водеща:
Преференции какви?
Л. Шулева:
Вижте, много неща биха могли да бъдат направени. Основната
ми идея е свързана с това, че трябва да се стимулира изграждане
на такива звена около университетите, защото в цял свят около
университетите се създават научно-развойни звена, които
използват университетския потенциал като учени, като хора, които
могат да правят разработки, но има много тясна връзка с
бизнеса, който се явява потребител. Тоест, да не залагаме само
на научноизследователска работа, а да развиваме научно-приложна
дейност. И това нещо може да стане със стимулиране на
научно-приложни центрове, развити около университетите. Ние
подготвяме идеи в тази посока. През следващата година ще имаме
възможност да ги обсъждаме на широки формати и да видим по какъв
точно начин бихме могли да реализираме тази идея.
Водеща:
Следващият ми въпрос е свързан. . . бих искала още да
говорим за иновациите, за конкурентоспособността, но виждам, че
времето ни притиска, затова не мога да не ви попитам за
стратегията на "Булгартабак", приетата стратегия за приватизация
на "Булгартабак". Как ще стигнем до края на раздържавяването на
държавния монопол, цигарения държавен монопол?
Л. Шулева:
Аз лично съм благодарна на депутатите, които подкрепиха
новата стратегия за приватизация на "Булгартабак", тъй като тя е
едно сравнително нестандартно решение по своя характер.
Водеща:
Напомня малко на Банковата консолидационна компания.
Л. Шулева:
Разбира се, са използвани всички положителни примери. Ние
просто няма защо да повтаряме грешките, трябва да приемаме
положителния опит. В цял свят т. нар. добри практики се
мултиплицират и използват, и аз мисля, че няма нищо лошо в това,
ако ние се възползваме от собствените си добри практики и ги
мултиплицираме за реализация на нови идеи. Така че мисля, че
тази стратегия е добра. Тя е изключително прагматично
ориентирана. Тя е ориентирана към инвеститорите, на които не аз
да им кажа те от какво се интересуват, както обикновено ставаше,
а те да дойдат и да кажат: ето, това е нашият инвестиционен
интерес, дали бихме могли ние да го намерим в България. И
удоволствие ще бъде, ако им кажа - да, можете, заповядайте.
Водеща:
Не всички фабрики на "Булгартабак" са печеливши. Каква е
идеята ви там? Интересът, да кажем, ще бъде към някои от тях, в
пакети ли ще ги групирате?
Л.Шулева:
Вижте, проблемът, бих казала, не е толкова до. . . Една
фабрика е печеливша или непечеливша в голяма степен от това
какви марки произвежда, какъв е нейният пазарен дял и т. н. Така
че за инвеститорите това, което е особено интересно, е важно
колко оператора, т. е. производители като цяло на цигари ще има
в България, т. е. как пазарът ще бъде регулиран от гледна точка
на конкуренцията. Така че, когато мислим за приватизацията и за
мощностите, които трябва да бъдат приватизирани и продадени, ние
по-скоро трябва да мислим в посока на това какъв е
инвестиционният интерес, как трябва да балансираме пазара на
производство на цигари по начин, който хем да създава добра
конкуренция, хем да създава възможност за развитие. Това е
въпросът, който и задаваме.
Водеща:
Как?
Л.Шулева:
Ами, вижте, няма да се налага да плащам пари на консултант,
ако трябваше да ви отговоря аз. Така че това е задачката, на
която ще трябва да отговори консултантът.
Ние сме дали ясно задание, че те трябва да направят такова
разпределение на пазара, т. е. разпределение на производителите
на цигари, щото то да бъде балансирано и интересно за
инвеститорите. Това е задачка, която поставяме.
Водеща:
Кое е приемливото тогава, обръщам въпроса за вас? Ще има
ликвидиране, предполагам, на някои. . .
Л.Шулева:
Ами, ако ме слушахте внимателно, нямаше да ми задавате този
въпрос.
Водеща:
. . .че вие отново ще се измъкнете от. . .
Л.Шулева:
Не, няма да се измъкна с консултанта. Казвам, че това е
въпрос на баланс на пазара на производители и, вижте, има място
за всички. Значи, ако добре се балансират марките, ако добре се
балансират производствените мощности, повтарям, значи ние не
говорим въобще за закриване, за непечеливши и за не знам какво
си. Говорим за съществуващи производствени мощности и доброто им
балансиране сред потенциалните инвеститори.
Водеща:
Добре, ще проведем разговора след. . .
Л.Шулева:
Това е, което искам да направят консултантите, те да му
мислят.
Водещ:
А вие като бивш социален министър какви ангажименти и
проекти предвиждате в стратегията за защита на работниците,
освобождавани при закриването на. . .
Л.Шулева:
Вижте, ако погледнем, така, назад във времето цялата
приватизация в България. . . Чух в парламента даже, че така се
говореше, че приватизацията като цяло винаги била насочена към
увеличаване на работни места и т. н. Ако си сложим ръка на
сърцето, ще кажем, че приватизацията винаги е водила до
закриване на неефективни структури, намаляване на работни места
и т. н. Въпросът е да търсим не задържане, изкуствено, на
работна ръка в неефективни структури, а да търсим алтернатива на
тази работна ръка в печеливши структури. Защото, знаете, че ако
хората стоят в една губеща фабрика, те не получават заплати,
нали, те не получават заплати и няма никакъв смисъл да се
хвалим, че сме задържали работната ръка в едно предприятие,
което не плаща заплати.
Имаше едно такова увлечение в последните години, което в
крайна сметка доведе до огромни дългове към работниците. Аз
лично не съм привърженик на такава позиция. По-скоро трябва да
сме наясно, че когато имаме неефективно производство, това
неефективно производство трябва да бъде затворено, хората трябва
да бъдат освободени. Едновременно с това обаче трябва да бъдем
готови да им дадем алтернативата.
И точно затова, когато аз говорех за стратегията за
приватизация, казах, че едно от важните неща, които
правителството трябва да поеме като свой ангажимент, е да
направи така, че да създаде фонд, който да гарантира
преодоляване на последиците, негативни последици от
приватизацията на "Булгартабак". Такива ще има. Ние няма защо,
така, да си крием главата в пясъка. Въпросът е да знаем какво
предлагаме на хората. И аз мисля, че ние ще имаме тази
възможност да го направим, защото очаквам приходите от
приватизацията да бъдат добри и с тези приходи или с част от тях
да могат да бъдат реализирани различни програми, които да дадат
поминък на хората. За нас е важно не да им дадем помощи или
примерно обезщетения, за нас е важно да създадем условия за
алтернатива. Така че това е една от другите цели на програмата.
Водеща:
Последният ми въпрос, който предполага съвсем кратък
отговор, тъй като времето ни притиска. . . вижда се краят на
приватизацията на "Булгартабак". В края на началото сме на БТК.
Само две думи коментар за БТК.
Л.Шулева:
Вижте, аз много пъти съм отговаряла по един и същи начин.
Тази сделка, така, аз я заварих в едно специално състояние,
когато станах министър на икономиката, и смятам, че това е
поредният, така, пример в България, на съдебна приватизация. Не
сме имали досега такъв вид приватизация, това е вид съдебна
приватизация. Така че тя, тази приватизация, ще бъде в
съответствие с решенията на съда. Това е, което мога да кажа и
нищо повече.
Водеща:
Благодаря ви много. Имахме много въпроси още, за които
трябваше да си говорим, но, надявам се, че това ще продължим
следващата година. Благодаря ви много за участието, г-жо Шулева,
министър на икономиката и вицепремиер, гост в "Портфейл".