Разговор по актуални теми - мнения на политици и експерти /втора част/
(БНР) - 2004/3/21
Разговор по актуални теми - мнения на политици и експерти /втора част/
Ал.Кашъмов:
. . .преследват предимно дилърите, с премахването на
еднократната доза се увеличава автоматично броят на хората,
които потенциално ще отидат в тези наказателни производства. По
този начин МВР, т.е. полицията, просто за 2-3 дни, като хване
няколко дузини младежи пред дискотеките, ще представи
статистика, че през този месец, видите ли, те са разкрили или
заловили там еди колко си души и по този начин те са си
изпълнили работа, след което топката ще бъде отново прехвърлена
към съда. А на практика истинската работа по издирването на
наркодилърите, на търговците с наркотици и със съдбата на нашите
деца тя ще бъде на втори план пренебрегната. Това е за мен
голямото опасение при. . . разбира се, тази теза може да не се
сподели, но аз лично смятам, че има една такава опасност и тя се
индицира и от още един факт, че МВР в последните години има
доста активна негативна кампания по отношение на съда - нещо, с
което аз не мога да се съглася.
Аз в тези дела поне, по които съм бил и в които се е
поставял въпросът за еднократната доза, съдът разсъждава много
сериозно по въпроса, а нека да припомним, че това са дела със
съдебни заседатели, т.е. двама души от тричленния състав са
обикновени граждани, родители, които много добре съзнават
значимостта на този въпрос, и в никакъв случай не са излишно,
така, милостиви. Да не говорим, нали, за това, че в дебата още
преди време се говореше за. . . аз нямам данни при. . . да е
била използвана тази, не си спомням да е била използвана тази
алинея за еднократната доза. Нека все пак да бъдат точно и
прецизно използвани нещата и да има наистина сериозен обществен
дебат. Майките също не искат да има затвор за техните деца. Те
искат да има адекватни механизми в обществото за борба срещу
тази болест - търговията с наркотици.
Водеща:
Татяна Дончева ще продължи с контратеза.
Т. Дончева:
Всички аргументи, които каза колегата Ралчев, се споделят и
от нас, които сме подкрепили решението. Разликата каква е? В
единия случай се отчита, че текстът, който е направен за
еднократната доза и който всъщност е създаването на нова
хипотеза за оневиняване на определена категория лица, е замислен
като оневиняващ зависимите от дрога, а на практика е станал
като оневиняващ дребните разпространители. За да премахнем тази
възможност за оневиняване на пласьори, ние сме премахнали тази
възможност за оневиняване, но остават редица други възможности
по Наказателния кодекс, ако практиката при разследване на делата
реши, че това е така. Когато лицето по медицински показатели в
рамките на разследването по делото е доказано зависимо, разбира
се, че съдът и прокурорът, и следователя имат предвид този факт
с всички възможности на закона. Колегата Ралчев казва, че
скалата на наказания може да скочи рязко. Ами тя така си скача
скалата и за прост рецидив и накрая може за рецидив да вкарат и
в затвора за десетки години един човек за кражба на кокошка, но
то си е не само за този текст, и не само за това разбиране, и не
само от сега и не е създадено онзи ден. Европа е напреднала в
решенията, но Европа е напреднала и в явлението, и ако ние не
искаме да стигнем мащабите на Европа по разпространение на
употребата на наркотици, е по-добре сега да запушим някои врати,
отколкото да изпуснем нещата съвсем. Искам нещо друго да ви
кажа. Една част от журналистите, които видях, че са ангажирани с
явлението, ме кандардисваха, между първо и второ четене, че
употребата на наркотици е въпрос на култура. Ами, не може да ме
кандардисате за такова нещо. Освен това. . .
Водеща:
Кои са тези журналисти? Веднага на съд.
Т. Дончева:
Те ще си се познаят, ако слушат предаването.
Водеща:
Ако ги кажете. . . Ако ги кажете, ще ги. . .
Т. Дончева:
Канабис - канабис, ама тук прави са колегите, като казват,
текстът не е направен един текст за канабис, друг текст за
хероин, трети - за синтетична дрога. Текстът е един и, разбира
се, когато прокурорът, следователят и съдът разглежда делото, те
също отчитат факта, за какъв наркотик става дума - за
цигара-марихуана, за пликчета хероин, за нещо друго ли, за
синтетична дрога ли, и т.н. тежестта на доказване, много е лесно
да кажеш, тежестта на доказване е в прокурора, следователя.
Ами, добре, ама когато текстът е направен труден за прилагане,
просто кел файда, че тежестта за доказване била в държавните
органи, когато създаваш обективно една врата, от която да се
ползват разпространители. Да, забраната не е начин за решаване
на нещата, но, извинявайте, част от обществения регламент се
състои от забрани. Друг е въпросът тези забрани да бъдат умно
направени и аз, разбира се, съм горещ привърженик на това никой
да не смята, че премахването на този текст за оневиняване през
еднократна доза, е единствената мярка или някой да хвърля цялата
тежест на борбата с наркоманиите върху съда и Наказателния
кодекс. Тук са абсолютно необходими поредица мерки - и
пропагандни, и медицински, и т.н., но едното не е за сметка на
другото.
Водеща:
Господин Ралчев преди време, когато. . .
Б. Ралчев:
Да.
Водеща:
. . .се занимавахте с ескалацията на поръчковите убийства в
България и въобще с тежкия проблем на престъпността, вие се
опитахте да докажете неговата сложност. Все пак бихте ли взели
страна около подозрението, че в България въпреки прекрасната
осведоменост на българските власти, не се посяга на едрите
престъпници, включително и тези, които участват в наркомрежата в
България. Преди няколко месеца една социологическа агенция,
"Витоша Рисърч", съвместно с Министерство на вътрешните работи
показа, изобрази дори до имена, до псевдоними, до най-точна
топографска сметка наркомрежата в България. Бихте ли взели
отношение по този проблем?
Б. Ралчев:
Да, разбира се. Проблемът е. . . има още една характеристика
и тя е, че при пропуските в. . . наказателната работа досега в
последните 14 години в крайна сметка се стигна до там, че се
изгради многостепенна система, която самите едри риби изградиха
за себе си, и това обективно затруднява безкрайно много работата
на полицията. Но защо аз твърдя, че е въпросът на доказване.
Защото очевидно е, знам и другите аргументи, свързано с това, че
самите разпространители на дрога са една част зависими и т.н.,
и т.н., но въпросът е на оперативна работа на полицията, от една
страна, да проследи надлежните лица, които сигурно няма един
път на годината да излязат край училищата. . . системно там и не
са безкрайно много, а до определен ен брой лица, за да могат да
бъдат проследени, те се знаят много добре, и въпросът е да се
хвърли необходимият ресурс за тяхното залавяне. И тогава те
много трудно ще могат да излязат с аргумента, в края на
краищата, аз съм зависим. На второ място, само една малка
реплика към колегата Дончева Татяна, значи, медицинските мерки в
Наказателния кодекс започват, до 89 имам предвид, след като
човекът бъде признат за виновен. Тоест ние един път му слагаме
етикета, че той е престъпник, и пак фигуративно се изразявам, на
следващата цигара марихуана отиваме вече в повторността, ние
знаем за какво става въпрос, но не там са проблемите. Проблемите
са точно в степента на доказване. Затова кой е извършител, кой
зарибява, както прие гражданственост този термин, и усилията да
бъдат насочени към него, и кой е жертвата на тази дейност. Така
бих искал аз да гледам на целия този въпрос, а въпросът за
едрите риби ще дойде сам като решение от само себе си, много
трудна борба, тя е в световен мащаб тази борба налична, но като
се вземат в края на краищата и мерки срещу дребните риби, и
едрите риби ще останат на сухо. Защото едрите риби, ако се
занимават с килограмите хероин и прочие, очевидно там няма защо
да говорим за зависимост, нали, нека да разграничим нещата.
Т. Дончева:
Те са зависими финансово.
Б. Ралчев:
Въпросът се свежда до. . . и пакетчета, едното пакетче и
едната цигара.
Т. Дончева:
Но вярвам сте съгласни, колега Ралчев, че можем да обобщим
следното. Ръководили сме се от много сериозни аргументи и
горе-долу имаме много сходства в доводите, които са ни водили.
Б. Ралчев:
Мисля, че различията са много малки.
Т. Дончева:
Избрано е, преобладаващо е едно от решенията, но в никакъв
случай то не е въпрос на популизъм и на примитивен подход към
проблема.
Б. Ралчев:
Аз не съм отправял такъв упрек към вас.
Т. Дончева:
Не, не, аз искам да обясня просто за слушателите.
Б. Ралчев:
Мен ми е съвсем ясно, гледните ни точки се различават в
малък аспект кое да бъде приоритетно, но от правна гледна точка
мисля, че различията са малко.
Т. Дончева:
Но се отчитат и аргументите, които е дала другата страна, и
се търсят решения за тяхното минимизиране, така че. . .
Б. Ралчев:
А, това вече е много сериозно нещо. Да потърсим решенията е
по-важното нещо, защото. . .
Водеща:
В какъв смисъл ще ги дирите?
Т. Дончева:
Ами, аз ви казах, чл. 9, ал. 2. Има редица хипотези в
Наказателния кодекс, които дават възможност на практиката да
прилага, общо взето, с житейски разум закона. Още в самия чл. 9
пише, когато казусът съдържа формално признаците на
престъпление, но по обществена опасност не отговаря на
критериите. . .
Водеща:
Това е един страхотен житейски максимализъм - да възлагаш. .
.
Т. Дончева:
Не е никакъв максимализъм.
Водеща:
. . .морал повече, отколкото го има в текстовете.
Т. Дончева:
Не, Лили, това е ставало стотици години на прилагане, защо?
И по отношение на всички текстове. Каква е тази вълна от
престъпления? Каква е това подозрение, че щели да бъдат
пласьорите, така, привилегировани, защото полицията щяла да
хване няколко младежи, да си отчете статистиката. Сега, това не
е сериозен подход.
Б. Ралчев:
Нали разбирате, че пак е въпрос на доказване, госпожо
Дончева?
Т. Дончева:
Е, ами, разбира се.
Б. Ралчев:
Значи. . . си е ясна за всички нас от памтивека.
Т. Дончева:
Ами, разбира се.
Б. Ралчев:
Ама нали и самият пласьор ще се яви с аргумента за пръв път
като е на съда.
Т. Дончева:
Ще се яви.
Б. Ралчев:
. . . чл. 9.
Т. Дончева:
Но когато медицинската експертиза покаже, че той няма
зависимост, мисля, че трудно. . .
Б. Ралчев:
Ето дойдохме до алфата и омегата, която аз поддържах.
Т. Дончева:
Е, да, ама, колега Ралчев. . .
Б. Ралчев:
Медицинската експертиза. . .
Т. Дончева:
Ама, колега Ралчев, нали знаете, че текстът просто се
прилага като, щом има доза в пласьора, той казва - тази доза е
за мен.
Б. Ралчев:
Е, нали пък и неговата зависимост, защото аз знам и от
другото правило, нали, то е много сериозно, че една значителна
част от пласьорите са и зависими.
Т. Дончева:
Ами, добре.
Б. Ралчев:
Но нали и неговата зависимост е предмет на изследване на
една психиатрична експертиза и само там и усилията там ще
докажат, че той е пласьор.
Т. Дончева:
Радвам се, че дадохте този казус.
Б. Ралчев:
Да.
Т. Дончева:
Какво ги топли майките дали пласьорът, който продава на
децата им, е зависим или независим.
Б. Ралчев:
Нищо не ги топли, но. . .
Т. Дончева:
Но тогава?
Б. Ралчев:
. . .когато бъдат на борба хвърлени срещу него в рамките на
месец, бих казал, или два максимум, те ще бъдат ликвидирани.
Т. Дончева:
Не съм убедена.
Б.Ралчев:
Аз се надявам.
Водеща:
Още един. Други въпроси. Господин Ралчев, кометирайте
покушението срещу плевенския съдия Цветанов.
Б. Ралчев:
Сложна тема. Не бих искал да взема становище. Много неща се
чуха за този колега. Една част отрицателни, друга - положително,
но ми се струва, че актът срещу него не е акт към магистрата, а
по-скоро би имал странично измерение. Пак магистратско, но може
би в отрицателния смисъл. Но много съм далеч от казуса за. . .
Водеща:
Защо в противен случай, когато някой бе обект на покушение,
веднага автоматически полицията заключаваше, че той е
престъпник, а когато става дума за съдия, се умува дали е
посегателство срещу личността му, или срещу магистрата. Много
сложен. . .
Б. Ралчев:
Голяма разлика има в едно обикновено поръчково убийство и
една обикновена поръчка между разчистване на сметки между
бандити и посегателство срещу магистрата. Ако този магистрат е
известен и неговата характеристика е като човек, който се бори,
да речем, с наркоманиите, защото е висок, голям специалист и е
гледал много такива дела, гледал е много сериозни и тежки дела
по поръчкови убийства и прочие, и е с едно безупречно. . . една
безупречна характеристика, очевидно, че отношението ще бъде
отношение като посегателство към магистрат, отношение като
посегателство към институциите.
Водеща:
Уви, той е. . . печално реноме.
Б. Ралчев:
Ами, това е нещото, което, без да имам достатъчно знания, не
бих искал да коментирам.
Водеща:
Така или иначе, професионалистите, неговите колеги нямат
много възможности да реагират, когато съществуват такива явления
в редиците.
Б. Ралчев:
В никакъв случай. Това не може да бъде приветствано, нито
подкрепяно. Значи осъждането във всички случаи е налице, защото
не са това средствата, по които трябва да се върви.
Водеща:
Наказан с понижение в малък град.
Б. Ралчев:
Да, да. И това е важно и ми струва, че в новия закон ясно и
точно достатъчно се вземат мерки в тази връзка и мисля, че
самият нов Висш съдебен съвет показа ясно отношение към този
проблем, защото създаде една специална комисия, която да се
занимава с провинения, меко казано, или нарушения на отделни
магистрати. Очевидно че вървим по пътя. Да се надяваме, че не
сме толкова бавни.
Водеща:
Други въпроси, свързани със заседанието през седмицата на
комисията, временната парламентарна комисия, която, кратко
казано, се свързва с "Петролгейт". Може ли да кажете докъде
стигнахте във вашите усилия да обедините повече гласове в полза
на истината?
Б.Ралчев:
Мисля, че комисията върви по своя път. Дейността й е
изключително тежка. Значи, има няколко компонента. Първо,
съставът й , в края на краищата, не е на пропорционалният
принцип, а всички основни политически сили имат равно участие -
по четири бройки, и един независим. Значи, това беше първият
подход, с който ясно и точно се показа, че ние не искаме да
политизираме проблема. Независимо че всъщност това, което даде
като мандат и като поръчение пленарна зала към комисията, се
състои само, и е свързано само с една партия, в случая
социалистическата, и това е конкретният проблем на изследване,
то аз лично мисля, че. . . и вече неколкократно коментирахме
това и с колегите, искаме да видим проблема не само в личностен
план, не само в партиен план, но и в държавния му аспект, защото
в крайна сметка, ако се докаже едно такова действие, то във
всички случаи ще уронва престижа и ще накърни авторитета и на
българската държава като такава, конкретно. Разгледахме двата
доклада на специалните служби и ги слушахме и техните
ръководители в момента, това беше онзиденшното заседание. Към
тези две комисии ще бъдат отправени молби за още допълнителни
данни и това, което в края на краищата ние приехме, че е основно
да дефинираме понятието "източник на информация" така, както е
дадено и в мандата на пленарна зала, не се заключава само в
печатните изявления, а ще потърсим съдействието на Министерство
на външните работи, вече имаме една папка от тях изпратена,
Министерство на финансите, на икономиката и всички, които имат
някакъв допир до този проблем.
Водеща:
Това, разбира се, е обект на доста отегчителни процедури,
доколкото пред обществото се прожектира волята да се получи
гласност по тези въпроси. От друга страна, специалните служби
автоматически решават, че не бива да разсекретяват данните.
Същевременно може да се каже, че това са зле охранявани тайни,
тъй като известни редакции публикуваха. . . вестник "Монитор"
например, сведения за досието "Кантора", досието на Министерство
на вътрешните работи за петрола на Саддам. И вече е трудно да
се каже, че духът не е излязъл от бутилката, г-н Ралчев.
Б. Ралчев:
Ние не сме искали да го затворим, защото комисията,
съобразно своя приет вътрешен правилник, еднозначно, всички
гласувахме за това заседанията да бъдат публични.
Водеща:
Но не бяха.
Б.Ралчев:
Но, когато ги имаме ограничения, изходящи от закон, какъвто
е Законът за защита на класифицираната информация, ние не можем
да си позволим да нарушаваме закона. Това е втората част на
въпроса.
Водеща:
Сигурно, да.
Б.Ралчев:
Но правилото е, подчертавам, че всички заседания са
открити. Журналисти, граждани, който намери за добре, може да
присъства и няма нищо. . . няма да изменим на този принцип.
Водеща:
Не разбирам. Последното заседание беше ли открито?
Б.Ралчев:
Последното не можеше да бъде открито, защото. . .
Водеща:
А, ще го откриете занапред?
Б.Ралчев:
Не, не така, не така. Нека да бъдем ясни и точни. Всяко
заседание по правило е открито и се закрива само тогава, когато
има необходимост от това. Необходимостта на закриването на
последното заседание беше от това, че ние коментирахме два
доклада, които са засекретени, и изслушахме обясненията на
ръководителите на службите, които сами по себе си коментираха и
докладите, което само по себе си означава, че се коментира
класифицирана информация. Ние не можем да си позволим да
нарушаваме закона.
Водеща:
Е добре, какво казваме сега, че класифицираната информация
е класифицирана, защото е класифицирана. Но, нека да чуем
каузата, за която се борят журналистите, тя е за откритост и се
нарича "достъп до информация". Александър Кашъмов за делото,
което откриха срещу президентската институция.
Ал.Кашъмов:
Всъщност делото ще се заведе от вестник "Монитор" през тази
седмица, тъй като представител на вестника е поискал от
президента копие от този доклад, за да се запознае с него,
респективно да запознае и обществеността. Постъпил е отказ от
президентството, който не е мотивиран, според моите виждания
поне, тъй като вътре не се сочи коя категория от списъка,
приложение към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната
информация, е позволила да бъде класифициран този доклад. Друг е
въпросът, който е интересно да бъде допълнително изяснен, че
президентът се е консултирал със службите за сигурност по
въпроса дали е класифицирана информация и следва ли да бъде
класифициран докладът, но самият той като ръководител на едната
от тези служби, не взима решение, доколкото разбирам. . .
Б.Ралчев:
Той няма такава функция, колега Кашъмов. Той не може да
вземе решение за това дали да се разсекрети или не.
Ал.Кашъмов:
Сега, според член 31 от Закона за защита на класифицираната
информация ръководителят също би могъл да вземе становище по
въпроса за това правомерно ли е засекретяването, т.е.
позоваването на класифицирана информация. Аз тук соча за една
възможност. Вече оттук нататък ще се изясни дали и в каква
степен тази възможност е била реализирана.
Б.Ралчев:
Струва ми се, че не греша, ако кажа, че г-н президентът не
е ръководител на институцията, която засекретява.
Ал.Кашъмов:
Това не е много. . .
Б.Ралчев:
В друг аспект е, нали разбирате.
Ал.Кашъмов:
Да, това не е много ясно, тъй като, според мен, тук не е
ясно изчистен терминът. Това също ще бъде предмет на тълкуване.
За мен това, което е по-важното, е, че в случая имаме една доста
очевидно обществена информация. Самата комисия, както разбирам,
е водила много сериозен вътрешен дебат с искане тази информация
всъщност да бъде оповестена на обществото, за което. . .
Б.Ралчев:
Няма спор, така е, да, но в крайна сметка ние. . . решихме,
че не можем да нарушаваме закона.
Ал.Кашъмов:
Разбира се, аз в никакъв случай не смятам, че има основание
за критика към комисията, напротив, смятам, че. . .
Б.Ралчев:
Комисията няма никакво значение, извинявайте, че се
намесвам, дали информацията е засекретена или не, защото ние
имаме достъп до нея, което позволява. . . че ние можем да си
свършим нашата работа, условно казано.
Ал.Кашъмов:
Точно така.
Б.Ралчев:
Общественият интерес, общественият интерес е напълно
оправдан. Ако някой твърди, че изнесеното във вестник "Монитор"
и в пресата е идентично със засекретяване. . . значи и
общественият интерес е защитен в известна степен. Аз искам много
добре да бъда разбран. В крайна сметка много пъти и с вас сме
говорили по 357, надявам се, че добре си спомняте, за
обществения интерес. В случая засекретяването и
незасекретяването е съвсем на друга плоскост. Има един закон,
сега, справедлив или не. . . знаем всички това правило. Не може
една институция, каквато е комисията, да си позволи в края на
краищата нарушение на закона. Там е проблемът.
Ал.Кашъмов:
Аз в това отношение съм. . . съгласен. В никакъв случай
Народното събрание и комисията в конкретния случай не е
оправомощено по сега действащия закон да разсекрети тази
информация. Даже всъщност това, което е важното, е, че
депутатите от комисията са се застъпили за това обществото да
научи. Но, както виждаме, информацията продължава да бъде
засекретена. Но това, което е още по-интересно, е, че всъщност
от интервютата през тази седмица става ясно, че министър
Петканов и главният секретар Бойко Борисов на МВР, сами
заявяват, че голяма част от информацията в тези доклади всъщност
е публична и не би трябвало да бъде засекретена. Дори г-н
Борисов предлага да бъде съставен нов доклад. . .
Б.Ралчев:
Нов вариант.
Ал.Кашъмов:
. . .който просто да не съдържа, точно така, който да не
съдържа. . .
Б.Ралчев:
Нямам нищо против, разбира се.
Ал.Кашъмов:
Ами това само по себе си показва, че по реда, който е
предвиден в закона за достъп до. . . информация, без особени
затруднения е възможно да бъдат заличени тези пасажи от доклада,
които съдържат информацията, която е класифицирана, аз
предполагам, че тук става дума за тези анотации от доклада,
които посочват източниците, и оттук нататък може да бъде даден
така нареченият в закона частичен достъп. Ние все пак имаме един
сравнително модерен закон, макар че той също се нуждае от
промени, и аз се надявам, че вие като народни представители
бързо ще гласувате на второ четене тези промени. Все пак Законът
за достъп до. . . информация е достатъчно модерен, за да
позволява този частичен достъп, и аз считам, че това е нещото,
което следва в случая да бъде направено по инициатива на
президента, тъй като той в случая е компетентният орган, понеже
към него е било отправено заявлението за достъп. В никакъв
случай, аз съзнавам напълно, че комисията няма. . . на този
етап.
Водеща:
А иначе по съдебен ред вярвате ли, че може да постигнете
успех?
Ал.Кашъмов:
Аз смятам, че е важно най-малкото да се дебатира това в
обществото. Не може да се позволи по силата на конкретни
разпоредби в закона, които. . . не са достатъчно добри, да се
позволява подобен вид информация да бъде скрита за обществото. И
сега, но и в бъдеще, защото в бъдеще ще има доклади, и в бъдеще
ще има обществени въпроси. Наскоро, това беше не този петък,
който сега изтече, а предходния петък, се огласи решението на
Върховния административен съд по делото, в което проблемът за
достъп до информация, по-конкретно на г-н Кирил Терзийски,
колега от програмата, поиска копие от договора между министъра
на финансите и британската фирма "Краун ейджънтс".
Водеща:
Най-после успех, така ли?
Ал.Кашъмов:
Това е успех, тъй като петчленният състав остави в сила
решението на тричленния състав, според което отказът е
незаконосъобразен, защото в мотивите на решението за отказ
изобщо не се сочи категория от списъка, приложение на Закона за
защита на класифицираната информация. Това беше смисълът от
приемането на този списък - да се принуди изпълнителната власт,
т.е. да бъде поставена тя в положение, когато отказва достъп до
информация, да се аргументира, и то сравнително конкретно. Друг
е въпросът, че някои от категориите не са достатъчно конкретни.
И г-жа Татяна Дончева, която е в студиото, беше един от
най-големите критици, съвсем основателно, на широкото
формулиране на някои категории, но в случая ние дори нямаме
посочване на категория "държавна тайна".
Т. Дончева:
Не е точно така. Той е точно този случай, колега Кашъмов,
макар че аз напълно споделям, че трябва да се създаде съдебна
практика за прилагане на достъпа до информация, и тя става със
случаи - както "Краун ейджънтс", така и този. При този случай
службите за сигурност се позовават на разкриване на източници на
класифицирана информация, което е уредено в списъка към закона.
И не президентът е този ръководител, който има право да
разсекрети или не, а ръководителите на служби, които са автори
на докладите. . .
Б.Ралчев:
Точно така.
Т.Дончева:
А що се отнася до частичния достъп, не знам дали той би ни
устроил, защото мисля, че журналистите се интересуват от
фактите, които биха могли да бъдат интересни, а не от. . .
Водеща:
Да, г-н Ралчев. . . вярно ли е това, което написа
"Монитор", досието на МВР за петрола от Саддам - неофициалните
съветници на БСП Атанас Самсарев, Венцислав Кънев били главните
фигури в доклада на НСС за "Петролгейт". Двамата са бивши
посланици в Сирия и Ливан. Фирмата "Сапфир" е основен посредник
в операциите с оръжие и нефт на ексрежима в Ирак. Вярно ли е
това?
Б.Ралчев:
Нали разбирате, че не мога да ви дам отговор на въпроса.
Водеща:
Рискувайте.
Б.Ралчев:
Защото трябва да се позова на доклада и в края на краищата
трябва да наруша закона. Съжалявам много, г-жо Маринкова.
Водеща:
Да, да се надяваме на. . .
Т.Дончева:
Той е юрист.
Водеща:
. . .пълен успех. Г-н Кашъмов, желая ви успех във вашето
дело. Дочуване.
Ал.Кашъмов:
Благодаря ви. Аз исках да кажа - няма смисъл ние
предварително да водим дебат по това, което ще бъде, така да се
каже, поставено като въпрос пред съда, с различни аргументи. Аз
напълно съзнавам, че е възможно да се защитава всяка една от
двете тези и точно в това е смисълът на съдебните дела в
обществен интерес в демократичното общество. . .
Водеща:
Да, добре е да вярваме в тях, въпреки че в България нещата
се разрешават поради партийно-политическата целесъобразност. Ако
някой политик види изгода в това, ще прегърне идеята.
Ал.Кашъмов:
Но така или иначе, аз смятам, че е важно, че се започва
това и прави чест на българските медии, че те вече са на едно
ниво на демокрация, в което отстояват позициите на обществото в
дебата.
Водеща:
Да закрием този разговор с участието, разбира се, на
Александър Кашъмов от програма "Достъп до информацията",
Борислав Ралчев, Татяна Дончева и Юлияна Дончева. Благодарим ви
за участието.