Какви са индексите на корупция в България - изследване на "Витоша рисърч"
(БНР) - 1999/5/13
Водеща Катя Лещанска: Българските власти да се справят с корупцията и бюрокрацията, препоръчаха вчера участниците в Европейската кръгла маса на индустриалците. И пак за корупцията, Таня Милушева е в подвижната ни радиостанция. Добро утро. Репортерка: Добро утро. Срещата ни е с Александър Стоянов, заместник директор на Центъра за изследване на демокрацията и едновременно с това директор на социологическата агенция "Витоша рисърч", която в рамките на "Коалиция 2000" следи индексите на корупция в България и ги свежда да общественото мнение на всеки три месеца. През февруари научихме от изследването сред около 1150 човека над 18 годишна възраст, че корупционното поведение се възприема като обичайна практика в българското общество. Какво отчита днес, господин Стоянов, общественото мнение? Александър Стоянов: Днес общественото мнение отчита приблизително същото, но промените са в положителен план. От около 10 индекса, които са групирани в няколко категории - нагласи, действия, оценки и очаквания, в 9 от индексите наблюдаваме положителна промяна и само в един от тях влошаване. Положителната промяна обаче е малка, държа да го подчертая, и ако го проектираме в един по-дълъг период, индексите биха намалели на половина след... ако спазваме този тренд, след две-три години, такъв е темпът на промяната. Водеща: Това никак не е малко, две-три години са съвсем обозримо бъдеще. А. Стоянов: Обозримо бъдеще наистина, ако продължаваме същия, така да се каже, натиск върху общественото мнение. Нашата идея е, казвайки тези числа, да фокусираме вниманието на хората и да започне някакъв процес на подобряване на ситуацията. Водеща: Промени ли се класацията ви, господин Стоянов, на най-корумпираните слоеве? Репортерка: В предишното проучване най-корумпирани бяха митническите служители, лекарите, адвокатите. Полицейските служители, съдиите, данъчните и прокурорите бяха на следващата стълбичка по корупция в обществения сектор. Каква е промяната сега? Водеща: Ласкателно беше, че ние, журналистите, сме в дъното на класацията. А. Стоянов: Точно така, да. За журналистите е ласкателно, те отново са там. Промените... Репортерка: Както и учителите. А. Стоянов: ...да и учителите. Промените, които настъпват, са малки. Чувствително, бих могъл да кажа, е налице позитивна промяна за лекарите и в тази връзка искам да отворя и една скоба. Имаше големи протести и обвинения, след като беше публикувана тази класация, сега те са се придвижили с три-четири места надолу, вероятно поради по-широкото осветляване на техните проблеми и второ, може би някакво затягане на дисциплината в техните редици. Но бяхме обвинени дори, че са ни платили да ги сложим на първо място. Водеща: Тоест, че и вие сте влезли в корумпираните люде. А. Стоянов: Да. Водеща: А платиха ли ви? А. Стоянов: Не, не ми платиха, но жена ми е лекар и вкъщи ме засипаха. Водеща: Е, това обяснява всичко. А. Стоянов: Но така или иначе ние правихме и качествени изследвания и други агенции също. Просто сверихме цифри - положението е такова за съжаление. Репортерка: Кажете, кой подкупва най-много, кой корумпира най-много? Водеща: Да, нека да не оставяме този въпрос, така, без отговор, защото принципно някак си корумпиращият, като че ли остава по-добрият герой от двете страни, а на практика не е така. Репортерка: И двамата са подсъдни. А. Стоянов: По принцип и двамата са подсъдни и всички са замесени. Корумпира този, който ползва съответната услуга или здравеопазване, или митница, или съдебна система и прочее. Проблемът във всичко това е, че в много от системите на обществото имаме некоординирани интереси. Системата предлага по-малко, отколкото очакват гражданите, и поради тази причина уравновесяването на търсене и предлагане става чрез подкупи и корупция и е наложително тези интереси да бъдат съгласувани. Естествено важни са, важна е и промяната в съзнанието на хората, но е важна и промяната в обективната ситуация, начина на устройство на здравеопазването например, съдебната система, митниците и прочее. Водеща: Смятате ли, че чисто психологическата нагласа, която е рецидив по-скоро от миналото, тоест, получаваме нещото под тезгяха, все още действа със сериозна сила? А. Стоянов: Тя действа и това регистрират нашите индекси, че все още оценката за корупцията като ефективен, както сме го кръстили, механизъм за решаването на проблемите, е доста висока. От десет възможни ние имаме около седем в момента точки по нашата скала, което е много високо. Естествено само психологията няма да помогне, но ако я няма, нищо няма да се случи, тоест, необходимо е паралелно както да се пренастроят или пренаредят някои механизми на обществено взаимодействие, така и хората да имат съзнанието - те вървят успоредно тези две неща. Но без да има обществено недоволство, не е възможна и законодателна промяна. Водеща: До каква степен смятате, че ефикасно действат примерите за назидание? Заловен лекар с подкуп, примерно. А. Стоянов: От една страна, те сплашват част от хората. Сега, трудно ми е да кажа проценти, защото това са много деликатни въпроси, но има някакви средностатистически числа, също толкова голяма част се усъвършенства в прикриването си. Но главният проблем е, че лекарската... или общо здравеопазването е много по-скъпо, отколкото ние си представяме. Например в Съединените щати между 10 и 12 процента от брутния национален продукт преминава през системата на здравеопазването, което е гигантска сума. Горе-долу това е цената на здравето, ние това не го осъзнаваме и колкото по-малко средства отделяме, толкова повече паралелни механизми ще съществуват. Водеща: Ами, не го осъзнаваме, защото все още битува митът, че здравеопазването е безплатно, няма какво да се лъжем, и че трябва да бъда безплатно, и че е било безплатно. А. Стоянов: Никога не е било безплатно, въпросът е как се плаща. Водеща: Разбира се, че не е. А. Стоянов: И възможността всеки един примерно да влияе върху това, колко здраве ще получава, е съществена. Другият вариант е всички да плащаме и народните представители да решават, колко пари ще отидат в тази сфера. Репортерка: Господин Стоянов, от края на миналата година се извършва мониторинг над медиите за това как те отразяват проблемите на корупцията, смятате ли че експонирането им в медиите води до изостряне на вниманието на хората към борбата с корупция, вашите наблюдение по този въпрос? А. Стоянов: Ние сме убедени, тъй като тези неща, които правим заедно с асоциация "Аксес", която е в рамките на "Коалиция 2000", ни показаха, че в момента, в който започнахме да публикуваме тези данни, скочиха показателите за представите на хората, тоест, хората започнаха повече да се оглеждат в средата, в която живеят. Ние сме убедени, че част от вниманието се дължи на медийното експониране, както го наричаме, това е твърдо "за", но сме убедени също така, че медийното експониране впоследствие за по-продължителен период ще доведе до снизяване на тези показатели вследствие на настъпването на обективни промени. Водеща: Таня, да завършим така. Репортерка: Да, може. Водеща: Ами, приятен ден, успех и дано наистина вашите показатели да намаляват. А. Стоянов: Дано да намаляват, защото, ако се увеличат, ще ми е много неприятно да съобщавам новините. Водеща: Обещахте две-три години, ние ща запомним. Приятен ден. А. Стоянов: Благодаря и на вас.

Go back BG Online