Противодействие на прането на пари в България – предизвикателства и инструменти
(БНР) - 2010/2/18

Въпреки че в последните години броят на внесените обвинителни актове за престъпления, свързани с пране на пари, нараства, той е недостатъчен. Това посочи анализаторът Тихомир Безлов на кръгла маса в София на тема "Противодействие на изпирането на пари в България – предизвикателства и инструменти", организирана от Центъра за изследване на демокрацията. В нея участва вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и посланикът на Холандия Карел ван Кестерен, който поздрави правителството и МВР за последните успешни операции, показващи решителност и целенасочени действия на България срещу организираната престъпност и корупцията. Борбата с прането на пари е важна част от работата по ограничаването на корупцията и организираната престъпност, както и показател, по който България се оценява в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и контрол.

Според анализите на ЦИД организираната престъпност у нас се адаптира бързо към новите условия, в т.ч. и членството в ЕС, като масирано навлиза в легалната икономика и ускорено узаконява криминални капитали. Поради това разследването на пране на пари трябва да съпътства работата по всяко престъпление, от което се придобиват пари. Но трябва и законодателна промяна за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, препоръчва докладът. Готов е и първият в България интегриран Наръчник за разследване на прането на пари. Той е съвместна инициатива на ЦИД и холандското правителство и обобщава реалния практически български опит.

По данни на ЦИД, годишните приходи от нелегални пазари и престъпни дейности в България са най-малко 4-5 милиарда лева. Те са от трафик и разпространение на наркотици, нелегален внос на цигари и други акцизни стоки, проституция, корупция от обществени поръчки и данъчни и ДДС-измами. Този обем на "мръсните пари" в икономика ни не включва приходите от други незаконни дейности като финансови измами, трафик на културни ценности и пари, генерирани от сивата икономика.

За разлика от развитите демокрации обаче, където прането на пари става най-вече чрез сложни финансови операции или инвестиции в легалната икономика като покупка на движимо и недвижимо имущество, в България се наблюдава и по-специфична форма – политическата инвестиция. При нея криминалните и олигархичните структури "изпират" парите си чрез купуването на гласове на избори или спонсорство на партии. И така получават достъп до влияние в политиката, особено на местно ниво. Първият тревожен сигнал за това беше на местните избори през 2007 г., а парламентарните избори през 2009 г. само потвърдиха тази тенденция.

Според директора на ЦИД Огнян Шентов проблемът с прането на пари е световен, но за България той е и заплаха за националната сигурност точно поради тази особеност. Инвестирането на "мръсни пари" в политически кампании може да доведе до политически сътресения и да разклати устоите на държавата, въпреки положителните промени в МВР и властта през последните 6-7 месеца, смята д-р Шентов. По думите му:

"Противодействието и превенцията на това престъпление трябва да е дело на цялата контролна система на страната, която в момента не работи. А ако поставим въпроса и по-широко - административната реформа трябва да започне именно от тази система. Без затягането на механизмите на контролната система и превръщането й в работеща, промяната няма да се случи. Защото капацитетът на правохранителните органи е ограничен. Борбата с този тип много специфична престъпност трябва да се постави на много по-широка основа. В този контекст е и инициативата ни за създаване на специални процедури за разследването й, развити в Наръчника."

Според министър Цветан Цветанов основното условие за реална промяна е наличието на политическа воля. По думите му заради пропуските през последните 20 години, задачата на България днес е много по-трудна. Той посочи утвърждаването на ГДБОП като водеща служба и създаването на разследващи спецекипи като стъпки в правилната посока. "Борбата с пране на пари е част от правителствената политика и трябва да е водещ елемент в разследванията, за да отнема финансовия ресурс на организираните престъпни групи. МВР подготвя и дългосрочна национална стратегия за сигурност на България, която ще бъде обсъдена публично", съобщи Цветанов.

"Надявам се, че в рамките на 3-4 месеца ще можем да очертаем цялостна национална стратегия, която да посочи параметрите на целия сектор не за 1-2, а за 10-15 години напред - поясни той. - Това трябва да е подплатено и с промяна на законодателството. Надяваме се на политически консенсус с всички партии в НС. В дебата ще участват също и неправителствените организации и евроатлантическите ни партньори."


Автор: Татяна Обретенова

Go back BG Online