България се изкачи с едно място по-напред в световната класация по конкурентоспособност
(БНР) - 2009/5/20
От 2006 г. с включването на България в Годишника на световната конкурентоспособност на IMD (International Institute for Management Development), страната бавно, но постоянно се придвижва напред. Той бе представен в София от Центъра за изследване на демокрацията. През 2009 г. България се изкачи с 1 място нагоре спрямо 2008 г. в класацията на водещите световни и регионални икономики. Тя е 38-а от общо 57 страни, включени в нея. След нас са 6 страни от ЕС – Испания (39), Полша /44/, Унгария (45), Италия (50), Гърция (52) и Румъния (54), както и извън Съюза като Бразилия (40), Турция (47), Русия (49) и др.

Оценяването е въз основа на статистически и бизнес-източници по 329 показателя, групирани в 4 фактора: ефективност на икономиката – България тук е с най-висок резултат от всички страни; на правителствени политики, на бизнес-среда; и на инфраструктура, в т.ч. IT-среда, където единствено имаме спад спрямо 2008 г. Страната обаче вече е в рецесия, коментира за Радио България експертът от ЦИД Руслан Стефанов. По думите му, през второто-третото тримесечие на т.г. ще е пикът на кризата в България и въпросът е дали ще успеем да преодолеем рецесията и да запазим добрата позиция. "Има сериозни индикации, че тази година със сигурност няма да имаме бюджетен излишък. Това ще е много негативно за икономиката и на практика за първи път от 2-3 години може да лиши държавата от възможност за инвестиционни, особено извънредни харчове, планирани по излишъка" – посочи той. И все пак:

"България стои сравнително добре в ЕС – обясни Руслан Стефанов. – Не най-добре, но и не най-зле по конкурентоспособност и позиция при навлизане в кризата. От друга страна поради най-ниското за ЕС равнище на доходите в България, недостатък е липсата на по-съществен напредък. България можеше да се възползва по-добре при провеждането на структурните реформи, много по-сериозно да подпомага малките и средни предприятия, които в криза задържат заетостта много повече от големите. През последните 2 години се говори много за Кремиковци, Енергиен холдинг и други мегапроекти. Те може да са важни статегически за икономиката, но като устойчивост и дългосрочна конкурентоспособност по-скоро вредят, отколкото помагат. А и микротенденциите, появяващи се обикновено на по-късен етап – от 6 месеца до 1 година, променят макрокартината. Т.е., ако в момента имаме рязко ограничение или спиране на кредита на частния сектор или е имало такова през февруари-март т.г., има вероятност то да се отрази в БВП по-късно, да речем в третото тримесечие. Това важи и за безработицата. Минава време, докато хората се регистрират, че са безработни и се види, че има всъщност много повече хора на социални помощи."

Как влияят корупцията, непрозрачността в обществените поръчки и замразените заради това еврофондове върху конкурентоспособността?

"Много силно, вижда се и от данните – категоричен е Стефанов. – Всъщност това е единственият фактор, при който страната не бележи подобрение, въпреки декларираната от правителството висока приоритетност още в 2005 г. с приетата стратегия за развитие на инфраструктурата. Именно това е факторът, по който България бележи непрекъснато спад от включването си в класацията през 2006 г. Важни проекти не са реализирани заради замразяване на парите от ЕС за тях, забавяне или невъзможност да се реализират дори с национални пари. И то не само за базисна инфраструктура, а и за научна, социална и т.н – много по-важни дори от базисната. Ако бяхме успели тук поне на нивото на другите 3 фактора на макроравнище – икономическа, правителствена и бизнес-ефективност, България щеше да е доста по-напред по конкурентоспособност в света, в т.ч. по БВП на глава от населението или по-висок доход за хората у нас."

А какъв ще e ефектът заради изборния период?

"Периодът на навлизане в предизборна кампания, както и тримесечието след избори са обикновено сравнително слаби като формиране на конкурентоспособност. Има както политическа, така и административна несигурност. Администрацията е несигурна какво ще се случва в бъдеще, особено ако има очакване за промяна във властта или неяснота какво ще има след изборите. Но проблемът най-вече идва от това, че бизнесът в този период не знае какви са дългосрочните планове на правителството. Обикновено там се губи т.н. кръгозор на планиране. Всяко забавяне на сформиране на правителството също води определено до несигурност.
Т.е., нещата са свързани."



Автор: Татяна Обретенова

Go back BG Online