Съветът на Европа и България срещу компютърната престъпност
(БНР) - 2004/9/24
Съветът на Европа и България срещу компютърната престъпност

По данни на INSEAD /World Economic Forum/, броят на интернет-клиентите в света се е увеличил от 300 млн. през 1999г. на 600 млн. през 2002 г. или 2 пъти само за 3 години. От една страна "Мрежата" глобализира пазарите и повишава качеството на живота, но от друга прави обществата зависими от нея, по-уязвими, като главният риск е компютърната престъпност. В тази връзка от 15 до 17 т.м. в Страсбург бе проведена Международна конференция по предизвикателствата на кибернетичните престъпления, организирана от Програма "Октопод" на СЕ. Политици и специалисти от различни страни се опитаха да изработят по-ефективен глобален подход за установяването на контрол върху кибернетичната престъпност в многобройните й разновидности, каза за Радио България Антония Ангелова, директор на Дирекция "Международно правно сътрудничество и евроинтеграция към Министерството на правосъдието.

Целта на конференцията, в която активно се включиха и експерти от България, бе също да насърчи въвеждането на разпоредбите на Конвенцията в националните законодателства. България е сред първите 30 страни-членки на СЕ, подписали този документът, който влезе в сила от 1 юли т.г. Предстои ратифицирането му от българския парламент. "У нас вече се обучават правоприлагащите органите и лицата - следователи и др., как да прилагат разпоредбите на Конвенцията, които са залегнали в Наказателно-процесуалния кодекс", уверява г-жа Ангелова.

Според конвенцията, за компютърни престъпления се считат широк спектър от електронни действия - от кражбата на лични данни и компютърните вируси до банкови измами, парне на пари, детска порнография, а според допълнителния протокол – и действия, подбуждащи към расизъм. Особено опасен е интернет-тероризмът, защото може да доведе до много повече жертви, ако чрез него се посегне на транспортни мрежи или големи инфраструктурни обекти. Затова бързината, с която ще се реагира срещу престъпленията в кибер-пространството и наличието на единна международна правна рамка за признаване на доказателствата, свързани с тях, е от изключителна важност за успеха в борбата срещу престъпленията в кибер-пространството, смята Антония Ангелова. След ратификацията на Конвенцията от българският парламент се предвижда и у нас да се създаде т.нар. денонощно "звено за бързо реагиране срещу високотехнологична престъпност".

"Това звено ще осъществява връзката с българските разследващи органи, казва г-жа Ангелова. То ще реагира на сигнали, ще запазва и при поискване ще дава данни за трафика - за пътя на съобщението и за неговото съдържание, в т.ч. и данни за абонатите, така както това е предвидено в Конвенцията."

България обаче има резерви, отнасящи се до определен аспект от Конвенцията - "Събиране в реално време на компютърни данни относно трафика". Тук ние изхождаме от опазването на човешките права, отбеляза още Антония Ангелова:

"Съгласно тази резерва, пояснява тя, в България ще се разследват престъпления, свързани с И-трафика, когато има необходимост да се проследят данни за пътя на едно съобщение. България ще поиска прилагането на това разпореждане с резерва, в смисъл да се наложи изискването за наличие на подозрения в извършването на тежки престъпления. Тоест, само при съмнения за тежки криминални случаи в киберпространството ще може да бъде проследяван пътя на интернет-съобщението и да бъдат събирани данните свързани с него, ако така се приеме текстът в НС."

Автор: Татяна Обретенова

Go back BG Online