Владислав Славов
(БНР) - 2003/4/16

Водеща Борислава Борисова:
И още една тема в "Преди всички". За кого се прави съдебната
реформа, преминава ли задължително през промени в конституцията
и свикване на Велико народно събрание - днес от Съюза на
юристите организират една нарочна кръгла маса на тази тема
"Конституцията и съдебната система". Сега в "Преди всички" ще
имаме възможност да разговаряме с председателя на Съюза на
юристите и председател на Върховния административен съд господин
Владислав Славов. В студиото е и колегата Ангел Шойлев. Добър
ден.
Ангел Шойлев:
Добър ден. Господин Славов, съдебна реформа на всяка цена,
промяна на конституцията чрез обикновено Народно събрание или
чрез свикване Велико народно събрание - вие на каква позиция
сте?
Владислав Славов:
Значи, първо да изясним какво означава съдебна реформа. Ние
за съдебна реформа говорим от 1990 година и тя започна от 1990
година с промени още тогава в действащото законодателство, а пък
от 1991 година с приемането на новата конституция са заложени
редица промени, които наистина очертаваха някакви рамки на
съдебна реформа, която да се извърши в предстоящите години. Тя
по време доста се удължи и ние вече 13-а година още говорим за
съдебна реформа.
А.Шойлев:
В такъв случай какво пречи да се проведе тази реформа, защо,
когато нещо зацикли в управлението на държавата, когато нещо не
върви, веднага се изважда като необходимия грешник съдебната
система?
Вл.Славов:
Защото е най-удобен може би. Затова, защото най-малко
присъства медийно. Защото, ако трябва да бъдем коректни и да
говорим нещата с истинските им имена, в последните 13 години се
смениха много парламенти и много правителства. Можете ли да
кажете положително нещо за някои от тях? А пък съдебната власт в
тия 13 години независимо от проблемите, в които работи,
продължава да работи и се мъчи да решава проблемите си до голяма
степен сама. И вие се убеждавате в това с оглед на събитията,
които станаха и в последно време.
А.Шойлев:
Трябва ли да се пипа конституцията изобщо, за да продължи
съдебната реформа? Дали поставя и по този начин въпроса?
Вл.Славов:
Значи това е един от проблемите, които ще бъдат обсъждани
днес. Това е една инициатива, днешната среща или днешната кръгла
маса, на правни неправителствени организации. Организатори на
днешната кръгла маса с тема "Конституцията и съдебната реформа"
са Съюзът на юристите и Центърът за изследване на демокрацията.
Ние искаме преди всичко да очертаем някакви рамки, в които
говорим за съдебна реформа и в тези рамки конкретно да посочим
трябва ли да бъде променяна конституцията, в какви части, в кои
евентуално, да кажем, действия, свързани със съдебната власт,
може ли само с промени в процесуални и материални закони да
решим проблемите, които се поставят в момента пред съдебната
власт, за да може в тези рамки наистина целенасочено да се
работи в близките години тези промени да бъдат осъществени.
Защото реално ние 13 години, както казах и в началото, правим
съдебна реформа, правим промени, особено в процесуалните закони
на парче, в материалните - също, а реално продължаваме да си
говорим за съдебна реформа. Т.е. при действието на едно
правителство или на един парламент правим промени в една посока,
в друг парламент и друго правителство правим промени в
следващата посока и вие виждате, че този процес е доста
хаотичен. За пример само ще ви кажа примерно последните промени,
които се извършиха със Закона за съдебната власт - беше
възстановена Национална следствена служба, която бе закрита 1998
г. Значи нямаме никаква последователност в действията. И тук е
много важно да се чуе думата на магистратите, затова тази идея
фактически излезе от правна неправителствена организация за
събиране на всички заинтересовани от промените в съдебната
реформа, за да можем наистина да се обединим около някакви
целенасочени промени, които реално фактически да доведат до
желаните резултати.
Водеща:
Прекрасно. Вие се обединявате, обаче чисто политическото
решение, т.е. това, което вие предложите като конкретни неща,
които да бъдат заложени в тази съдебна реформа, смятате ли, че
могат да бъдат приети? Министър Станков, общо взето, след
решението на Конституционния съд каза, че нищо не пречи това
обикновено Народно събрание даже до есента да приеме заложеното
в общата политическа декларация, около която се обединиха
политическите сили малко по-рано.
Вл.Славов:
Хубаво е наистина в тези рамки, за които говорите, да има
участие и на съдебната власт. Никъде в Европа, нито една модерна
демократична държава не извършва промени в законодателството,
което касае съдебната власт без нейно участие. А вие видяхте, че
примерно тая декларация на политическите сили беше подписана не
само без участие на съдебната власт при изготвянето й, но дори
не бяха ни поканили да ръкопляскаме, дето беше казал един
колега. Т.е. трябва да се чуят нуждите и на съдебната власт
отвътре и тогава наистина да говорим за промени, които реално
биха довели до положителни неща.
А.Шойлев:
Искам да попитам един въпрос накрая, да ви задам - защо
управляващите толкова остро реагираха срещу решението на
Конституционния съд от четвъртък? Първоначалната реакция беше -
това решение не може да е постановено от Конституционния съд до
изявленията на председателя на Народното събрание Огнян
Герджиков, че един нов Конституционен съд в обновен състав ще
промени това решение?
Вл.Славов:
Трудно ми е да обясня реакцията на други хора, но аз само
това бих казал, което може да чуете наистина от един действащ
съдия - че решенията на Конституционния съд са задължителни за
всички държавни органи, за всички юридически лица и за всички
граждани.
А.Шойлев:
А вие очаквахте ли това решение в този му вид?
Вл.Славов:
Ами да ви кажа честно - очаквах го.
Водеща:
Добре, да ви попитам тогава, според вас също един много
често задаван въпрос през последните дни - блокира ли това
решение така наречената съдебна реформа?
Вл.Славов:
Отговарям ви по начина, по който ви казах и преди малко -
първо трябва да изясним какво искаме да правим, за каква съдебна
реформа говорим. Защото реално никой не беше формулирал ясни
изисквания или ясни фактически идеи за промяна в конституцията,
за да кажем "а, ето сега Конституционният съд с това решение
блокира реформата". Имаше различни идеи - за място на
прокуратура, за място на следствие, евентуално за състав на
съдебната власт, но това бяха идеи, подхвърлени от различни
политици, от различни политически сили. Нямаше избистрена идея.
Ако имаше някаква ясна идея, по която се работеше, и това
решение на Конституционния съд беше затворило част от тези идеи,
тогава можехме да го кажем това нещо. Ние в момента не можем да
кажем такова нещо, защото, реално ви казвам, и сега не сме
наясно точно какво искаме да правим.
А.Шойлев:
В такъв случай каква беше философията на промените в
съдебния закон? Мисля, че това е много важно да се чуе, преди да
говорим по промените в конституцията. Вашето мнение?
Вл.Славов:
За философията на промените трябва да се питат основно
вносителите на законопроекта. Знаете, че той се разработи
основно от представители на изпълнителната власт. Там имаше и
положителни неща, имаше и неща, които съдебната власт не
приемаше, и ние в тоя смисъл бяхме изразили ясно становище не
само на отделните органи на съдебната власт, но и на самия Висш
съдебен съвет. В момента знаете, че има една нова промяна,
внесена в парламента от изпълнителната власт, по която пък
съдебната власт не е взела никакво становище поради липсата на
време и реално поради това, че не беше питана. Т.е. нещата в
общи линии така се решават. Затова, когато говорим за философия,
преди всичко трябва да отговори на въпроса този, който е
направил предложенията за промени.
Водеща:
Така е. Да ви попитам накрая - смятате ли обаче, че ще
намерите общ език с управляващите, нека така го кажем, защото...
Вл.Славов:
Аз искрено се надявам, защото в края на краищата иначе ще
продължим да си говорим за съдебна реформа, ще продължим да
критикуваме съдебната власт, защото правела едно или не правила
друго, но реално фактически няма да достигнем до тези
положителни неща, към които ужким всички се стремим. И аз мога
да ви кажа най-простичкото нещо - примерно ние няколко години
последователно вече получаваме доклади за работата на съдебната
власт от еврокомисията. В тези доклади имаме определени критики,
които се отнасят и към съдебната власт, и към изпълнителната, и
към законодателната. И трябва да ви кажа, че ако съдебната по
някакъв начин се стреми нещо да промени, т.е. евентуално да
подобри нещата, не мога да кажа същото за изпълнителната... и то
е особено важащо в частта за бюджета - една много водеща, да
кажем, проблематика.
Водеща:
Така е, обаче напоследък се появиха, господин Славов, и
информациите, всъщност които се съдържат в доклада на Държавния
департамент на Съединените щати за констатации за корупция в
съдебната система, за поръчкови дела и т.н., което също не може
да бъде отречено категорично.
Вл.Славов:
Не може да бъде отречено. Знаете, че за корупция се говори
на всички нива, и във всички власти. Проблемът си е, дето се
казва, на всички млади демокрации, не само на България.
Очевидно, че трябва да търсим решение и в тази посока. И тези
промени, за които ние работим, фактически са свързани и за това
нещо - за избягване или за неутрализиране възможностите за
корупция в системата.
Водеща:
Така е. Да се надяваме, че ще престанат и двете страни да
дърпат черджето към себе си, за да бъде постигнат консенсус по
това да започне или да продължи така наречената съдебна реформа.
Владислав Славов, председател на Върховния административен съд
и председател на Съюза на юристите, в "Преди всички".


Go back BG Online