Водеща Лили Маринкова:
Христо Манчев, заместник-главен прокурор, по повод на
преминалата в София двудневна среща на прокурорите от Централна
и Източна Европа, за която, доколкото разбирам, чисто оценъчният
протокол не би могло да се каже за пръв път и с кои съобщения
или с кои срещи, господин Манчев, вие се гордеете от това
събитие.
Христо Манчев:
На първо място - със самия характер на проведената среща,
на второ място - с представителите на отделните генерални
прокуратури и броя на страните, които изпратиха свои
представители, и на трето място - с постигнатите резултати от
провеждането на тази среща. Традицията за страните от този
регион - Централна и Източна Европа, се постави миналата година
с провеждането на първа подобна среща на територията на
Република Македония, но по брой на участници и по резултати
тази, която сега приключи в Република България, има много
по-голямо значение. Представители и самите генерални прокурори
на 18 държави от страните на Централна и Източна Европа
участваха в тази среща. Наред с това се прие и съвместна
декларация, с която се изрази желанието на всички прокуратури от
страните в този регион да положат максимални усилия и да си
сътрудничат и взаимодействат в борбата с транснационалната
организирана престъпност и корупцията.
Водеща:
Много се радвам, че по повод на тази среща можахме да видим
вашата институция по-разговорлива, защото тя бе обвинена в
институция на безмълвието, както през лятото беше много очаквано
да даде съобщения, да изкажете възгледи. Между другото, след
всеки скандал ехото заглъхва безспорно, господин Манчев - имам
предвид подслушването на главния прокурор. Може ли нещо ново да
кажете?
Хр.Манчев:
Първо, искам да засегна въпроса по отношение мълчанието,
както се изразихте, на прокуратурата. Прокуратурата като орган
на държавна власт и като част от съдебната система има
определени правомощия, дадени й от конституцията и законите в
страната. Основна нейна роля е да провежда всякакъв вид
необходима дейност, за да може да се осигури ефективно
противодействие и борба с престъпността. И тъй като това е
свързано с голям кръг и брой лица, и с оглед ненакърняването на
техните права и интереси, наличието на следствена тайна при
провеждането на определено предварително или досъдебно
производство, прокуратурата не е необходимо да говори. Тя просто
трябва да си върши работата. В противен случай, от една страна,
би се стигнало и се дало възможност на определен кръг
заинтересувани лица от хода на дадено дело да въздействат по
някакъв начин, и от друга страна, би се дало възможност да се
осуетят извършваните следствени действия, с които именно
прокуратурата може да докаже вината на дадено лице.
Водеща:
Припомняме си азбучни неща, но мисля, че би трябвало да
променим посоката, в която беше този въпрос - ставаше дума за
това, че главният прокурор бе остро засегнат от аферата за
подслушването, но после потънаха сведенията за хода на това
следствие и няма никакви съобщения.
Хр.Манчев:
Ами веднага мога да ви отговоря. Значи, нямаме потъване на
хода и на съобщенията. Просто имаме едно предварително
следствие, което се продължава, което живот и здраве и ще
приключи с определен резултат, и най-накрая съответните виновни
лица ще бъдат предадени на съда, който ще си каже окончателно
думата. Смея да твърдя, че следствените действия по това дело
продължават и ще продължават.
Водеща:
Трябва да оценим по достойнство важното изказване на вашия
шеф - господин Филчев, който в началото на месеца в изказване
пред Асоциацията на прокурорите заяви, че организираната
престъпност установява тотален контрол върху живота на хората.
Тази диагноза може ли да бъде продължена - да кажете вашето
мнение доколко тя предизвика очаквания ефект.
Хр.Манчев:
Ами аз изцяло я споделям като диагноза, както се изразихте,
и напълно съм съгласен със становището на главния прокурор
господин Филчев. Мисля, че всички български граждани по един или
друг начин, които са засегнати от действията на тази
престъпност, напълно биха се съгласили с нас. Именно една от
целите на проведената среща, която приключи между отделните
генерални прокурори, е това - да положим максимално усилия както
във вътрешен, така и в международен план, между отделните
прокуратури. По такъв начин да организираме действията си и
дейността си, за да можем по-ефективно да противодействаме на
престъпността. За съжаление освен вътрешните организационни
проблеми, които ги има на територията на страната, съществуват и
такива в международен план. Просто престъпността надхвърли
националните граници. Българската прокуратура и ръководството й
полагат усилия, и смея да твърдя, че доста сме постигнали в
организиране и укрепване на самата структура на прокуратурите в
нашата страна. И ето защо логично следва и поредния, бих казал,
ход - продължение на идеята, която имаме - и в международен план
да се организираме между отделните прокуратури именно, за да
можем да се борим с престъпността.
Водеща:
В какъв смисъл договорът с Русия за вас е важен?
Хр.Манчев:
От изключително важно значение е, тъй като по принцип
българската прокуратура и до настоящия момент има много добро
взаимодействие както с руската, така и с другите генерални
прокуратури. На всички е известно, че определени престъпни
интереси на граждани от Руската федерация за съжаление се
намират и на територията на българската държава. За да ускорим
възможността за извършването на определени следствени действия,
дори и за обмен на информация между двете прокуратури, затова
именно се подписа и такъв договор за съвместно сътрудничество,
споразумение между двете генерални прокуратури.
Водеща:
Моля ви да коментирате проблема с руската мафия, който е
обект не само на ноти и на високо равнище, както и на... тотално
на съвременния екшън между другото. Тъкмо затова България бе
упрекната и българският съд бе обвинен, че е пуснал наследника
на шефа на руската мафия. Бихте ли казали дали договорът с Русия
сега ви улеснява в откриването и залавянето на този вид лица.

Хр.Манчев:
Определено да, тъй като той ускорява възможността на
сътрудничеството и на съгласуването на действията между двете
прокуратури. В конкретния случай, предполагам, че имате случая,
имате предвид случая с Осман Кадиев, аз твърдя, че българската
прокуратура е извършила абсолютно всички действия, които са й
законосъобразни, за да си изпълни задълженията по закон. Друг е
въпросът, че решаващата роля за съжаление не е на прокуратурата,
а на съответните компетентни съдилища, и при условие при
направена преценка от тяхна страна, че в такъв смисъл следва да
постановят своите съдебни актове, ние нищо друго не можем да
направим, освен, мога да кажа, че сме предприели други наши
действия, които също са в нашата компетентност, за да успеем да
установим местонахождението на това лице и евентуално да
предприемем и да продължим тези законосъобразни действия, за да
може да се осъществят исканията на американската държава.
Водеща:
Т. е. не приемаме упреци всякакви. Може би аргументът руска
мафия е удобен, за да се държи изкъсо управлението на една нова
демокрация?
Хр.Манчев:
Руска мафия - бих казал, че е малко силно казано. Мафията
като едно цяло понятие е доста обхватно. Ние работим с
конкретни имена, дати и факти. Ако можете да ме запитате за
такива конкретни случаи и аз съм в състояние - ще ви отговоря,
още повече, че и самата българска държава е предприела
съответните действия, за да се направи някаква преценка за
ограничаване на достъпа на руски граждани с престъпни
наклонности и минало на територията на нашата страна.
Българската държава разполага със съответните законови сили, и
способи, и средства, за да противодейства и да успее да
предадем, включително и с помощта на прокуратурата, виновните
лица на съд, ако се установи тяхно такова виновно поведение,
независимо или дали са членове на руската мафия или са други
български или руски, или чуждестранни граждани, които по
законите на нашата страна са извършили определено престъпление.
Водеща:
По-уверени ли са вашите колеги, с които можахте да
разговаряте в своята професионална независимост?
Хр.Манчев:
Да, определено, тъй като ние винаги, когато спазваме
закона, можем да разчитаме на него и нашите действия са
законосъобразни. А спазването на законността винаги води до една
висока степен на увереност.
Водеща:
Имах предвид чуждестранните ви колеги.
Хр.Манчев:
Чуждестранните колеги имат сходни проблеми с тези, които
имаме и ние в България. Също страните им са в преход, също се
появяват нов вид, форми на проява на престъпна дейност, и с
оглед на непрекъснатата тенденция за уеднаквяване на правото в
тези страни, включително и наказателното право, с това на
Европейския съюз, аз мисля, че и от тяхна страна просто се
излъчваше една такава увереност, че ще успеят съответните
прокуратури да се справят с престъпността на територията на
своите страни.
Водеща:
Моля ви, господин Манчев, кажете има ли някакво развитие на
делата с така наречената обществена значимост?
Хр.Манчев:
Ами има, категорично и определено. Не мога да бъда точен,
тъй като във всеки един момент, съобразно проведените съвещания
с наблюдаващите делата прокурори и водещите разследване
следователи продължават да приключват делата в прокуратурата и
следствието, и да се предават виновните лица на съд. Мога
най-ориентировъчно да кажа, че от всички 74 дела, които
първоначално бяха взети на специален отчет, до края на тази
година ще останат на производство в следствието и съответно в
прокуратурата не повече от 10 дела. Всички други ще бъдат
внесени в съда, и тези, които ще останат или са образувани
по-късно и просто технологичното време с оглед огромния брой
обстоятелства, които следва да се изясняват, няма да е
достатъчно и от друга страна имаме искания за съдебни поръчки от
различни държави, където например също е необходимо време, за да
се екстрадира дадено лице и да се извършат съответните
следствени действия на територията на България.
Водеща:
Моля ви да разширите информацията за делото срещу бившия
министър на транспорта Вилхелм Краус, уличен в престъпления по
служба за незаконна приватизация.
Хр.Манчев:
На първо място искам пак да напомня на българските
граждани, че съобразно Закона за съдебната власт - чл. 137 и
съобразно пък разпоредбите на чл. 179 от
Наказателно-процесуалния кодекс никой следовател, или прокурор,
или съдия не може да взема становище по възложени му дела, и пък
по член 179, както казах, не може да се разгласява следствената
тайна без разрешение на прокурора. Делото беше изискано от
Върховна касационна прокуратура, чиито ръководител съм аз, и
възложено на група от прокурори, които ще се запознаят с
материалите по делото и ще се предприемат съответните
законосъобразни действия. Така че предварително не мога да ви
кажа основателно или не господин Крауз е бил привлечен като
обвиняем и е извършил или не престъпления.
Водеща:
Тези дни заради оставките във върха на синята партия се
заговори, че Христо Бисеров е бил наблюдаван от пециалните
служби - едно твърдение, което засега не получава нов коментар,
но бихте ли казали дали действията на Христо Бисеров са били
обект на някакво дирене?
Хр.Манчев:
Дали господин Бисеров е бил обект на някакви специални
такива разработки или проучвания не мога да кажа, тъй като
прокуратурата не се занимава с тези неща и не мога да коментирам
действията на други органи. Що се отнася дали е имало някакви
предварителни проверки по отношение на господин Бисеров, на мен
не ми е известно за такива, но има много прокуратури в страната
и не мога да бъда категоричен. Не ми е докладвано във Върховна
касационна прокуратура дали има такива проверки.
Водеща:
Може ли да споменем същия въпрос и по повод на публикациите
в печата за машинации с имоти на Йордан Цонев? Дали това е обект
на някаква проверка във ваши среди?

Хр.Манчев:
Специално за господин Цонев също не мога да ви кажа има или
няма предварителна проверка, още повече пък, че има един текст
от чл. 191, ал. 4, който изрично забранява и разгласяването на
предварителна проверка, но тъй като искам да задоволя по
възможност любопитството ви, желанието за повече информация на
българските слушатели, доколкото ми е известно, в Районна
прокуратура - Царево има някаква проверка по отношение на
публикации в печата за бивши земеделски земи и те са свързани
по-скоро с тъста на господин Цонев. Но това е по информация,
която аз имам също от печата. Иначе не е докладвано и не е
взета на някакъв специален отчет или наблюдение от касационната
прокуратура.
Водеща:
Вие рядко се самосезирате от публикации в печата, нали?
Хр.Манчев:
Не, това не отговаря на истината.
Водеща:
Възможно е сега, господин Манчев, не искам да огорчавам
вашето професионално достойнство, да бъдете, така да се каже,
активирани по посока на тези лица в оставка. Възможно ли е?
Хр.Манчев:
Не допускам. Прокуратурата е независима институция. Ако
действително има някакви данни и прокуратурата намери основания
за това, няма пречка да се сезира. Но при липса на законен повод
и достатъчно данни, ние сме длъжни да изпълним закона.
Водеща:
Сега бих искала да кажа, че това внимателно говорене на
тема престъпност, корупция в България от господин Христо Манчев,
заместник-главен прокурор, ще отстъпи на по-волното говорене от
Емил Димитров, който е, както знаете, бивш главен ревизор и също
така в момента оглавява Гражданската организация за борба с
корупцията. Нали така, господин Димитров? Моля ви да споменете
какви факти от проверката на Коалиция 2000 предизвикаха вашата
оценка, че данните за престъпността, за корупцията са умалени
във вид удобен.
Емил Димитров:
Аз не казах, че са умалени в удобен вид, а че изследването
не е пълно. И то не е пълно, не защото тези хора са имали
някакви специални изисквания да не го дадат в пълния вид, а
защото самият предмет и самата информация, до която са имали
достъп, е им е била давана частично, т. е. те бяха изследвали
само разликата, съотношението на подадени данни от чужбина
спрямо България на внесени контрабандни стоки и тези, които тук
са регистрирани, т. е. два потока стоки и разликата е ясна, че
е внесена контрабандно в България с подменени документи. Бяха
направили верните изводи, че компютърната интегрирана система,
която от години не работи, продължава да не работи, бяха
разкрили част от механизма, и то изключително вярно и на
професионално ниво. Но това, което липсваше в изследването, и
предполагам, че вината за това не е тяхна, но така или иначе то
липсваше, беше информацията за износа. България не само внася,
но тя и изнася. Злоупотребите при вноса са и при износа.
Взаимоотношенията сенчеста икономика и реализиране на печалби
съществува, защото така или иначе всяко едно голямо предприятие
рано или късно се налага да внася стока, т. е. един път
преминаваш границата. Всяко едно предприятие произвело
продукцията рано или късно се налага да я продава в чужбина, т.
е. да я изнася.
А всичките тези неща, включително част от нефта, където са
големите печалби, наркотиците, оръжието, не бяха упоменати в
изследването. Въпреки това аз съм много доволен, че цифрата,
която аз споменах още 1998 година за това колко губи България,
после за 1999 година, и тези цифри, които те оповестиха, мисля,
че то много съвпадат, т. е. към днешна дата можем да кажем, че
България ежегодно губи един милиард долара, които пари
независимо коя власт управлява, кое правителство, с какви идеи,
биха били много добре, ако държавата разполагаше с тия пари и те
бяха влезли в бюджета, и провежда каквато си иска своя политика.
Но тогава и социалното отношение, всяка държава би могла...
всяко управление би могло много по-лесно да управлява и да
провежда своята политика, ако тия пари влизаха в държавния
бюджет, а не се използваха един милион механизми, включително и
бездействие от страна на определени институции, които... ето
вече девета година не вкарват компютърната система и всъщност
всеки един от нас губи.
Така че за мен въпросът беше докога ще продължаваме така, а
не беше политическо изказване - защо вие... Значи, дали те и
тези преди тях, оказа се, че всички в последователност не са
прилагали мерките. Но конкретно с това изследване, то има и
много други изследвания, то беше добро, че поне показа, че
съществува проблема. Защото преди две години премиерът казваше,
че няма никаква корупция по границите или че ако има някаква, то
тя е на бившите, на червените, на лошите, и т. н. А ето съвсем
скоро казаха, че всъщност сенчестата икономика традиционно
финансирана чрез митниците и контрабандата, представлява втората
по значимост опасност за националната сигурност. И резонен беше
въпросът - след като преди две години нямаше, аз не вярвам той
да е лъгал, а сега има - по времето на кое управление възникна
това? И това за мен не е чак толкова важно. Важното е защо
нищо не се направи, а политиката по толериране на митническите
кадри, по невъвеждане на системата продължава и до ден днешен.
Този един милиард е необходим на България, защото ние си го
имаме, само не влиза в бюджета.
Водеща:
В авоарите.
Ем.Димитров:
А за всеки десет милиона или петнадесет от чужбина, които
трябва да връщаме с лихвите, се хвалим до небесата какъв огромен
успех сме постигнали.
Водеща:
В интерес на истината вие за пръв път направихте достояние
на печата вашата хипотеза за отношенията Бисеров - Костов по
повод на промяната в ръководството на митниците.
Ем.Димитров:
Да.
Водеща:
Смятате ли, че заради оставката, която се случи през
седмицата, ще бъде, всъщност ще стане това, за което мечтаехте
преди две години - да има истинска проверка за този канал?

Ем.Димитров:
Не, няма да има проверка. Ето, вие виждате, че тези двама
души са си отишли, но това не означава, че ще им бъдат взети
парите или ако имат съучастие те и техни роднини. От десети
ноември насам ние живеем сред хора, които са доста възпитани и
никога не посягат на парите на себеподобните, независимо по
какъв начин са придобити. Това, което изразих като мисъл и аз се
радвам, че то се потвърди няма и десет дни след това, беше, че
всъщност това е едно, една сделка. Единият получава подкрепата
на партийните структури, доколкото господин Бисеров може да има
влияние върху тях, но като главен секретар се предполагаше, че
има такова влияние, и срещу това той получаваше, разбира се,
назначение на свой човек, който да продължава да ръководи
митниците, и съответно всичките облаги, които ние знаем, че
съществуват от традиционното функциониране на митниците. Но една
такава сделка моето твърдо убеждение беше още тогава, че се
разсъхва в момента, в който единият стане излишен, независимо
кой от двамата. В случая мислех, че Командира ще стане излишен
след около два-три месеца, когато той почва да пречи твърде
много, а другият владее каналите и разполага с парите. Тъй като
митниците и каналите са едни, а командири и ръководители на
държавата може много да се слагат. Факт обаче, че даже
миналата седмица ние се изсмяхме така, когато видяхме, че
премиерът се е снимал с една пушка, и казахме, че той като
вегетарианец очевидно няма да ходи на лов, явно ще стреля по
хора. И казахме, че примерът е много заразителен. Какво ли
мислят в редовите низови организации, когато видят своя началник
с пушка. Но тя пушката гръмна още на втория ден. Всички питаха
какво ще стане на Димитровден - ами, случи се.
Водеща:
Извинете, вашето говорене много ми напомня за
нововъведената рубрика в една телевизионна поредица, която
борави с лицата като с изрезки. А вие говорите за тях като за
истина, а пък едновременно с това има нещо недотам... нещо,
което ни отчуждава и кара да смятаме, че ако всичко е толкова
ясно, то няма да изглежда така. Вие уверено твърдите, че този
път на парите в този канал е толкова лесно обозрим. Но защо
това не се случи, а нямаше повече от това документално
разобличение, което можахме да прочетем на Виза Недялкова.
Ем.Димитров:
Ами, аз ще ви отговоря, още повече тук има представител на
магистратурата и той би могъл да каже и своето отношение,
разбира се, съвсем накратко. Но ние в момента живеем в две
Българии. Едната, в която се опитват да ни обяснят, че сме, и
тази, в която ние действително живеем и знаем какво се случва.
Значи, ако вярваме на прокуратурата, до 10 ноември в България
всичко е било цветущо, просто е било цветущо. След 10 ноември
няма нито един фалит на банка, няма ограбване на хората,
селското стопанство е в небивал разцвет, промишлеността ни е на
световно ниво. По времето на Жан всичко беше прекрасно, дори и
в момента корупция няма. Просто защото няма нито един виновен.
След като имаме твърдение - извършената проверка не показа данни
за извършено престъпление, нарушение с оглед търсенето на
някаква отговорност /най-често наказателна/ за имуществена, за
гражданска, най-вече пък за морална въобще не говорим, но в
България има само потърпевши - няма виновни. Ако ние вярваме на
всичките тези неща - те са факт, значи, че ние сме живели в
друга България и всичките тези фалити, банки, корупции не са се
случвали. Защото ето това е резултатът. Няма нито един
виновен, няма нито един наказан.
Друг въпрос е, че това са хората, които само прилагат
законите, а не ги създават. И според мен тук беше вината за
изминалите три години и половина, защото имаме разделение на
властите и не може да се заповядва на съдебната власт какво
точно да направи. Тя само прилага закона. И когато един закон
е несъвършен, ние питаме защо не е приет закон, който да е в
съответствие с потребностите в момента. Ето, господин
министър-председателят имаше пълните правомощия да внесе промяна
в закон, т.е. той има законодателна инициатива по линия на
Министерския съвет, цялото управляващо мнозинство за добро или
за лошо можеше да приеме, какъвто си поискат закон. Т.е.
сутринта, ако той реши нещо, до обед то можеше да бъде прието.
За съжаление цялата тази инициатива я няма. Изведнъж
започват да се обвиняват - те съдиите виновни, корумпирани, те
полицаите виновни, корумпирани, те следствието корумпирано,
прокуратурата, но важното е, че механизмът не работи. За десет
години нямаме осъден. Една-две бройки, някой го дали на вълците
- това нищо не означава. Значи, знаем за много дела,
включително от зърнената криза до в момента до Краус, които няма
да стигнат доникъде. И за това не са виновни само прокурорите.
Аз примерно знам, че ако някой се е обидил от моя публикация,
прокурорите ще ме разследват дни наред. Те ще връщат проверка
след проверка, ще кажат - абе, няма данни, не, трябва да се
проверява. Ето, аз ще си позволя един случай, много се надявам
моите деца да не слушат в момента. Моят баща умря преди шест
години - 1996 година по-точно. Значи, до момента се разследва
убийство или самоубийство е това. Искам да ви кажа, че всички
процесуални срокове отдавна, отдавна са изтекли. Нито един не
си е поставил за цел един път да се срещне с моята майка и поне
документите, които са събрани като писмо, като текстове там,
снимки и други неща, да й ги дадат или поне резултата от
аутопсията. Няма такова нещо. Те... то е загубено. Никой не
се е занимавал с това нещо. А ние говорим за едно действие,
което считаме, че е или убийство, или самоубийство. Аз съм
убеден, че е самоубийство. Но няма резултат. В същото време ще
видите хора, които са способствали да изчезнат милиони от
държавата, няма да им бъде потърсена отговорност. И ние се
движим в един пореден порочен кръг.
И аз затова, когато разказвам за нещо, казвам така - моята
роля в обществото не е да бъда специалист по всичко, аз не мога
да бъда такъв. Аз съм специалист в областта на контрола -
данъчен, митнически, финансов контрол. И моята цел е, ако не
мога да изкореня корупцията, поне да я намаля или в най-лошия
случай от създаването на един кръг "Орион" и закриването му до
новия кръг "Олимп" разстоянието да бъде по-дълго. Нищо друго не
искам. Нямам обвинения към властите. Но социологическите
изследвания показват, че масово населението изпитва огромно
недоверие. Дори последните изследвания, които показват, че 50
процента от населението е готово да се въоръжи, показват, че те
искат да се самозащитават, има отказ от държавност и те отиват
на самозащита, което отива и към анархия. Значи, не трябва да
се поощряват такива процеси. Не трябва да казваме Командира,
министър-председателят трябва да си отиде. Напротив - там
докрай. Той си е законно избран, да си изконсумира мандата, но
и, разбира се, да носи някаква отговорност, дори и морална.
Всичките тези хора, които ги коментираме - ами че той ги е
назначил.