"Прозрачност без граници": Крайно време е политическата класа да приеме етични кодекси
(БНР) - 1999/12/21

Водеща Катя Лещанска:
Днес Асоциацията "Прозрачност без граници" ще представи
резултатите от изследването и анализите си по темата корупция.
Тема, която напоследък заприлича на екшън с елементи на трилър,
а може би и на водевил. Таня Милушева е в подвижната ни
радиостанция. Добър ден.
Репортерка Таня Милушева:
Добър ден. Срещата ни днес е с Катя Христова, политолог,
изпълнителен директор в Асоциация "Прозрачност без граници".
Катя Христова:
Добър ден.
Репортерка:
Това, с което искам да започнем най-напред - да ни
представите резултатите от изследването на групата проектозакони
за противодействие на корупцията, което е направено от ваши
експерти.
К.Христова:
Всъщност ние си позволихме да направим едно малко по-широко
изследване на няколко, по-скоро десетина фактически
проектозакона, които пряко касаят регулирането на значими
обществени интереси и от чието приемане фактически би имало
най-голям смисъл противодействието на корупцията като обществен
ангажимент. Това, което ние прегледахме като законопроекти,
започва с вече приетия закон всъщност за държавния служител и
приключва с правната експертиза, която в момента правим също, на
последния проектозакон за борба с финансовите престъпления и
корупцията. Общите ни впечатления са, че около 20 процента от
разпоредбите на всички закони и законопроекти, които до момента
сме разгледали, или са достатъчно неясни, или са достатъчно
непрецизни, или позволяват допълнително тълкуване при своето
прилагане, което винаги е една предпоставка и възможност за
коруптивно деяние от недобросъвестните, разбира се, изпълнители
на тези закони.
Репортерка:
Има ли резон в създаването на така наречената финансова
полиция, която също е подчинена на изпълнителната власт, тъй
като споменахте Закона за борба срещу корупцията и финансовите
престъпления?
К.Христова:
Във вида, в който се предлага с последния проектозакон за
борба с финансовите престъпления и корупцията, агенцията, която
следва да бъде създадена, държавната агенция на нас не ни
изглежда достатъчно ефективна. Принципно са възможни различни
по принцип наистина решения на проблема. Значи, световният опит
е изключително интересен и изключително богат, но навсякъде той
показва едно комбиниране на съществуването на специализирани
агенции за противодействие на корупцията с много по-широки техни
правомощия от гледна точка и на образование на обществото, и от
гледна точка на публичен ангажимент за това да бъдат съблюдавани
и съответно ангажиментите на висшите длъжностни лица относно
тяхната почтеност и коректното при изпълнение на техните
служебни задължения. Така че тясно сведен въпросът до това има
ли необходимост от финансова полиция, за нас отговорът е - това
може би ще бъде едно частично и недостатъчно решение на проблема
за противодействие на корупцията.
Водеща:
Може би се досещате какво си мислят слушателите сега. Е как
да си оправим законодателството, като то, законодателството,
трябва да бъде оправено точно от хората, които в края на
краищата са подвластни на корупцията?
К.Христова:
Вашият въпрос много пряко фактически ми подава ръка, за
да премина на следващата точка, която бихме искали днес да
обсъдим и да лансираме в медийното пространство с помощта на
вас, журналистите, и това е проблемът за етичните кодекси. На
нас ни се струва, че е дошло времето след десет години промени и
демократизиране на обществото в България и разбира се, на
желателно демократизиране на политическата класа, дошло е
времето, когато гражданското общество в тази страна трябва да
започне да диалогизира или да говори, или да подтиква
политическата класа да се замисли, че е крайно време да бъдат
приети етични кодекси по примера на много от модерните
демокрации.
Репортерка:
В какъв смисъл? Това е един вид модел, механизъм на
самоочистване, предполагам, този етичен кодекс. В кои области
смятате, че може да бъде приет такъв?
К.Христова:
Практиката е много интересна, има различни примери. Етични
кодекси съществуват и биват прилагани много строго както в
парламентарните органи на отделните държави, така и етични
кодекси със строго и подробно дори разписани за висшите
длъжностни лица в отделни страни. Пример в това отношение много
позитивен са и Австралия, и Канада. Но етичните кодекси
представляват фактически няколко много прости правила за
почтеното поведение на висшите публични фигури. Разбира се,
въпрос на широк обществен дебат е да преценим какво точно ще
включим под понятието обществени или публични, значими публични
фигури, но практиката показва, че тогава, когато са разписани и
съответно ангажиментите на тези, на които ние сме дали нашето
право да решават в името на обществения интерес, тогава моделът
и на самооценка, и на самокритичност е много по-ефективен. На
практика затова се получи възможно и оставката на, т.е. не
оставката, но все пак оттеглянето от изпълнение на ефективни
правомощия на министъра във Франция, който... скандалът, който
беше много нашумял преди един или два месеца. На запад
политическите мъже считат за уместно и за морално... силен
морален ангажимент действително да се оттеглят от изпълнението
на своите правомощия за периода до доказване на тяхната
виновност, разбира се, именно защото имат конкретно разписани
правила и процедури и поети от тях морални ангажименти.
Водеща:
Това е така, но тези механизми са отработвани и с
десетилетия там. А тук какво се получи - 226 корумпирани
властници извадиха спецслужбите, а сред тях няма министри.
Подозрението на обществото обаче тегне. От друга страна, вашите
колеги от "Коалиция 2000" пък извадиха една потресаваща цифра -
250 хиляди подкупа на месец.
Репортерка:
При положение че за 1998 година са осъдени 28 или 29 души.
Водеща:
Мисълта ми е, че етичният кодекс е нещо прекрасно, но какво
от това, ако не го спазваме.
К.Христова:
Значи, етичният кодекс е един, за нас специално, един
нов вид обществен договор. И затова е толкова важно за нас да
стимулираме този дебат в обществото относно възможността от
приемане и изобщо параметрите на етичните кодекси. Защото на
практика обществото е това, което трябва да намери начините и
механизмите да наложи на своята политическа класа съответния тип
ангажименти, и съответно да изработи механизмите за съблюдаване

на изпълнението на тези етични стандарти.
Водеща:
Т.е., ако трябва да се заиграем с една рубрика на колеги от
столичен ежедневник, да продължаваме да питаме чий е силуетът на
корумпирания министър, така ли?
К.Христова:
Не, става въпрос точно за обръщане на тази игра. Не да
продължаваме да питаме кой е корумпираният министър, а да можем
да кажем - да, ние като общество имаме съмнение. Защото от една
страна, са декларираните финансови доходи на този министър, от
друга страна, е неговото показно благополучие - очевидно има
мост между двете неща и ние като общество очакваме от този
министър да поеме своята публична отговорност действително.
Водеща:
Таня, да приключваме разговора.
Репортерка:
Последен въпрос. Повече за това какви са възможностите на
медиите в това отношение за противодействие срещу корупцията,
за откриване на такива случаи на корупция?
К.Христова:
Ние пряко обвързваме възможностите на медиите за
противодействие на корупцията именно с приемането или с
ефективното действие на етичните кодекси. Защото тогава,
когато, както например в Австралия, едно висше длъжностно лице
при постъпване на работа подписва своята морална декларация, че
ще следва изцяло и до последно обществените интереси, и тогава,
когато има конфликт между неговите личностни интереси и
интересите на обществото той е длъжен да пренебрегне своя личен
интерес, и тогава, когато тази декларация разписва не само
висшето длъжностно лице, но и още един свидетел, представете си
каква е атмосферата на ангажираност от страна на висшите
държавни служители и изобщо длъжностните лица и публичните
фигури и представете си колко много по-лесно е на един журналист
да повдигне съмнението дори и само с една достатъчно добра
издържана, разбира се, статия или предаване, плод на
журналистическо разследване, за да последва моментално
оттеглянето на съответната публична фигура от обществените
задължения. Защото не става въпрос само за това - ние да сме
длъжни да докажем, че някой е виновен. Друг е въпросът, че по
българското законодателство всъщност корупция е единствено
рушветът и изключително стесненият кръг, свързани с него деяния,
а въпросът е да може журналистиката, опирайки се на тези широко
приети от обществото действително етични стандарти, да бъде и
много по-ефикасна тогава, когато действително изобличава
непочтеното, подчертавам непочтеното, не само криминализираното
деяние на съответното длъжностно лице.
Водеща:
Да вървим към процеса възпитание на чувствата. Благодаря ви
за този разговор.
Катя Христова, изпълнителен директор на Асоциация
"Прозрачност без граници", в разговор с Таня Милушева.



Go back BG Online