Колко конкурентоспособна е българскатаикономика и какъв цвят е българският бизнес - разговор с Петър Игнатиев

Водещ Калин Манолов:
Днешният наш разговор в първите 50 минути на "Студио
България" ще бъде посветен на едно много сериозно изследване,
чийто резултати бяха огласени в края на месец юли, но всъщност
то бе по някакъв начин медийно игнорирано и навярно от
следващите минути на предаването ще разберете защо. В студиото
сме с финансовия аналитик Петър Игнатиев, с когото ще говорим за
класацията за конкурентоспособност по критериите на Давос и
мястото на българската икономика сред тези 59 изследвани страни,
изследване, което се прави за първи път с българско участие.
И така, колко конкурентоспособна е българската икономика и
какъв цвят е българският бизнес - това са акцентите в следващите
минути, отделени за разговор по Радио "Свободна Европа" с
финансовия аналитик Петър Игнатиев. Добър ден.
Петър Игнатиев:
Добър ден.
Водещ:
Вие сте един от хората, които участваха в правенето на това
изследване, събирането на данни и тяхната обработка от българска
страна, а именно това бе Центърът за икономическо развитие към
МС. Друг партньор на екипа под ръководството на проф. Джефри
Сакс от Харвардския институт за международно развитие бе
социологическата агенция "Витоша рисърч", която проучваше
фирмите и институциите, опериращи в България.
Може би, тъй като наистина много малко се знае по принцип
за това изследване и почти нищо за участието и включването на
България в него в края на миналата година, в началото е добре да
обясните за какво точно става дума?
П. Игнатиев:
Става дума за следното. През юни месец миналата година по
итициатива на министър-председателя г-н Иван Костов нашият
Център за икономическо развитие, казвам нашият, защото аз
работех тогава, започна доста активна дейност за включването на
България в сравнителното изследване между 53 страни, сега вече
са 59, за конкурентоспособността на техните икономика,
съответно за потенциала за икономически растеж. Тогава ние
развихме голяма дейност, т.е. социологическата агенция "Витоша
рисърч" извършваше анкети с голям брой фирми - както държавни,
така и частни, както български, така и чуждестранни. Раздаваха
се въпросници в министерствата и ведомствата, отговорни
ръководители ги попълваха. Целта беше да се включи България в
това доста престижно и имащо познавателна стойност изследване.
По този начин както да се оцени потенциалът на българската
икономика за растеж, така и да се направят съответните препоръки
към икономическата политика, за да се подобрят възможностите за
икономическо развитие на България.
Водещ:
Какъв е самият механизъм на това изследване, как се прави
то, какви са критериите, основните принципи?
П. Игнатиев:
Има около 200 въпроса, има около 200 показателя, по-точно
казано. Сто и петдесет от тях са въпроси, които се задават на
ръководители на фирми, частни, държавни, чуждестранни, и те ги
попълват, като оценяват по всеки показател с оценка от 1 до 7 -
1 е най-ниската, 7 е най-високата. Да речем, един от въпросите
е полага ли достатъчно усилия държавата за борба с
организираната престъпност и ръководителят на фирма дава отговор
1 - не, не полага, 7 - да, полага всички усилия. Това са 150
въпроса.
Други 50 са количествени показатели, най-вече коефициенти -
да речем, процент на спестяванията в брутния вътрешен продукт,
процент на инвестициите в брутния вътрешен продукт. Тези 200
показателя са разделени на 10 раздела, 8 от тях са основни.
Разделите са: "Отвореност" - преценяват степента на отвореност
на икономиката, "Държавно управление", "Финанси",
"Инфраструктура", "Фирмено управление", "Мениджмънт",
"Технологии" - степен на техноологично развитие, "Качество на
работната сила" и "Институции". Това са осемте главни раздела.
Освен това има един предварителен макроикономически раздел, в
който се събират данни доколко е икономически развита страната,
какво е било развитието през предходните години. И също един
допълнителен раздел, който отново засяга фирменото управление.
И се използва преизчисляването на един допълнителен
микроикономически индекс на конкурентоспособността.
Водещ:
Значи, всъщност оценява се политическа, законова,
макроикономическа среда?
П. Игнатиев:
И микроикономическа също, да. Изследването е доста
модерно, тъй като е направено въз основа на някои класически
изследвания на факторите за икономически растеж, преди всичко на
Робърт Бароу от Харвард и също на много други - на Майкъл
Портър, Хавиер Салай Мартин, Соло Лукас и т.н. Тоест това са
всички водещи американски учени. Главен ръководител на това
изследване е проф. Джефри Сакс от Харвардския институт за
международни изследвания. Също координатори на проекта са Клаус
Фаб, ръководител на световния икономически форум в Давос, Майкъл
Портър от Харвардския бизнесинститут и някои други.
Водещ:
Така, това е добре като предварителна информация за
изследването. Защо то се на нарича "По критериите на Давос"?
П. Игнатиев:
Защото е изследване на световния икономически форум. На
практика хората, които го провеждат, са американци от Харвард,
но всяка година то се представя под егидата на световния
икономически форум.
Водещ:
А защо ние поискахме да бъдем сред изследваните страни?
П. Игнатиев:
Ами, защото проблемите на икономическия растеж излязоха на
преден план пред България. След постигането на
макроикономическата и финансовата стабилност основната цел на
икономическата политика поне би трябвало да бъде именно
ускоряването на растежа - както заради това, тъй като бедността
в България през последните 10 години придоби застрашителни
размери, така и заради факта, че през последните години след
голямата финансова криза 1996-1997 г., след рецесията настъпи
една стагнация и се търсят методи и средства да се излезе от
тази стагнация.
Водещ:
Едно от тези средства и методи е включването ни в
изследването по давоските критерии?
П. Игнатиев:
То има две цели. Първата от тях е да се оцени потенциалът
за растеж на българската икономика. Той се оцени, но за
съжаление е твърде слаб. И втората, е да се направят съответни
препоръки към държавната политика, която да направи тези стъпки
този потенциал да се повиши.
Водещ:
Да кажем все пак няколко думи за резултатите, най-вече в
тези основни 8 области, по които се оценява
конкурентоспособността. Коя е най-важната, може би държавното
управление или...
П. Игнатиев:
Да аз ще ви отговоря. Първото, най-важното е общата оценка
естествено. Общата оценка е доста ниска - 56-то място от 59
страни.
Водещ:
Това индекс ли е или какво е? Или просто класация?
П. Игнатиев:
Индекс и въз основа на този индекс страните се подреждат и
се прави класация.
Водещ:
От 1 до 7 е той, както ни казахте или не?
П. Игнатиев:
Да, на практика да. След това би следвало да погледнем
първо тези раздели, които имат значително тегло в изчисляването
на този индекс и същевременно са с ниска оценка, тоест с ниска
класация. Аз отсега нататък ще говоря именно как се е класирала
страната по всеки от тези раздели. Тоест от тези 59 страни на
кое място тя се намира.
Водещ:
Това само развиващи се страни, страни в преход или и
развити страни?
П. Игнатиев:
Не и развити, всичките 30 развити страни се включват в това
изследване за конкурентоспособността. Но има и много развиващи
се страни. Сега, първият раздел с ниска оценка е "Отвореност" -
54-о място. Ами, това е логично, тъй като ние имаме една много
висока средна митническа тарифа. Това е отдавна известен факт,
който е казван още и от други изследвания, да речем, на
фондацията "Херитидж". Все още протекционистките настроения в
България са твърде силни. И твърде високата митническа тарифа...
тя едно, че не защитава българската икономика, тъй като всички
знаем какво е положението с митническата администрация, а само
създава условия за корупция, а същевременно тази висока
митническа тарифа пречи на по-тясното ни обвързване към
икономиките на развитите страни.
Водещ:
Не е ли това опит държавата да протежира националния
бизнес?
П. Игнатиев:
Вижте, България е малка отворена икономика. А малките
отворени икономики нямат друг изход, освен да разчитат на
развитието на износа и по този начин да стимулират растежа си.
Ако някой разчита, че вътрешното търсене ще бъде основен
двигател за растежа, той очевидно греши. Тъй като не може да се
счита, че 8 милиона потребители в България ще бъдат основният
пазар за българските стоки. Винаги, това го потвърждава
икономическата история на България, икономическото развитие на
България е вървяло напред, когато страната е имала сериозен и
платежоспособен външен пазар, на който е изнасяла своята
продукция.
Водещ:
Но ако износът ни не върви, тъй като повечето български
стоки са недостатъчно качествени, което означава и
неконкурентоспособни?
П. Игнатиев:
Ами, те как ще станат качествени, ако ние ги защитаваме от
конкуренцията? Какъв ще бъде стимулът да бъдат качествени? Те
няма да имат стимул да бъдат качествени. Ще имаме това, което
има сега, в момента, а именно различни групировки ще
установяват контакти с митническата администрация, за да може по
този начин да внасят нелегално, заобикаляйки твърде високите
митнически ставки. Аз го казвам и така вече продължава много
дълго време - 10 години. Тя корупцията в митническата
администрация стана легендарна.
Водещ:
Мисълта ми е, че ако двете части на един и същи акт, т.е.
ниски износни мита и високи вносни пречат на развитието на
икономиката, може ли по някакъв начин да се направи механизъм,
който хем да запази, доколкото е възможно, родното производство,
хем да насърчи вноса. Или едната страна все ще бъде ощетена?
П. Игнатиев:
Ами, вижте, родното производство, просперират онези родни
производства, които имат значителен външен пазар, общо казано.
Разбира се, винаги има изключения, но като цяло не мога да
посоча някоя страна с размерите и особено населението на
България, която да е просперирала, разчитайки предимно на
вътрешния си пазар.
Водещ:
Добре, тогава какво е нашето основно производство, което
може да бъде успешно изнесено? В какви области е поне? Селско
стопанство навярно?
П. Игнатиев:
Селско стопанство... общо взето, всички области на леката
промишленост, повечето области на химическата промишленост,
фармацевтика, някои области на електрониката и софтуера.
Водещ:
Но във всички тези области, ако говорим за европейски...
П. Игнатиев:
Има и други корабостроене, да речем.
Водещ:
Но във всички тези области, ако говорим за европейските
пазари, там има квоти и те в някакъв смисъл са ограничения,
сходни на това, което България налага за вносните стоки.
П. Игнатиев:
Има квоти, има квоти, обаче те не са чак такава пречка,
защото много от квотите ние и без това не ги изпълняваме именно
поради некачествена продукция.
Водещ:
Кои са другите основни области от изследването, за което
говорим, оценяваме?
П.Игнатиев:
Ами следващата област е финансите. Тук имаме много ниска
оценка - 57-о място. Сега, за мен основната причина за тази
ниска оценка са все още неотшумелите последици от банковата и
финансовата криза през 1996-1997 г. Тази криза беше много
дълбока и засегна финансовия бизнес твърде силно. Около 24 % от
банковата система на практика фалира - 15 банки. Имаше масово
изтичане на капитали, банките се стреснаха и преминаха от едната
крайност в другата - докато преди кредити се раздаваха
безразборно, сега изобщо не се раздават. Втората причина за
това е, че все още не бяха взети мерки поне за порицаването на
онези хора от финансовата система, които бяха виновни, поради
злоумишленост или некомпетентност допуснаха тези неща да станат.
Приватизацията на търговските банки, имам предвид големите
държавни търговски банки, се осъществява, но може би с по-бавни
темпове, отколкото бихме желали.
Водещ:
Мислите ли, че докрая на годината ще бъде продадена
Булбанк? Експресбанк вече е спазарена.
П.Игнатиев:
Надявам се, надявам се, ако не до края на годината, почти
съм сигурен, че първото тримесечие на следващата това ще стане.
Разбира се, нещата можеха да протекат и малко по-бързо, но...
Водещ:
Има интереси, които забавят този процес.
П.Игнатиев:
Не, по-скоро предполагам бюрократична мудност за това. И
разбира се, има и друго нещо, че финансовата система е слаба,
защото средата, в която се работи, е много негативна. Имам
предвид, че в България, ако дадеш на заем някому пари, много е
трудно да си ги върнеш по законен път чрез правната система.
Водещ:
Да, и затова и не даваш.
П.Игнатиев:
Ами да, ами да.
Водещ:
Кои са другите области, за да вървим нататък?
П.Игнатиев:
Друга област, в която получаваме много негативна оценка, е
инфраструктурата - 57-о място. Сега тези област мен малко ме
изненада. Може би проблемът не е, че инфраструктурата принципно
е чак толкова лоша, ние си имаме все пак по-добра инфраструктура
от Бангладеш, да речем, или пък от някои латиноамерикански
страни. Проблемът е може би в това, че не се поддържа и развива
достатъчно добре и не се инвестира в нея.
Водещ:
Става дума за пътища, комуникации, транспорт...
П.Игнатиев:
Да, именно, пътища, комуникации и енергетика. В
изследването най-вече се обръща внимание на комуникациите, тъй
като това е най-динамично развиващият се дял от
инфраструктурните отрасли с най-голямо значение за бизнеса. Тук
проблемът е може би в това, че държавните монополи в
инфраструктурата се управляват недостатъчно добре, разходите
винаги са високи.
Водещ:
А как пък предприятията се управляват? Това също е една от
областите, в които е оценявана страната. Мениджмънтът, казахте,
мисля, че това е една от областите.
П.Игнатиев:
Ами мениджмънтът е 57-о място също. Аз мога лично да ви
кажа, че причината за това 57-о място е слабата липса на пазарна
култура, която съществува в България. Все още при нас се счита,
че най-важното е да бъдеш началник, а дали като бъдеш началник
постигаш резултати, това вече се поставя на второ място.
Водещ:
Говорите за държавните предприятия или за частните, или
изобщо?
П.Игнатиев:
Изобщо. Освен това малко се обръща внимание, да речем, на
маркетинга, на качеството на произвежданите стоки и услуги.
Фирмите все още не са ориентирани към това на кои клиенти да
продават, няма ориентация към клиента, няма стремеж да се
задоволяват неговите изисквания, няма маркетинг. Ръководителите
на фирми нямат съвременни умения, компютърни познания, езици.
Достъпът до бизнесинформация в България е много нисък. Очевидно
е, че контролът върху информацията се счита за едно от основните
средства за запазване на пазарни позиции. В много части от
икономиката има създадени изкуствени монополи.
Водещ:
Това прави обяснимо защо дори и националната статистика
призна за 314 милиарда лева загуби, натрупани до юли от
държавните фирми. Това е всъщност вътрешна задлъжнялост. Сред
2584 предприятия са направени тези проучвания.

х х х

Водещ:
Нека да завършим с представянето на изследването на
конкурентоспособността на българската икономика в рамките на
голямото изследване, поръчано от световния икономически форум в
Давос - едно изследване, в което тази година България попадна за
първи път.
Разбира се, ако искате кажете няколко думи по отношение на
държавните предприятия.
П.Игнатиев:
Да, с удоволствие. Ами вижте, може би това беше всъщност и
следващото нещо, на което бих искал да се спра.
Преструктурирането на реалния сектор, което следваше да бъде
основната част от реформата след успеха на финансовата
стабилизация, много се забави, много се забави и специално 1998
г. като цяло е една пропусната година както по отношение
процесите на приватизация, така и по отношение привличането на
чуждестранните инвестиции, така и по отношение на установяване
на финансова дисциплина в държавния сектор. Държавните
предприятия продължаваха да задлъжняват помежду си особено към
инфраструктурните монополисти "Булгаргаз", НЕК и други и не се
взимаха никакви мерки тази задлъжнялост да спре. Това показва,
че за разлика от финансовия сектор, в който вече имаме
установено сравнително прилична поне за условията в региона
финансова дисциплина, в реалния сектор нещата не са се
подобрили.
През последните 6 месеца в областта на приватизацията,
ликвидирането на губещите производства и привличането на
чуждестранни инвестиции има напредък, но той закъсня твърде
много. И резултатът на слабия, на практика нулев икономически
растеж, който имаме тази година, се дължи именно на
недостатъчните усилия за структурна реформа през миналата
година.
Водещ:
Тя завърши на 30 юни структурната реформа с изолирането на
предприятията от списъка за изолация.
П.Игнатиев:
Структурната реформа не е завършила на 30 юни, иначе нямаше
да се водят, да речем, преговори за приватизацията на БТК. Това
очевидно са, така да се каже, фрази за консумация. Структурната
реформа не е завършила, защото структурната реформа не се състои
само в приватизация и ликвидация, структурната реформа се състои
в създаване на условия за започването на нов бизнес, за
привличането на чуждестранни инвестиции. Аз самият изобщо не съм
съгласен, че ние сме се реформирали чак дотам, че да си кажем,
че структурната реформа като цяло е завършила.